Кинг и Максуел

– Не ти харесва, че липсват купчини боклуци?

– Ти наистина си нетърпим!

Не след дълго навлязоха в друг квартал.

– Отляво е – обади се Мишел. – Третата къща.

Шон спря колата зад някакъв пикап и изключи двигателя. Мишел извади прибор за нощно виждане и го насочи към отсрещната страна на улицата.

– Къщата на Леон Саут, значи – подхвърли тя. – Какво очакваш да открием там?

– Нещо, което да ни насочи в правилната посока.

– Нали бяхме на мнение, че информацията е изтекла от Дан Маршал?

– Сега, като си мисля, прекалено очевидно е. Срещнахме се и с двамата. Ти получи възможност да разчетеш езика на телата им. Какво ти направи впечатление?

– Маршал беше доста открит, докато Саут се спотайваше. Гледаше надолу със скръстени на гърдите ръце. Много позираше, много се оправдаваше.

– И аз съм на същото мнение. От някого е изтекла информация и аз залагам на полковник Саут.

– Мотиви?

– Маршал е натрупал пари и може да се оттегли, когато си пожелае, докато Саут все още се катери по стълбата. Той вече е прехвърлил петдесет и вероятно се чувства подценен по отношение на чин и длъжност. Може би иска по-добър пенсионен план от този, който предлага Чичо Сам.

– А защо наблюдаваме къщата му?

– Да видим дали няма да изскочи нещо. Той е разведен, а двете му деца са големи и отдавна не живеят при него. Затова ще проверим дали някой няма да му дойде на гости в тази дъждовна нощ и по този начин да ни помогне да надушим следата...

Два часа по-късно нямаше промяна. Никой не дойде, никой не излезе. В къщата светеше, имаше и някакво движение, но само на един човек, вероятно Саут, чиято служебна кола беше паркирана на алеята.

– Можем да тръгваме, ако искаш – протегна се Шон. – По всичко личи, че той няма намерение да излиза.

Мишел понечи да отговори, но в същия момент насреща им блеснаха ослепителни фарове.

– Наближава полунощ – погледна часовника си Шон. – Може би е някой закъснял съсед.

Смъкнаха се в седалките, докато колата бавно ги подминаваше.

Мишел вдигна прибора за нощно виждане пред очите си и изруга.

– Какво и ма?

– Това е онзи от "Херон Еър"!

– Сигурна ли си?

– Абсолютно.

– Но не спря пред дома на Саут.

– Той е!

Шон запали двигателя и предпазливо потегли след отминалата кола.

– Няма как да не ни засече – промърмори той. – Ние сме единствената движеща се кола наоколо.

– Задръж така още малко. Наближаваме една от големите пресечки, на която със сигурност има движение. Ще се скрием в него. Не ми се ще да го изпуснем.

Шон се подчини.

– Завива наляво!

– Виждам.

Не след дълго стигнаха пресечката. За късмет, светеше зелено и това им спести евентуално спиране непосредствено зад другия автомобил. Така шофьорът със сигурност би получил възможност да ги огледа независимо от фаровете им, които го заслепяваха.

И двете коли направиха десен завой. Шон изостана и зае позиция зад някакъв зелен шевролет. По този начин увеличи дистанцията, но без да губи от поглед преследваната кола.

Мишел свали оптиката, отвори лаптопа и започна да чука по клавишите.

– Какво правиш? – погледна я за миг Шон.

– Хаквам базата данни на Службата за регистрация на МПС.

– Можеш да го направиш? – учуди се той.

– Едгар ме научи. Добре де, не е съвсем законно...

– По-скоро напълно незаконно.

– Виж какво, просто се опитвам да захапя нещо, което ще раздвижи случая. Затова не ми чети конско!

– Нямам такива намерения. Всъщност звучи екстра. Ще ми покажеш ли как се прави?

– На теб ли, компютърен неграмотник?! – стрелна го с поглед тя.

– Чудесно се оправям в интернет – намръщи се той.

– Откога? До миналата седмица не знаеше какво е емотикон!

Пръстите престанаха да тичат по клавиатурата в момента, в който страницата се отвори.

– Тревър Дженкинс, четирийсет и една годишен, постоянен адрес във Виена – обяви тя.

– Можеш ли да го провериш повече в онова нещо… Гугъл?

– Нещо?!

– Просто го направи, Мишел. Зает съм да следя заподозрян. Това е всичко, което може да поеме закърняващият ми мозък.

Тя натисна още няколко клавиша и поклати глава.

– Нищо особено. Явно не е знаменитост със собствен уебсайт и акаунт в Туитър. Чакай малко… Има акаунт в ЛинктИн, където и аз членувам с гордост.

Миг по-късно влезе в акаунта и започна да чете.

– Е? – нетърпеливо подхвърли Шон.

– Бивш военен, завършил "Уест Пойнт". Служил в Сто и първа въздушнопреносима дивизия. Днес е президент и главен изпълнителен директор на "Херон Еър Сървис". Неженен, без деца. Притежава лиценз за пилот на граждански самолети. Членува в няколко търговски асоциации в бранша, работил е в Близкия изток, най-вероятно по време на военни операции.

– И Алън Грант е бивш военен. Дали и той не е служил в Сто и първа?

Мишел набра още някаква комбинация. Оказа се, че и Грант има страница в ЛинктИн.

– Не, Грант е служил в пехотата. Но това не пречи да се е сприятелил с човек от ВВС. Нали всички са в армията?

– Така е – кимна Шон. – Внимание, завива.

Мишел вдигна глава.

– Според мен се прибира вкъщи, Шон. Адресът, отбелязан в Службата за регистрация на МПС, се намира някъде тук.

– В такъв случай прекратявам следенето. Ще направим един кръг и отново ще се върнем тук. Така няма да събудим подозренията му.

Стигнаха до адреса точно навреме, за да видят как колата на Дженкинс влиза в гаража на една почти нова къща между две доста по-стари.

Минаха покрай нея, без да спират.

– Какво научихме дотук? – подхвърли Мишел. – Освен самоличността, биографията и адреса на Дженкинс?

– Появи се в квартала на Саут.

– Но не спря да му се обади, а просто мина покрай дома му.

– Това е странно. Може би само го наблюдава.

– Може би – кимна Мишел, но в гласа липсваше убеденост.

– Аз също не вярвам да е така – забеляза реакцията Шон.

– Но Дженкинс има нещо общо с "Виста", а може би и директно с Грант. Все пак и двамата са бивши военни.