Кралицата на изменниците

— Но Гилдията ще забележи — посочи Аний. — Лилия знае, че сме тук и ще го спре, а ако не може, ще повика помощ.

— Да, но Скелин не знае това — напомни й Сери.

Гол изръмжа ниско.

— Не — рече той.

Сери се обърна към приятеля си, развеселен от едносричното му неодобрение.

— Защо не?

— Това е последното ни сигурно убежище — каза Гол. — Не можем да рискуваме да го изгубим.

— Имаме още едно сигурно убежище. — Сери посочи с пръст нагоре. — Защитата, която според Скелин сме си осигурили. — Той разпери ръце. — Това тук е последният ни и единствен шанс да го вкараме в капана.

— Капан, който ако щракне напразно, ще доведе до смъртта ти — каза Гол.

— Лилия ще го защитава — каза Аний. Очите й блестяха при мисълта, че най-после ще започнат да правят нещо.

Лилия кимна.

— И Калън. Смяташ да кажеш на Калън, нали?

— Да — отвърна Сери. — Не мога да накарам Лилия да се заеме едновременно с магическата защита и с изправянето срещу двама магьосници-отстъпници, ако Скелин реши да доведе и майка си.

Аний нетърпеливо потри ръце.

— И какво ще използваме като примамка?

Гол изсумтя.

— Очевидно е. Баща ти възнамерява да примами Скелин с нещо, което той иска повече от всичко.

Лицето на Лилия пребледня.

— Черна магия?

— Не — отвърна Гол. — Скелин иска да е сигурен, че контролира целия подземен свят. Ако разбере, че Сери е жив, той ще знае, че винаги ще съществува опасността Сери да се опита да възстанови позициите си — с помощта на Гилдията. Ще бъде готов да рискува много, за да го убие.

Нетърпеливата усмивка на Аний се стопи. Тя се вгледа в лицето на Сери, сякаш търсеше знак, че той се шегува. Но когато баща й кимна, жената се намръщи и скръсти ръце.

— Гол е прав. Рискът е твърде голям.

— А какво друго предлагаш? Какво друго би могло да го изкуши, че да се приближи толкова близо до Гилдията?

Аний погледна към Лилия.

— Черната магия…

— Той няма да се престраши да я залови. Може да се окаже няколко пъти по-силна от него. Всъщност, за да се изпълни този план, трябва да е очевидно, че Лилия не е тук. Той може да повярва, че Гилдията не знае за мен, но няма да е лесно да го убедим, че тя не знае. Трябва да я видят на някое друго място, преди той да дойде да ме търси.

— Но ти имаш нужда от магьосник, който да бъде тук — посочи Лилия. — Или няма да успееш да му попречиш да ви избие всичките.

Сери кимна.

— Да. Калън. Кажи му, че имаме план как да вкараме Скелин в капан и го питай как да се свържем с него, когато сме готови. Разбира се, няма да му казваш къде ще бъде заложен капанът. Имам чувството, че за него е по-важно да държи хората по-далеч от тези проходи, отколкото да залови Скелин.

Лилия кимна. Аний поклащаше глава.

— Не ми харесва — каза тя.

Сери скръсти ръце.

— Защо?

— Аз… — Тя извърна глава и се намръщи. После стана внезапно, грабна един фенер и излезе от стаята.

Мълчанието продължи няколко секунди. Лилия погледна към Сери и Гол, след което стана и излезе след нея.

Сери гледаше към вратата. Сърцето му се свиваше едновременно от болка и от удоволствие. Не искаше да рискува живота на никого. И най-вече своя. Но не можеха да останат вечно тук.

Той си спомни гневната, непокорна млада жена, с която се опитваше да поддържа връзка, след като се раздели с майка й. Аний го мразеше — или поне се държеше така, сякаш го мрази. Радваше се, че беше успял да я спечели на своя страна. И трябваше да заплати това с цената на безопасността й.

Но пък всички, които имаха роднински връзки с него, живееха опасен живот, особено когато подземният свят се управляваше от Крадец-магьосник, който ненавиждаше Сери.

— Поне веднъж двамата с дъщеря ти да сме на едно мнение — каза Гол с нисък глас. — Това е опасно.

— Да видим какво е мнението на Калън — отвърна Сери.

След няколко крачки Аний забави ход, за да позволи на Лилия да я настигне, но не спря да върви.

— Добре ли си? — попита я момичето.

Аний поклати глава.

— Не. Да. Аз… трябва да помисля.

Тонът й предположи, че не е в настроение за разговори, затова Лилия замълча. Тя извлече малко магия и създаде светлинно кълбо над главите им. Аний угаси пламъка на фенера, за да пести масло. Не продължиха да вървят още дълго. След няколкостотин крачки стана ясно, че Аний я води към откритите наскоро стаи близо до Университета.

Тя влезе в една от тях и тъй като вътре нямаше столове, седна направо на пода и се облегна на стената. Лилия се отпусна до нея, премествайки една покрита с прах счупена чиния. Тя избърза повърхността й, разкривайки символа на Гилдията, отпечатан от долната й страна. „Много е стара. Чудя се как ли е попаднала тук“.

— Не трябва да ми пука — каза Аний.

Лилия се обърна и я погледна.

— Разбира се, че трябва. Той ти е баща.

Устата на Аний се изкриви в горчива усмивка.

— Не се държи като такъв. През по-голямата част от живота ми ме пренебрегваше. Потърси ме едва когато семейството му бе избито.

Лилия замълча, защото не знаеше как да отговори на това.

— Всъщност не съм съвсем честна спрямо него — додаде Аний с по-тих глас. — Майка го напусна. Каза, че не е безопасно да бъде съпруга на Крадец и че не издържа да се крие непрекъснато. Според мен ако двама души не искат да бъдат заедно, не трябва да бъдат насилвани.

— А как стана така, че Сери се ожени отново? — попита Лилия. Само кралят можеше да дава развод. Тя не можеше да си представи как един Крадец отива да моли краля да разтрогне брака му.

Аний сви рамене.

— Просто го направи.

— Но това е…

— Двуженство? — Аний погледна към Лилия и сви рамене. — Не съвсем. Никой в подземния свят не може да си позволи законен брак. Предполагам, че Сери би могъл, но защо да спазва този закон на краля, когато пренебрегва всички останали? Ние си имаме наши правила за сключване на брак и за раздяла.

Лилия поклати учудено глава.

— Това е цял един друг свят. — Тя сви рамене. — Макар че бих могла да кажа същото и за семейството, за което работят родителите ми. Може и да сме съществували в техния свят, но всъщност не сме били част от него. Сигурно е хубаво да си богат и да можеш да заповядваш на хората край теб, но понякога ние имаме повече право на избор в живота си от тях. Те не трябва да решават за кого да се омъжат и трябва да искат развод от краля — с надеждата, че той ще им го даде.