Кралицата на изменниците

— Лоркин.

Тивара се бе върнала при него. Савара я беше повикала за нещо и известно време двете бяха разговаряли.

— Да?

Тя се усмихна.

— Разкажи ми повече за лорд Регин. Той важен ли е за Гилдията? Защо, мислиш, е дошъл с майка ти?

Лоркин се намръщи.

— Не е важен. Е, произхожда от важен Дом, но няма никакъв пост в Гилдията.

— Значи е просто източник на сила за майка ти?

Той се опита да си представи този сценарий и не успя. Но в представата му Регин се държеше като сачакански роб, а това не бе необходимо. „Достатъчно е да изпрати силата си на майка ми и тя ще я съхрани“. Това изискваше докосване, разбира се, но не по-различно от стискането на ръце.

— Може би — отвърна Лоркин. — Всъщност… най-вероятно.

— А каква е връзката им? Приятели? Любовници?

— Не. Всъщност като ученици двамата са се мразели. Той я тормозел, докато не го предизвикала на дуел. Разбила го и оттогава я оставил на мира.

— Дуел? — Тивара повдигна вежди и усмивката й стана още по-широка. — Интересен обичай.

Лоркин я погледна с присвити очи.

— Да не би да се подиграваш на обичаите на народа ми?

— Съвсем не. — Тя се опита да изглежда сериозна.

— Напротив — обвини я той. После се ухили. — Това е глупав обичай. Доколкото знам, никой не е отправял предизвикателство преди и след това.

— Значи това е бил последният й вариант. — Тивара изглеждаше замислена. — Значи двамата са станали приятели след големия сблъсък, както често се случва?

— Не. Майка така и не му прости. — Макар Лоркин да не я беше чувал да го казва. Всъщност тя винаги бе изтъквала колко смело се е държал Регин по време на нашествието. Но с неохота.

Тивара не отвърна нищо и той видя, че се мръщи.

— Защо питаш?

Тя го погледна.

— Ами… Двете със Савара намираме за странно, че Гилдията е изпратила на подобна мисия двама души, които са толкова привързани един към друг. Ако ги заловят, ще им бъде много трудно, ако единият бъде заплашен, за да се изнуди другият.

— Майка ми и Регин? — Лоркин поклати глава. — Невъзможно. Останали сте с погрешно впечатление.

Тя сви рамене.

— Може би си прав. Или може би привидната невъзможност за това е подвела Гилдията да не осъзнае колко лош избор е Регин. Възможно е самите Сония и Регин да не го осъзнават.

Лоркин поклати глава и въздъхна.

— Какво?

— Най-могъщите жени в Сачака губят време в клюки и сватосване. Ох! — Той разтърка ръката си, където Тивара го беше ударила.

— Мъжете клюкарят повече — каза тя. — И не е загуба на време, когато има политически и военни последици.

— Има ли?

— Ще има. — Тя повдигна глава и очите й се присвиха. — Ах!

Лоркин се обърна и погледна напред. Между Савара и вървящите отпред Изменници той успя да види, че са стигнали до върха на дюната. Пред тях се простираше равнина, покрита с оскъдна растителност, а на няколко часа вървеж се забелязваше разпиляна група сгради.

— Все още можеш да промениш намерението си — каза му тя. — Никой няма да ти попречи да се върнеш в Киралия. Около прохода няма ичани, които да те притесняват.

„Наистина ли съм толкова смел и глупав, че да се присъединя към хора, с които нямам никаква кръвна връзка и които се осмеляват да поведат война срещу легендарните черни магьосници, от които народът ми се страхува от векове?“

Той погледна към Тивара и се усмихна.

— Където си ти, там съм и аз.

Тя го погледна и поклати глава.

— Всеки път, когато си помисля, че не заслужавам толкова добър човек като теб, Лоркин, си напомням, че щом искаш да ме последваш, значи може би си малко луд.

— Ти си мислиш, че майка ми и лорд Регин са влюбени. Тук не става въпрос за моя здрав разум.

Тя се подсмихна и извърна очи.

— Ще видим.

Докато вървяха мълчаливо, думите й отново се появиха в главата му — „… добър човек като теб, Лоркин“ — и усмивката му се стопи. Дали щеше да продължи да го смята за добър, ако знаеше какво е причинил на робинята? Все още не й беше казал. Засега не бе намерил повод. „Не, това не е съвсем вярно. Имаше доста възможности. Всеки път решавах, че ще разваля момента или ще вгорча разговора ни. Но не трябва да отлагам. Може би Изменниците ще искат да разберат какво се е случило с момичето. Ако тя е била Изменница“.

Ами ако не беше? От това се страхуваше най-много — да открие, че момичето не е знаело за отровената вода. Много по-лесно му бе да приеме решението си, ако вярваше, че тя умишлено е отнела живота си.

„Ако така се чувства човек, когато някой отнеме собствения си живот по свое желание, какво ли ще бъде, когато войната започне и аз убивам хора, които не искат да умрат? Може би няма да е толкова трудно, като знам, че те са поробвали, измъчвали и убивали други. Може би ще е по-лесно“.

Той погледна към Изменниците. Лицата им бяха мрачни и решителни. Разговорите секнаха, с изключение на случайни промърморвания. Те бавно се спуснаха по последната дюна, слязоха в равнината и се запътиха към разпръснатите сгради. Първите хора, с които се срещнаха, бяха двама роби, които наглеждаха малко стадо рибери. И двамата бяха момчета, които се хвърлиха по очи на земята пред Савара. Тя им каза да се изправят и никога повече да не се принизяват така пред който и да е мъж или жена.

— Време ли е? — попита едното от тях, поглеждайки я нетърпеливо.

— Да — отвърна тя, после кимна към сградите. — Знаеш ли какво да правиш?

— Да стоя настрани — отвърна то. — Да се махна от града. Но по-далече не мога да отида.

— Недей. Просто стой далеч от къщите, докато не приключим.

Той се намръщи.

— Ще се върна да кажа на останалите да се махнат.

— Това е много смела постъпка. Но не трябва да разкриваш на ашаките, че идваме.

— Нима. От години планираме това.

— Вървете тогава.

Момчето хукна към сградите, Савара се изправи и махна на Изменниците. Те продължиха да вървят с ускорена крачка. Лоркин усети как го изпълват въодушевление и страх. Някои от външните имения се управляваха от доверени началници на роби, така че можеше и да не срещнат нито един ашаки. Или пък господарят можеше да е отишъл на гости или по работа. Но в такъв случай момчето щеше да съобщи на Савара.

„Има малка надежда това да не е първата ни битка“.

Скоро се озоваха на стотина крачки от сградите. После минаха през портата в ниската стена, която ги обграждаше. Когато Изменниците се пръснаха на групички от по двама-трима, за да се приближат към сградите от различни посоки, се появиха робите. Те бързаха, някои дори притичаха покрай нашествениците и ниската стена, и се пръснаха във всички посоки из равнината.

„Разпръскват се, за да не може господарят им да ги привлече обратно с магия или да използва повече енергия и време, за да събере всички. Някои дори ще успея да избягат“.

Изменниците се пръснаха на малки групички, за да влязат в сградите от различни страни. Тивара хвана Лоркин за ръката и го поведе към сграда, която приличаше на конюшня.

— Остани с мен. — Тя бръкна в блузата си. — Нося достатъчно камъни, но не трябва да ги използваме, докато не започне битката. Нашата сила може да се възстанови, но повечето камъни са за еднократна употреба. — Тивара го погледна. — Ще се погрижа за последната битка да се сдобиеш със собствен комплект.