Кралицата на изменниците

Усещайки погледа й, Лоркин се обърна към нея. Усмивката му се стопи, той погледна отново Тивара и й кимна. Лицето й стана сериозно. Съчувствено. Тя кимна и продължи да го гледа, докато младежът се приближаваше до майка си.

— Майко — каза той. — Може ли да поговорим насаме?

— Разбира се. — Сония се изправи, огледа се, избра произволна посока и тръгна натам. Той я последва мълчаливо. След около двайсетина крачки тя се спря и издигна около тях двамата бариера, която да задържа звука. След това го зачака да заговори.

Изведнъж Лоркин не намери сили да я погледне в очите.

— Аз… ъъъ… ние…

Сония въздъхна и омекна.

— Връщаш ли се с мен?

Той изпъна раменете си и вдигна глава.

— Не.

Сония го погледна, борейки се с нарастващата паника. „Бих могла да му наредя. Бих могла да се свържа с Оусън и да го накарам да му заповяда да се прибере“. Но тя подозираше, че това ще подтикне младежа към още по-глупави действия.

— Не е заради Тивара — каза той. — Добре де, не е само заради Тивара. — Той я погледна напрегнато. В очите му тя откри вълнение и надежда. — Мисля, че Изменниците ще спечелят. Когато казаха, че ще сложат край на робството… мисля, че ще направят и това. Планирали са го от години. От векове.

— Така… и щом спечелят, ще бъдат ли по-добри от ашаките?

— Да — отвърна твърдо той.

— А ако загубят?

Лицето му потъмня. Внезапно тя видя как синът й ще изглежда след десетина и повече години. „Ако оживее през следващите няколко седмици. Не, не си мисли за това“.

— Някои неща заслужават човек да рискува живота си за тях — каза той. — Ако беше видяла какво вършат ашаките — ако го беше преживяла — и ти щеше да пожелаеш да отървеш света от тях.

Долавяйки гнева и ужаса в гласа му тя почувства болка в гърдите си. „Какво са му направили?“ — Искаше да разбере, да открие онзи, който го е извършил и да го нарани. „Заради онова, което му е причинил и заради това, че накара сина ми да жертва живота си по този начин“.

— На Гилдията няма да й хареса, но подозирам, че това ти е известно — каза му тя.

Лоркин кимна.

— Кажи им да ме обявят официално за изгнаник. Така, ако изгубим, няма да бъдат обвинявани за действията ми.

Сърцето й се сви. „Трябва да съм доволна, че е обмислил всичко, но е невъзможно. Само да можех да заема мястото му… но мисля, че и това няма да го спре да отиде на война“.

Изведнъж тя разбра какво трябва да направи. Ако Лоркин не се върнеше у дома, тя също нямаше да се върне. Щеше да го последва. Щеше да направи всичко възможно, за да го защити.

— Значи вече се считаш за Изменник. — Сония кимна. — Тогава има нещо, което трябва да знаеш. — Тя бръкна в джоба си, извади единия от кристалите и го задържа в протегнатата си ръка.

Той го взе и го огледа внимателно. След миг очите му се разшириха.

— Подозирах, че това е възможно — прошепна той.

Докато гледаше камъка с алчно очарование, Сония изпита сладко-горчива радост и гордост. Ето го, нейният син, който разбира магия, която никой гилдиец не е виждал досега. „И му харесва“.

— Къде го намери? — попита Лоркин.

Сония посочи с жест земята около тях.

— В почвата и пясъка. Има един в потока, прочиства го. Подозирам, че са пръснати из цялата пустош. Можеш да ги намериш, ако знаеш какво търсиш и ако си черен магьосник.

Лоркин отвори уста и се обърна да погледне към сухата, безжизнена земя.

— Да не би да казваш…?

— Да. Пустошта е трябвало да се възстанови още преди векове, но това не е станало заради Изменниците. — Тя докосна ръката му. — Сигурен ли си, че искаш да напуснеш Гилдията, за да се присъединиш към тези хора? Които са толкова безмилостни? Можеш да им помогнеш да сложат край на управлението на ашаките и без да им прехвърляш лоялността си.

Той погледна към камъка и се намръщи. След това го стисна в шепата си и кимна.

— Сигурен съм. Те не са идеални — устата му се изкриви в горчива усмивка, — но са по-добри от ашаките.

Лоркин се обърна към нея и положи длани върху раменете й.

— Обичам те, майко. Нямам намерение да умирам в тази война. И ще се върна в Гилдията. Кралица Зарала ми разкри познанието за камъкотворството, за да мога да го предам на Гилдията, ако тя го поиска. Ще ме видиш отново.

Той я прегърна силно. Сония го притисна към себе си и впрегна цялата си воля да не се възпротиви, когато синът й се отдръпна. Той се усмихна, после се обърна и тръгна бързо към Изменниците.

Сония примига, за да прогони сълзите, въздъхна и го последва.

Когато излезе от жилищната сграда на магьосниците, Лилия присви очи от яркото слънце и тръгна към Университета. Забеляза, че наоколо имаше повече ученици от обичайното за този ранен час. По-голямата част се бяха събрали около входа на Университета. Когато се приближи към тях и се озова в сянката на сградата, тя установи, че всички я гледат.

Полазиха я тръпки и девойката забави крачка.

Разпозна сред тях неколцина приятели на Бокин. Двама отстъпиха встрани. Първоначално Лилия предположи, че я пропускат да мине, но в пролуката се из стъпи познатият побойник. Той й се ухили.

— Какво търсиш тук, Лилия? — попита той. — Наблюдателницата е натам. — Той посочи към хълма.

Неколцина от учениците се захилиха. Групичката се сгъсти. Трябваше или да си пробие път през тях, или да заобиколи и да влезе през предния вход на Университета.

— Няма да те пуснем вътре — каза Бокин.

Лилия преглътна усмивката си. „Идиот. Ясно е какво правят, не е необходимо да го казва на глас. Сега не могат да се престорят, че не правят нищо нередно“.

Тя изкачи първите няколко стъпала и се спря.

— Сигурни ли сте? — попита тя, поглеждайки ги в очите един по един. — Черният магьосник Калън е вътре и чака, за да ме научи на най-различни номера от черната магия. Той може да не остане особено доволен от това, че ми пречите да стигна навреме за занятията си.

Някои от учениците се намръщиха и се спогледаха със съмнение.

— Калън може само да те научи да се преструваш, че се биеш с черна магия — каза Бокин. — Нищо друго не можеш да научиш. Още дори не си завършила.

— Чух, че няма да завършиш — додаде едно от момичетата, което стоеше до Бокин. — Хората казват, че няма да ти позволят. Ще си останеш ученичка завинаги.

Лилия сви рамене.

— Ще завърша догодина. Имам да уча повече неща от обикновените ученици. — За да е сигурна, че са схванали намека й, тя бръкна в мантията си и извади малка, тънка кама, която си бе купила по препоръка на Калън. Чудеше се защо той настоя за това, след като от нея не се очаква да използва черната магия, и заподозря, че просто е искал да одобри избора й. Беше й казал да намери нещо обикновено, но качествено. Нещо по-изискано от обикновен кухненски нож, но не толкова натруфено като камите, които носеха сачаканците. Тя посети няколко ножаря и избра елегантен, тънък нож с острие, което се сгъваше й се прибираше в абаносовата, обкована със сребро дръжка — действие, което тя се беше научила да прави с една ръка.