Кралицата на изменниците

Онова, което го възпираше, бе споменът за Лоркин, който се биеше редом с Изменниците. За ашаките, които падаха под ударите им. Мисълта, че може би точно неговият удар е убил Ачати.

От неловкото мълчание, което цареше между тях, Денил предположи, че Лоркин е наясно, че заставането му на страната на Изменниците е обтегнало отношенията му с Денил и Гилдията. „Но в моя случай не може да знае защо. Само Тайенд знаеше, че двамата с Ачати бяхме повече от приятели“. А Тайенд не беше казал нищо.

— Постигнахте ли някакъв напредък с книгата си? — попита Лоркин.

— Не и напоследък — отвърна Денил.

— Копията, които направихте, стигнаха ли до Гилдията?

— Още не.

Те продължиха да вървят мълчаливо още няколко минути, избягвайки поредната група празнуващи. Най-накрая завиха зад един ъгъл и пред тях се появи Домът на Гилдията. За щастие тук нямаше клади, но пък улицата беше тъмна. Когато се приближиха, Денил чу как Тайенд си поема рязко дъх. В същото време и той забеляза, че портата виси странно настрани. Някой я беше счупил.

Лоркин бръкна в жилетката си и извади нещо. Вдигна го с два пръста пред гърдите си и се приближи до портата. Наведе се да погледне изкривения метал и тихо изсумтя.

— Само магия може да причини това — промърмори той. Изправи се и погледна намръщено сградата. — Вратата е отворена.

Тайенд и Денил не помръднаха, а Лоркин погледна намръщено отворената врата.

— Мисля, че трябва да се върнем и да…

— Аз ще отида да проверя — каза Лак и тръгна напред, следван от Вата.

— Чакайте, не може… — започна Лоркин, но бившите роби не му обърнаха никакво внимание, прекосиха мълчаливо двора и влязоха в сградата. Лоркин въздъхна и погледна към Денил. — Сигурно ви харесват.

Денил срещна погледа му.

— Бяха роби на Ачати.

Лоркин примигна и лицето му се изкриви от болка.

— Той не оживя, нали?

— Разбира се, че не. Той бе един от най-близките съветници на краля.

— Чудесен начин да му се отплатя за това, че ме измъкна от Арвис. — Гласът на Лоркин бе изпълнен със съжаление.

— Със същия успех би ви предал на краля, ако смяташе, че от това ще спечели Сачака — каза Тайенд.

Денил хвърли остър поглед към Тайенд и елийнецът го погледна в отговор. „Предизвиква ме да възразя — помисли си печално Денил. — Не мога. Макар че ми се иска да вярвам, че Ачати нямаше да се чувства добре, ако трябваше да го направи“.

Лоркин погледна към предмета, който държеше в ръката си и поклати глава. Денил се взря в него и забеляза лекото отражение на светлина.

— Не е честно да поемат рискове заради нас. Останете тук. По-встрани. — Той тръгна към вратата. Денил погледна Тайенд и двамата забързаха след Лоркин. Когато младежът ги забеляза, той въздъхна. — Тогава не се отдалечавайте от мен. Останете зад бариерата ми.

Когато влязоха в сградата, Денил усети вибрацията на бариерата, която ги обгради. Вътре беше тъмно. Лоркин създаде светлинно кълбо и го изпрати да се носи пред тях. Влязоха в празната Господарска стая. Лоркин избра десния коридор. „Ако посегателите са търсели магия или ценности, сигурно са се отправили към стаите на човека с най-висок статут“. Когато стигнаха до стаите на Денил, Лоркин влезе вътре. Помещенията бяха празни, но някой бе преровил сандъците и скриновете, изхвърляйки по-голямата част от съдържанието им на пода. Те се обърнаха да си вървят, но пред тях застана Лак, който държеше фенер.

— В къщата няма никой — докладва робът. — Вата проверява конюшните и стаите на робите. Но си мисля, че едва ли някой ашаки ще се крие тук.

