Кралицата на изменниците

Сония поклати глава.

— Всъщност не. Искам да видя, че нещата в Сачака се оправят, но не мисля, че те имат нужда да го свърша вместо тях. Просто… не исках да съм далеч от Лоркин. — Тя въздъхна. — А вие очаквате ли с нетърпение да видите дъщерите си?

Той сви рамене.

— Да. Но те нямат нужда от мен. Всъщност изобщо не умирам от желание да се връщам.

— Така ли? Искате да останете тук?

— Не точно тук. Но… — Той присви очи. — Не съм сигурен, дали все още съм ви разбрал правилно.

Сония примигна.

— Мен? Че какво има да ми се разбира?

Регин повдигна вежди.

— О, много неща.

Тя скръсти ръце и го погледна.

— Така ли? И какво сте разбрал досега?

Той се усмихна.

— Че ви привличам.

Сония го зяпна и пулсът й внезапно се ускори. „Проклет да е. Как го е разбрал?“ Тя си пое дълбоко дъх и го издиша бавно, обмисляйки как да го отблъсне по възможно най-мекия начин.

— Лорд Регин, аз…

— Освен това знам, че вие сте разбрали, че ме привличате — прекъсна я Регин. — Отне ви доста време, но предполагам, че първо трябваше да ми простите за това какво злобно и тесногръдо копеле бях като ученик.

Това нямаше да е лесно. „За никой от нас“ — трябваше да признае тя.

— Регин, не съм…

— Привлечена от мен? — Той повдигна вежди. — Значи отричате?

Тя се поколеба, после се изпъна и го погледна в очите.

— Да, отричам.

Той присви очи.

— Лъжете.

„Какво бъркам тук?“ Сония отпусна ръце и се опита да положи длани върху хълбоците си, но това се оказа доста трудно в движещата се карета, затова се задоволи просто да му се закани с пръст.

— Не смейте да ме наричате лъжкиня, когато…

Той се засмя.

— Ах, Сония. Ако съм знаел колко е забавно да ви дразня, отдавна да съм се заел с това.

Паниката, която бе започнала да се надига в гърдите й, се стопи. „Просто се закача с мен. Не говори сериозно“. Облекчението бе последвано от разочарование. „О, стига глупости“ — каза си тя. После въздъхна и отново се облегна назад.

— Може вече да не сте злобно тесногръдо копеле, лорд Регин, но сте все същия манипулатор.

Той сви рамене.

— Нищо ново. Но се надявам да се съгласите, че винаги съм го правил с добри намерения. — Регин се наведе към нея. — Ала бих искал да разбера какво не ви допада в идеята да бъдем заедно.

Тя се поколеба, преди да отговори. „Поне е готов да го обсъдим. Може би трябва. Да избием тази мисъл от главите ни“.

— Това би било… добре, доста хора ще възразят срещу това. Аз съм черна магьосница. Вие сте… женен.

— Това ли е всичко? — Той поклати глава. — Каква сте традиционалистка. Сония, жената, която промени всичко — Гилдията, киралийското общество, начинът, по който възприемаме черната магия — се притеснява от клюките?

— Разбира се. Нужни ми бяха години, за да спечеля доверието на хората. Не мога да си позволя да го изгубя.

— Няма. Те ще се зарадват, ако видят, че сте избрала друг магьосник.

Тя извърна поглед.

— Не можете да сте сигурен в това.

— Познавам киралийските клюки по-добре от вас — отвърна той. — И имам съмнителното удоволствие да съм ги изпитал на свой гръб.

Регин въздъхна. Сония го погледна и сърцето й потрепна. Той изглеждаше разочарован. „Може би е прав. Не, няма как да знае какво съм преживяла през последните двайсет години. Хората непрекъснато да преценяват всяко мое движение, всеки приятел или любовник, който съм имала“.

Но стрелвайки го отново с поглед, тя знаеше, че той е прав поне за едно. Наистина я привличаше. Много. „Колкото и ненормално да е това“.

— И така — рече тихо той, — щеше ли да е приемливо, ако бях разведен?

— Не! — възрази тя, макар да не беше сигурна дали реагира така на въпроса му или на това, че Регин не се отказва от темата.

— Може би трябва да перифразирам. Щеше ли да е приемливо за вас, ако бях разведен? — Той се наведе към нея и тя го цогледна. — Ако мнението на останалите нямаше значение, щяхте ли да ме приемете?

Регин я гледаше право в очите. Нямаше да е лесно да го излъже. Тя се поколеба и отвори уста да се опита.

Но не успя да каже нищо, защото той внезапно я целуна. Сония замръзна от изненада, когато Регин плъзна ръцете си около нея и я привлече към себе си. Тя установи, че не може да направи нищо, за да се възпротиви. Тялото й направи онова, за което копнееше — да почувства топлината му.

Трябваше да признае, че целувката бе невероятна. Когато свърши, тя се почувства разочарована, макар да бе останала без дъх. Регин я погледна, но не тъй самоуверено, както преди. „Ако сега се възпротивя, той ще се откаже.

Не искам да се възпротивявам“.

Сония се замисли какво да каже.

— Все още не сте разведен — напомни му тя.

Регин се усмихна.

— Напротив. Кралят ми даде развод, преди да тръгнем към Сачака.

— Какво? Вие не ми казахте!

— Разбира се, че не. Познавам ви твърде добре. Щяхте да усетите намеренията ми и да ме държите на една ръка разстояние — каза й той.

— През цялото време сте го планирали? Ах вие, манипулативен интригант…

— Но винаги с добри намерения — рече той. После я целуна отново.

Когато Лоркин влезе в стаята на кралицата, Савара вдигна поглед от документите, които четеше, и се усмихна. Лоркин се спря и притисна длан към сърцето си, но тя се намръщи и му махна с ръка да влиза.

— Престани. Никой не ни гледа. А Тивара те чака — каза му тя.

Той отиде до стаята, където спяха с Тивара. Почука леко по вратата, чу тих отговор и влезе. Тивара лежеше на тясното легло и четеше други документи, облечена само в къса риза. Той затвори вратата и се облегна върху нея с надеждата, че няма да му се наложи да се махне оттам скоро.

Тя го погледна и завъртя очи.

— Престани.

— Не мога — отвърна той.

— Много добре. Тогава си стой там. Накрая ще ти омръзне.

— Съмнявам се.

Тивара се опита да не му обръща внимание, но той виждаше, че очите й шарят по листовете, без да стигат до краищата им. Накрая тя ги остави, въздъхна и го погледна.

— Предполагам, че има начин да те накарам да престанеш, който да удовлетвори и двама ни.

Той ококори очи в подигравателна невинност.

— И двама ни?