Когато лъвът се храни

Точно зад него се чу тупкане на крака. Бързо се надигна и понечи да се обърне. Мярна му се бялото й тяло, което се гмурна във водата като игрива пъстърва. Шон скочи на крака.

— Ей, какво правиш?

— Плувам си — засмя се Ана. Беше до кръста в зелената вода, а косата й бе залепнала по раменете и гърдите. Шон се загледа в тези гърди, бели като сърцевината на ябълка, с тъмнорозови, почти червени зърна. Ана легна по гръб и зарита във водата, така че тя побеля от пяна.

— Voet sak, малки рибки! Пръскайте се, малки рибки — изгъргори тя.

— Ей, не бива да правиш така — каза Шон с пресъхнала уста. Искаше тя отново да се изправи. Гърдите й предизвикваха някакво странно свиване в стомаха му, но тя се потопи до брадичката във водата. Виждаше ги през водата.

— Много е хубаво! Защо не се топнеш?

Превъртя се по корем и потопи глава под водата, симетричните овали на задните й части изскочиха над повърхността и стомахът на Шон отново се сви.

— Хайде, идваш ли? — подкани го тя.

Шон беше объркан — само за няколко секунди чувствата му към нея претърпяха рязка промяна. Много му се искаше да е във водата при всичките тези загадъчни бели изпъкващи форми, но се срамуваше.

— Теб те е страх! Хайде де, стиска ли ти?

Тя го дразнеше и предизвикателството й го жегна.

— Не ме е страх.

— Ами скачай тогава.

Поколеба се още няколко секунди, после хвърли шапката и разкопча ризата си. Обърна се гърбом към нея, докато сваляше панталоните си, после бързо се завъртя и се гмурна във вира, благодарен на прикритието, което той му даваше. Главата му изскочи над водата и Ана я натисна обратно под повърхността. Той напипа и хвана краката й, изправи се и я обърна по гръб. Издърпа я в плитчините, където водата не можеше да я покрие. Тя размахваше ръце и пищеше от удоволствие. Петите на Шон се блъснаха в един камък, той падна и я пусна. Преди да успее да се изправи, Ана скочи на гърба му и го обви с крака. Можеше да я отхвърли, но му хареса допира на плътта й — топла в хладната вода, хлъзгава от капките. Тя грабна шепа пясък и го изсипа в косата му. Шон леко се съпротивляваше. Прегърна го през врата и той усети цялото й тяло. Това, което го стягаше в стомаха, се издигна в гърдите му и му се прииска да я притисне до себе си. Обърна се и посегна към нея, но тя се извъртя, измъкна се от ръцете му и отново се гмурна в дълбоката вода. Запляска след нея, но Ана му се изплъзваше и му се смееше.

Най-сетне застанаха един срещу друг, все още до шия под водата и Шон започна да се ядосва. Искаше да я прегърне. Тя видя промяната в настроението му и зашляпа на брега, отиде при дрехите му и взе ризата. Избърса лицето си с нея, застанала гола, без да се срамува — имаше твърде много братя, за да се притеснява от голотата. Шон гледаше как гърдите й променят формата си, когато тя вдигаше ръцете. Разгледа очертанията на тялото й и видя, че слабите й крака са се налели, от коленете нагоре вътрешните страни на бедрата й се допираха една в друга чак до основата на корема й, където се виждаше тъмният триъгълник на женствеността й. Тя разстла ризата на пясъка, седна на нея и го погледна.

— Излизаш ли?

Той неловко се приближи, като се прикриваше, с ръце. Ана му направи място на ризата.

— Седни, ако искаш.

Той бързо седна и сви колене до брадичката си. Наблюдаваше я крадешком. Около зърната й кожата се бе набръчкала от студената вода. Усещаше погледа му и изпъна назад рамене, изпитвайки удоволствие от това. Шон отново се обърка — сега тя така добре владееше положението. Преди беше просто някоя, на която можеш да се зъбиш, но сега тя заповядваше, а той изпълняваше.

— Имаш косми по гърдите — каза Ана, като се обърна, за да го погледне. Колкото редки и нежни да бяха, Шон се радваше, че ги има. Изпъна краката си.

— А ти там си много по-едра, отколкото Фрики.

Шон отново се опита да прибере коленете си под брадичката, но тя постави ръка на бедрото му и го спря.

— Може ли да те пипна?

Той се опита да проговори, но от гърлото му не излезе никакъв звук. Ана не дочака отговора.

— Я виж! Става нагъл — също като на Карибу. Карибу беше жребецът на господин Ван Есен.

— Винаги знам кога татко има намерение да пусне Карибу да обслужи кобилата, защото ми казва да вървя на гости на леля Лети. А аз просто се скривам в плантацията. От там много добре се вижда откритият яхър.

Шон не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че ръката на Ана бе мека и неспокойна.

— Ти знаеш ли, че хората се съвкупяват също като конете? — попита тя.

Той кимна, беше посещавал часовете по биология в тоалетните на училището. Известно време мълчаха, после Ана пошепна.

— Шон, ти би ли го направил с мен?

— Не знам как — изрече с дрезгав глас.

— Нито конете, нито хората знаят какво да правят първия път — отвърна Ана. — Можем да открием как става.

Привечер поеха обратно към къщи. Ана бе седнала зад Шон, прегърнала го здраво през кръста, притиснала едната страна на лицето си в гърба му. Той я свали в края на плантацията.

— Ще се видим в понеделник на училище — каза тя и се обърна да си върви.

— Ана…

— Да?

— Още ли кърви?

— Не. — Позамисли се за миг, после добави: — Приятно е.

Обърна се и хукна сред австралийските акации.

Шон бавно се насочи към къщи. Усещаше се празен отвътре, това беше тъжно чувство и то го озадачаваше.

— Къде е рибата? — попита Ада.

— Не кълвеше.

— Ни една?

Той поклати глава и прекоси кухнята.

— Шон.

— Да, мамо.

— Нещо не е ли наред?

— Не. Добре съм.

Измъкна се в коридора.

Гарик седеше в леглото си. Носът му бе зачервен от хремата. Вдигна поглед от книгата, която четеше, и се усмихна на Шон, когато той влезе в стаята. Шон отиде при леглото си и седна на него.

— Къде беше? — Гласът на Гарик беше спаднал от простудата.

— Горе на вировете след водопада.

— За риба ли?

Той не му отговори. Легна по корем в леглото си.

— Срещнах Ана и тя дойде с мен.

Споменаването на името й засили любопитството на Гарик и той започна да наблюдава лицето на Шон. А неговото изражение беше все още леко озадачено.

— Гари — започна той неуверено, трябваше да излее душата си. — Гари, аз чуках Ана.

Брат му шумно пое въздух. Стана много бледен, само носът му бе все още зачервен и възпален.

— Не те лъжа — изрече го бавно, сякаш се опитваше да си го обясни сам на себе си, — наистина я чуках, точно както сме си говорили за това. Съвсем както… — Направи безпомощен жест с ръце, неспособен да намери необходимите думи. После се изтегна на леглото.

— Ама тя позволи ли ти? — Гарик почти шепнеше.

— Тя ме помоли да го направя — каза Шон. — Хлъзгаво и меко, влажно и хлъзгаво.

А по-късно, когато угасиха лампата и двамата си бяха легнали, Шон чу тихите движения на Гарик в тъмното. Заслуша се известно време, докато се увери.