Кралицата на изменниците

— Определено. Ела насам и нека да поекспериментираме малко с твоята нова способност. Предполагам, че има някои удовлетворяващи и двама ни начини да приложим това умение.

Малко по-късно Лоркин лежеше на пода до нея, а чаршафите служеха като не особено подходящ заместител на дюшек. И преди беше изморен, а сега още повече, но това бе приятна умора и той устоя на изкушението да я изцели.

— Наистина ни трябва по-голямо легло — каза Тивара.

— Да.

— Как са нашите посланици?

Лоркин преглътна усмивката си. Савара бе започнала да нарича Денил и Тайенд „нашите“ посланици от деня, в който се беше запознала с тях.

— Добре са. Намират се в библиотеката, радват се като деца на новите играчки. Мисля, че откриха нещо за книгата на Денил.

— Такива ли са, за каквито си мисля? Двойка ли са?

— Бяха. Дълго време, мисля. Докато Денил не дойде тук. Разделиха се, но не знам защо.

— А сега?

Той сви рамене.

— Не знам. Като че ли отново изглеждат близки. Но така ми изглеждаха и преди Денил да дойде тук, така че с тях човек никога не знае. — Той се намръщи. — Макар че тогава имаше напрежение, което сега липсва.

Тя се обърна към него.

— Няма ли да ме попиташ за какво искаше да поговорим Савара?

Той се претърколи настрани.

— За какво искаше да говорите Савара?

— Обсъдихме плановете й за Сачака.

— Я, каква изненада.

Тивара го смушка в ребрата.

— Слушай. Решихме, че засега именията ще могат да се поддържат добре и без нашата помощ. Все още има няколко, които искаме да освободим. Намираха се твърде встрани от пътя ни. Но щом приключим с тях, основната ни задача е да възстановим пустошта.

— Но преди това трябва да оправим града. Структурата му не е подходяща за промените, които планираме. Целият е съставен от имения, защото ашаките общо взето си бяха самодостатъчни. Макар всяко имение да може да побира много бивши роби, накрая всеки от тях ще поиска да има свой дом. Освен това искаме да съберем хора със сходен опит, които да работят заедно. Това означава, че много сгради трябва да бъдат съборени и да бъдат построени нови.

— Това ще отнеме години.

Тя кимна.

— Междувременно трябва да установим приятелски отношения с Обединените земи. Савара се притеснява, че останалите ще научат за промените тук и ще се опитат да се възползват от това. Може би не чрез нашествие. Кристалите ще успеят да ги отблъснат. Но има и други начини, чрез търговия и политика, да се спъне развитието на една възстановяваща се държава.

Лоркин затаи дъх. Това бе мисията, която му бе поверена от предишната кралица. За това той бе най-подходящ. Познаваше добре начина, по който работеха и Изменниците, и Обединените земи.

— Савара реши да ме изпрати в Киралия, за да продължа да проучвам възможностите за търговия и съюз.

Той я зяпна изненадано и объркването му бе последвано от разочарование.

— Нали нямаш предвид…

— Да. — Тивара се усмихна. — Отиваме в Киралия. Ти ще бъдеш мой водач и помощник.

Той въздъхна. „Е, не е това, което очаквах, но предполагам, че все пак е достатъчно добре“.

— Ех, Лоркин. — Тя протегна ръка и го погали по бузата. — Никога нямаше да те изберат за този пост. Не си бил Изменник достатъчно дълго, за да ти позволят да преговаряш от името на Изменниците.

— И съм мъж.

Тя кимна.

— Това също.

— Осъзнаваш ли, че никоя друга страна не разсъждава по този начин? Всичко, за което смятате, че мъжете не са подходящи, в другите страни не е подходящо за жени.

— Знам. Ще трябва да свикват с нас, както и ние трябва да свикнем с тях. — Тя се засмя. — Освен това, ако някога ще ставам кралица, както възнамерява Савара, не мога да си позволя да бъда виждана да вървя подир някой мъж. Особено киралиец.

Стомахът му се преобърна.

— Ти… смяташ да ставаш кралица?

— Савара планира да ме прави кралица. — Тя сви рамене. — Не съм сигурна дали искам да бъда. Но много неща могат да се променят. Ако наистина се случи, то ще стане след много, много време. Надявам се, че тя ще живее дълго колкото Зарала. Да бъдеш кралица е голяма отговорност, а преди това искам да направя много други неща. Като например да имам деца. — Тя леко наклони глава. — Това звучи ли ти като живот, който би ти харесал?

Зави му се свят от възможностите. „Това ми се струва твърде невероятно. Просто искам да бъда с Тивара. И… да, ще е чудесно да имаме деца“. Той я погледна и гърдите му се изпълниха с топлота.

— Звучи чудесно. Добре де, с изключение може би на онази част, че ще управляваме цяла страна. Но предполагам, че ако Изменниците приемат мисълта кралят им да е киралиец… да, съгласен съм, стига това да означава, че ще прекарам живота си с теб.

Тя завъртя очи.

— Ти няма да си крал. Ние нямаме крале.

— Дори и чрез брак?

— Дори тогава. Наистина ли се надяваше да станеш крал?

— Разбира се, че не. Не мога да се сетя за нещо по-ужасно. — Той се ухили. — Макар че не ми се струва честно. Обзалагам се, че на съпруга на кралицата му се налага да работи здраво, без надежда за оттегляне, да разговаря с дразнещи хора и да присъства на отегчителни церемонии и събития, и да слуша оплакванията на жена си за това колко е тежък животът, като същевременно е длъжен да изпълнява всяко нейно хрумване — и да се грижи за децата, докато тя върши кралските си дела. И да не получава никакво признание за това. — Каквото сигурно изтърпяваше и киралийската кралица, осъзна той.

Тивара сви рамене.

— Никой не се е оплаквал досега.

Лоркин изсумтя.

— Вие, Изменниците, въобще не сте толкова равноправни, както твърдите. Но както сама каза, много неща могат да се променят.

Тивара отново го смушка в ребрата, този път по-силно.

— Не чак толкова. А сега да се връщаме в леглото, за да поспим малко. Утре ни чака много работа.

Епилог

Пак ли сънуваше Сери?

Сония погледна към Регин. Той й подаваше чаша с гореща рака. Тя се надигна да седне в леглото си. Ароматът на хубава сачаканска рака изпълни ноздрите й тя усети как последните остатъци от съня я напускат.

— Липсва ми. — Сония въздъхна и разтъпка очи. Когато разбра, че никога няма да види Сери, тя се почувства така, сякаш нещо жизненоважно й беше откраднато. — Въпреки че не го виждах твърде често, след като семейството му бе убито. Ще ми се да бих направила нещо. — Тя го видя да отваря уста и поклати глава. — Не, няма нужда да ми напомняш. Вината не е моя. Нещата е можело да се развият по друг начин, ако бях тук…

— „… но нямаше как да се намираш на две места едновременно“ — завърши Регин. — Или поне Гилдията не е открила начин да се прави.