Кинг и Максуел
Шрифт:
Мишел го стрелна с поглед.
– Да, разбира се – кимна тя. – Но защо имам чувството, че в случая задоволяването на базисните му нужди се е оказало недостатъчно?
– Това не е проблем, когато човек има резервен план – усмихна се Дейна и се облегна назад. – Предполагам, че се интересувате от крайния резултат и затова няма да ви занимавам с подробностите. – Извърна се към Шон и добави: – Оказа се, че Пентагонът гледа доста сериозно на ситуацията около този Сам Уинго.
– Но как го накара да говори на тази тема? – попита Шон.
– Казах му, че се безпокоя за него, защото
– И какво отговори той? – попита Шон.
Дейна сведе поглед, а чертите издаваха несигурност.
– Може би ще ти прозвучи изненадващо, Шон, но се почувствах виновна, че го правя. Той сподели с мен някои наистина конфиденциални неща и не съм сигурна, че е редно да ги разкривам.
– Никога няма да разбере, че си разговаряла с нас, Дейна – успокои я той. – Това ти го обещавам. Не ми пука, че могат да ни изпратят призовки с конкретни обвинения. Никой няма да чуе името ти, произнесено от нас. – Погледна към Мишел, която кимна.
– Имате и моята дума, Дейна. Както ви е известно, и двамата сме бивши агенти на Сикрет Сървис и знаем много добре значението на думата "секретно". Опитваме се да помогнем на едно момче да научи истината за баща си, това е всичко.
Дейна въздъхна и се приведе над масата.
– Сам Уинго не е преминавал в резерва. Продължавал е да бъде военен, макар да е напуснал служба една година по-рано. Но стажът му за пенсия е вървял.
– Защо го е направил? – попита Шон.
– За да се устрои като цивилен. За да започне работа в частна фирма.
– А може би и за да се ожени за жена, която почти не познава?
– Къртис не навлезе в подробности, но предполагам, че и това е вярно.
– Доста труд си е направил да си изгражда легенда – отбеляза Мишел. – С каква цел?
– Уинго е изпълнявал свръхсекретна мисия в Афганистан, свързана с предаването на някакъв товар. Но нещо се е случило и се е провалил.
– Какъв товар?
– Къртис категорично отказа да навлезе в подробности. А може би не знае нищо повече. Вярно, че е генерал, но такива като него има много. По всичко личи, че случаят е скрит зад стена от мълчание. Или поне най-важните елементи от него.
– И какво е станало със Сам Уинго?
– Не могат да го открият.
– Съществуват ли подозрения за двойна игра? – попита Мишел.
– Къртис очевидно го харесва, но внезапното му изчезване не говори в негова полза. – Дейна се взря в Шон и директно попита: – Какво знаете вие за всичко това?
Двамата партньори се спогледаха.
– Ти беше откровена с нас и аз мисля да ти отговоря със същото – бавно отвърна Шон. – Тайлър е убеден, че баща му е жив.
– Според Къртис и Пентагонът е на същото мнение. Версията, че е загинал по време на бойни действия, е измислена, за да се прикрие ситуацията.
– И сега го издирват, така ли? – попита Мишел.
– Да – кимна Дейна. – Съмнявам се, че дълго ще остане в неизвестност, след
като Министерството на отбраната се е заело да го търси. – Извърна се към Шон и рязко попита: – Но защо Тайлър е убеден, че баща му е жив? Той със сигурност няма достъп до секретна информация.Шон се поколеба.
– Надявам се, че няма да споделиш с Къртис това, което ще ти кажа – рече накрая той.
– Няма как да споделя нищо, без да се разкрия. И тогава вероятно ще разбия семейството си. По тази причина отговорът ми е "не". Няма такава вероятност.
– Сам Уинго е изпратил имейл на Тайлър. Известно време, след като е бил обявен за загинал.
– Съдържанието?
– "Съжалявам, моля те да ми простиш."
– Признание за допуснати грешки?
– По-скоро извинение за начина, по който военните са го обявили за мъртъв – каза Мишел.
– Предполагам, че ако имах дете и му се беше случило това, и аз щях да искам да му се извиня – промърмори Дейна, почука замислено с дългите си лакирани нокти по пластмасовата масичката и попита: – Какво ще правите сега?
– Твоята информация наистина дава отговор на част от въпросите ни – отвърна Шон. – Но в същото време изобщо не ни приближава до Уинго и истината по този случай.
– Ти беше прав, като ме предупреди да внимавам – каза тя. – Всичко това звучи много секретно и не е работа на обикновения гражданин да се рови в него.
– Точно така – кимна Мишел, погледна вдясно и замръзна. Опитът, придобит в Сикрет Сървис, отново се оказа полезен.
Тя посегна към чашата си и прошепна:
– Трима с пистолети и микрофони на шест, девет и дванайсет от нас. Нещо ми подсказва, че не са истински ченгета, въпреки че изглеждат такива.
Шон изобщо не погледна встрани, а закова очи в лицето на бившата си съпруга.
– Дейна, искам да ме слушаш много внимателно и да направиш това, което ще ти кажа – изрече с равен глас той.
Тя се стресна леко, но бързо се овладя.
– Слушам те.
– Малко по-надолу от заведението, вляво, има полицейски пункт с двама дежурни, които наблюдават мола. Искам да станеш и да тръгнеш натам. Без да бързаш и без да се оглеждаш. Просто върви нормално. Като стигнеш, кажи на ченгетата, че си видяла тук трима мъже с пистолети и си се уплашила. Те ще извикат подкрепление и ще дойдат да ги проверят. През това време ти тръгваш към колата си по най-краткия път, скачаш в нея и потегляш право към Пентагона. Къртис там ли е?
Тя кимна.
– Добре. По пътя ще му звъннеш да му кажеш, че нещо те е обезпокоило и трябва да говориш с него.
– А вие? – сбърчи вежди Дейна.
– Ние ще се оправим.
– Така казваше и когато все още беше в Сикрет Сървис.
– Приближават се, Шон! – просъска Мишел.
– Хайде. Дейна. Действай!
Тя стана, усмихна се и подхвърли:
– Пак ще се видим, пазете се.
След тези думи се обърна и тръгна към полицейския пункт, който беше съвсем наблизо.
Шон също се изправи, следван от Мишел. И двамата се обърнаха с лице към приближаващите се мъже. След това се разделиха. Единият тръгна надясно, а другият наляво. Което означаваше две потенциални мишени за противника вместо една.