Лоркин въздъхна с облекчение и се обърна към Тайенд.

— Искате ли да дойда с вас, за да вземете кръвния пръстен?

Тайенд поклати глава.

— Веднага се връщам. — Той махна с ръка на Лак и двамата изчезнаха в коридора.

Къщата беше много тиха. Денил огледа стаята. „Взети са много малко неща. На кого са му нужни гилдийски мантии и стари книги? Трябва ли да взема с мен записките си? Къде да ги сложа? Никъде не е безопасно. Но може да направя нещо по въпроса“. Той погледна към Лоркин, после бръкна в мантията си и му подаде писмото на Ачати. Лоркин го взе, разтвори го и го прочете. Когато го връщаше на Денил, той потрепна.

— Дали Изменниците ще ми позволят да взема библиотеката на Ачати? — попита Денил. — Стига да не е разграбена.

Лоркин се намръщи, после замислено се заигра с пръстените си.

— Савара каза, че получавате достъп до нея — отвърна Лоркин. — Ако й кажете къде се намира, тя ще изпрати някой да я пази.

„Савара каза?“ Денил погледна към пръстените и видя, че Лоркин докосна един от камъните. „Интересно“.

Младежът отново отпусна ръце край тялото си.

— Ще ми направите ли една услуга в замяна?

Денил сви рамене.

— Зависи от услугата.

— Отведете майка ми у дома колкото се може по-скоро. — Лоркин се намръщи. — Тя няма да се меси умишлено, но самото й присъствие тук създава проблеми. Не говоря за себе си, а за Изменниците. Те трябва да дават заповедите тук.

— И на Гилдийските лечители ли?

— Да не са й поверили командването им?

— Всъщност не. — Денил сви рамене. — Ще отговарят пред собствения си водач, а след това пред мен.

Лоркин изглеждаше облекчен.

— Значи няма причина тя да остава тук?

— Освен да се убеди, че аз и Мерия сме в безопасност… не. Но Савара я изпрати начело на болницата.

— Само за през нощта — каза твърдо Лоркин. Той разтри слепоочията си и въздъхна. — Ще кажете ли на Оусън, че присъствието й тук обтяга отношенията между Сачака и Обединените земи?

— Мога да му предам притесненията ви и желанието на кралицата.

Лоркин поклати глава.

— Ако майка ми усети и най-лекия намек, че това е дошло от мен, тя ще бъде още по-решена да остане. Трябва да излезе от вас, Денил. Освен това… аз вече не съм магьосник от Гилдията.

Денил се спря, за да огледа младия магьосник, който бе довел в Сачака като свой помощник. „Той наистина смята да остане с Изменниците. Отказал се е от всичко заради тях. И заради любовта си, предполагам. Аз едва ли щях да го направя. Дори и заради Ачати. Можех да го направя заради Тайенд, когато бяхме млади и отдадени един на друг. — Той усети ехото на онова чувство. — Да, мисля, че бих могъл“.

Лоркин отново погледна към ръцете си. Той свали един от пръстените си и го подаде на Денил.

— Това е причината да изпратите майка ми у дома. Това е причината Обединените земи да установят приятелски отношения със Сачака.

Денил взе пръстена и го огледа. Обковът му бе сребърен, а камъкът вътре бе прозрачен.

— Какво е това?

— Хранилищен камък.

Денил затаи дъх. Той си спомни думите на Ачати: „Ако все още съществуват или са били създадени някакви, това ще има ужасни последствия за всички държави“.

— В него има сила само на няколко магьосници. Проблемът с хранилищните камъни е, че няма как да знаем колко сила могат да съхранят. Ако е твърде много, те ще се счупят, освобождавайки цялата енергия. По-безопасно е да има няколко хранилищни камъка с малко енергия, отколкото няколко с повече. Но и така това би могло да е решението на проблема със защитата на Обедините земи, без да се прибягва до черната магия.