Кралицата на изменниците

— Значи Изменниците са излъгали. Наистина са знаели как да ги правят — въздъхна Денил.

— Не, макар да имат подобни камъни. Боя се, че аз — ние — им дадохме идеята да опитат. Досега са направили само няколко, но не виждам причина да не направят още или да подобрят метода за създаването им. — Лоркин погледна към пръстена, после вдигна очи към Денил. — Савара каза, че можете да го задържите.

Денил се намръщи.

— Подкуп?

— Първата заплата за услугите на лечителите.

— Как да го използвам?

— Докоснете го. Изтеглете силата така, сякаш я взимате от друг магьосник. Трябва да я използвате веднага, тъй като не знаете как да съхранявате енергия. Зареждането му става по същия начин. Просто му предайте енергията така, както когато я предавате на друг магьосник.

— И не трябва да съхранявам много енергия в него.

Денил отпусна ръце. Той погледна към Лоркин, обмисляйки онова, което бе научил от бившия си помощник. После кимна.

— Това определено ще убеди Гилдията да привика обратно майка ви.

Лоркин се усмихна.

— Благодаря. Преди да тръгне, ще прекарам известно време с нея. Липсва ми. Както и приятелите ми. И Ротан. Ах, има още нещо, което искам да ви попитам за лорд Регин. Дали той и…? — Лоркин замълча и се обърна към вратата. — Посланик. Намерихте ли го?

Тайенд стоеше на прага заедно с Лак и Вата. Той държеше малък пръстен, който осигуряваше връзката му с елийнския крал.

— Точно където го бях оставил.

— Добре — рече Лоркин. — Сега тук ли искате да останете или ще се върнете с мен? — Той погледна към Денил. — Докато се върнем обратно, вече ще сме научили дали библиотеката на Ачати е непокътната. Най-добрият начин да попречим на разграбването й, е да се настаните в сградата, а според мен Савара ще се съгласи, че е най-добре основните й връзки с Гилдията и Обединените земи да са й под ръка.

Денил въздъхна с облекчение и видя как в очите на Тайенд проблясва надежда.

— Само да си взема някои неща и с удоволствие ще приемем предложението ви.

Глава 31 Награди

В очите на Аний отново се промъкна онази разсеяност — помисли си Лилия, когато излезе от спалнята си. Тя коленичи на пода до креслото и я прегърна. Аний подсмръкна и се обърна към нея.

— Знам, че сте го погребали в гората, но не е правилно. Трябва да го сложим при семейството му.

— Те къде са погребани?

— Не съм сигурна. Гол ще знае.

Лилия я целуна. Когато ръцете на Аний се плъзнаха по тялото й, на вратата се почука. Лилия се отдръпна и въздъхна. Изпрати малко магия към вратата и я отвори.

— Гол — рече Аний с очевидно облекчение, когато едрият мъж влезе в стаята, придружаван от лорд Ротан. — Как мина?

Той седна.

— Нещата се връщат в предишното си състояние невероятно бързо. Крадците веднага спряха да се наричат „принцове“ и си върнаха предишните територии — както и всичко останало, което могат да заграбят. Ако искаш да поемеш територията на Сери, трябва веднага да действаш.

Аний се намръщи.

— А дали неговите хора ще работят за мен?

Сери кимна.

— Онези, които попитах, са склонни. Предпочитат теб пред който и да е от съседите. Помага, че си му дъщеря, но донякъде прави нещата по-трудни. Сери използва всичките си услуги и е длъжник на доста хора, но има скътани парици и е уважаван за това, че спазва обещанията си.

Лилия погледна към лицето на Аний и стомахът й се сви, когато видя каменното изражение на приятелката си.

— Ще го направя. — Тя погледна към Гол. — Но само ако ми помагаш.

Гол се усмихна.

— Надявах се да ме поискаш. Не че не ми се иска да се оттегля.

— Аз те освобождавам — каза Аний. — Няма да си ми телохранител, а мой заместник. Какъвто всъщност беше за баща ми. Не знам защо той просто не те направи такъв.

— За да не ме превърне в мишена — каза й Гол.

— Е, вече няма смисъл да се преструваш на телохранител. Никой няма да ми повярва, че съм си избрала телохранител, който е два пъти по-възрастен от мен.

Гол скръсти ръце.

— Пак мога да те натупам по всяко време.

Аний се изправи.

— Вярно ли? Да видим…

— Простете за прекъсването — намеси се Ротан, — но мога ли да ви предложа да проверите тази теория на друго място, а не в стаите на Сония? А и Висшите магове няма да са доволни, ако закъснеем, особено след като ние настояхме срещата да се проведе колкото се може по-скоро.

Аний го погледна замислено, след което се обърна към Лилия. На лицето й бе изписано извинително изражение.

— Съжалявам, Лилия, но ако ще заемам мястото на баща си, няма да мога да присъствам на срещата.

Лилия впери поглед в нея.

— Но… ти трябва да ни разкажеш какво стана.

— Не, не трябва. Няма никакво значение дали аз ще го разкажа или ти, или лорд Ротан. — Лицето на Аний бе сериозно. — Ние знаем, че Скелин има съюзници в Гилдията. Кой знае кой от крадците е наследил тези връзки? Ако шпионите не знаят как изглеждам, по-добре да запазя това в тайна. А ако знаят, няма нужда да им го припомням.

Пулсът на Лилия се ускори.

— Но… как ще ме посещаваш? Аз не мога да напускам земите на Гилдията. Щом разберат, че в подземията им е живял Крадец и че Скелин също е прониквал в тях, сигурно ще затрупат тунелите.

Аний се приближи до Лилия и я прегърна.

— Ще намерим други начини. Нали не очакваше да живеем заедно?

— Като че ли не.

— Ти ще се дипломираш скоро. Тогава ще ти позволят да напускаш Гилдията. Може би дори ще ти разрешат да живееш в града, както правят други магьосници. Каквото и да се случи, пак ще можем да се виждаме. Никой няма да ни попречи да сме заедно. — А ний се отдръпна и се обърна към Гол. — Ще изляза по другия начин. Ти няма да се побереш вътре, а и хората те видяха, че влизаш, затова по-добре излез с Ротан. Ще се видим при Дония.

— Сигурна ли си, че искаш да минеш оттам? — попита Гол.

Аний кимна.

— Ще се справя.

— Просто… гледай пламъкът да е покрит. Не знам колко минен огън се е разсипал долу.

Аний кимна, после погледна очаквателно Лилия. Девойката схвана намека и изведе Ротан и Гол от стаята. После погледна през рамо, и преди да затвори вратата, Аний й махна с ръка. „Дано успее да се предпази сама в града“.

Не спираше да се притеснява през целия път до кабинета на Разпоредителя. Отклониха се от пътя, за да може Ротан да уреди карета за Гол. След това завариха Джона да ги чака пред вратата на Оусън. Прислужницата изглеждаше леко пребледняла, но се усмихна и стисна ръката на Лилия, докато Ротан чукаше.