Кралицата на изменниците

— Само за да овладея камъкотворството, майко — каза Лоркин. Тя повдигна вежди. — За да може Гилдията да овладее камъкотворството — поправи се той.

— Мислех, че стана помощник на Денил, за да намериш алтернатива на черната магия.

Лоркин въздъхна.

— Да. Така е. Надявах се, че камъните на Изменниците са тази алтернатива.

— Наистина ли е възможно да ги правим без черна магия?

— Не е невъзможно, но… това е като да строиш къща със завързани очи. Начинът, по който висшата магия променя възприятията ти и контрола върху магията, прави създаването на камъните по-точно и по-лесно.

— Висша магия? — Тя се усмихна и извърна поглед. — Установявам, че този термин се използва от хората, които приемат черната магия.

— А черната магия е термин, който се използва от хора, които не одобряват висшата магия. — Лоркин сви рамене. — Независимо дали неодобрението е оправдано или не.

— А оправдано ли е?

Той се замисли за Ивар, чиято енергия бе източена докрай за отмъщение. И за себе си, как беше поддържан слаб, докато бе затворник на Калия. Но ако не владееха черната магия, поддръжниците на Калия щяха да намерят друг начин да накажат Ивар и пак щяха да затворят Лоркин.

— Да и не. С всяка магия може да се злоупотребява. С всяка власт може да се злоупотребява. Изменниците са доказателство, че култура, която използва висшата магия, не е задължително да се превърне в Сачака — имам предвид Сачака на ашаките.

Майка му кимна.

— Също както аз и Калън сме доказателство, че не всеки магьосник полудява и се опитва да превземе Гилдията, щом овладее черната магия.

— Мислех си, че татко е това доказателство.

Тя сви рамене.

— Той не е най-добрият пример, тъй като я използва, за да се сдобие с поста на Върховен повелител.

— Да. Оказа се, че е пълен с тайни.

Тя се засмя горчиво.

— Така е. След онова, което ти откри, аз… чудя се какво ли още е криел.

— И така… — Той си пое дълбоко дъх. — Гилдията ще ме приеме ли, след като съм овладял черната магия?

Тя сви устни и не отговори веднага.

— Вероятно. Камъкотворството е нов вид магия с огромен потенциал и те имат нужда от нея.

— Въпреки че изисква овладяването на черната магия?

— Да, макар това да означава, че само неколцина ще получат разрешение да се обучат. Аз. Калън. Лилия. Ти.

— Лилия? О, ученичката, която я е научила от книга. Това вече наистина е неочаквано.

— Да. Струва ми се, че тя има талант за това и останалите ще срещнат трудности при усвояването й от описание. И все пак не трябва да разчитаме само на това.

— Това поредната от бащините ми измами ли е? Дали не се е надявал да намали опасността за Гилдията, като ни е накарал да вярваме, че не може да се научи от книга, така че никой да не се опитва?

— Според мен не. — Тя се намръщи. — Има и друга възможност. Зарала може да му е казала, че магията се овладява само при контакт на съзнанията, за да намали опасността от евентуалното приемане на черната магия от Гилдията. Той…

Тя се изпъна и очите й се разшириха. Лоркин предположи, че Оусън се е свързал с нея, и зачака. Писъкът на някаква птица привлече вниманието му и той осъзна, че слънцето почти се е скрило зад хоризонта. Наоколо се издигаше планината. Лоркин внезапно осъзна, че те са просто малка група от хора — изолирани, незащитени и нищожни.

„Но не е така. Ние сме магьосници. Двама от нас са могъщи представители на народите си. Ще се вземат важни решения. Исторически решения“.

Майка му въздъхна. Обърна се към него, след което погледна към Регин. Сякаш усетил погледа й, той надигна глава. Тя му махна с ръка, той се изправи и се отдалечи от двете Изменнички, с които разговаряше.

— Имам отговор — каза Сония, когато магьосникът се приближи към тях. Тя се накани да се изправи, Регин й подаде ръка и за голяма изненада на Лоркин майка му я пое и му позволи да й помогне да стане. — Лоркин, ще кажеш ли на кралицата?

Той тръгна да търси Савара и я откри да разговаря тихо с Тивара. Двете изглеждаха леко раздразнени от прекъсването, докато Лоркин не им каза, че Черната магьосница Сония е получила отговор от Гилдията.

Савара се изправи и изтупа дрехите си, докато майка му вървеше към тях. Всички насядаха в малък кръг на същото място, където се бяха събрали и предишната вечер.

— Ваше величество, поканата ви е била обсъдена от водачите на Обединените земи — започна майка му. — Първо, искам да ви предам благодарностите им. За нас е чест, че ни каните да се присъединим към вашата борба. Но участието ни няма да окаже особено влияние върху изхода на сблъсъка в сравнение с възможните последствия, които ни очакват при евентуалната ви загуба. Както вече посочихте, на този етап ние не можем да ви предложим армия, която да е сравнима с вашата. Някои в Обединените земи дори вярват, че ще представляваме по-скоро спънка, отколкото помощ. — Устните й се изкривиха в суха усмивка, на която Савара отговори с подобна такава. — Други не са толкова песимистично настроени, като твърдят, че неведнъж в миналото сме показвали колко по-силни и по-изобретателни сме, отколкото изглежда. За нещастие привържениците на първото мнение надвишават по брой привържениците на второто и взетото решение е, че не можем да се присъединим към вас в конфликта ви с крал Амакира.

Сърцето на Лоркин замря. Той се огледа и видя изписаното по лицата на Изменниците възмущение. Но изненада нямаше.

— Всички изразиха подкрепата си за целта ви да сложите край на робството в Сачака — продължи тя. — Ако отложите плановете си, спечеленото време може да ни е достатъчно, за да се превърнем в по-полезен съюзник за едно подобно начинание. Но ако не го направите, ние ви желаем успех и се надяваме за в бъдеще, ако не сключим съюз, то поне да установим добри търговски отношения. Междувременно — ако предложението ви все още е в сила — ние сме готови да изтъргуваме услугите на нашите лечители, в замяна на магическите камъни, а аз съм упълномощена да преговарям подробностите по тази сделка още сега, ако е удобно.

Савара кимна.

— Моля, предайте благодарностите ми за това, че толкова бързо обмислиха нашата покана — каза тя. — Тъй като не е необходимо да изчакваме присъединяването на Обединените сили, ние няма да отложим изпълнението на плановете ни. Тръгваме рано сутринта. Въпреки това все още желаем да изтъргуваме камъните ни срещу лечителство. — Тя се поколеба, мръщейки се. — След колко време лечителите ви ще стигнат до Арвис? Чакайте — преди да ми отговорите… — Тя се обърна и погледна към Лоркин. — Ще помолите ли Тивара да донесе малко рака?

Лоркин кимна, изправи се и забърза към мястото, където Тивара седеше сама и наблюдаваше съвещанието.

— Савара поръча да донесеш рака — каза й той. — Искаш ли да ти помогна?

Тя го погледна изпитателно и не помръдна от мястото си.

— Какво има? — попита той с нисък глас.

— Какво ще направиш? Къде ще отидеш?

Той погледна към майка си, след което се обърна към Изменницата.

— Аз… не знам. — Майка му сигурно очакваше от него да се върне в Киралия, въпреки черната магия, която беше овладял. Искаше да се върне — да може да се върне — но напускането на Сачака означаваше да напусне Тивара. „И Изменниците. Искам да ги видя победители. Да си тръгна сега ще означава да си тръгна по средата на някаква интересна история“.