Мисията на посланика

Моментът не му се стори подходящ да защити Тивара, затова той просто кимна с глава.

— Благодаря ви.

— Ако желаете да се върнете при Посланика на Гилдията, ние можем да ви отведем в безопасност под неговата защита. Освен това мога да уредя водачи, които да ви съпроводят до границата с Киралия. Кое бихте предпочели?

— Отново искам да ви благодаря — отвърна Лоркин. — Но знам, че скоро ще се проведе съд, който да прецени действията на Тивара и аз бих искал да говоря в нейна защита, ако е възможно.

Савара повдигна вежди, а сред останалите се разнесе изненадано и заинтригувано мърморене.

— Това означава, че трябва да го заведем в Убежището — каза някой.

— Кралицата никога няма да се съгласи.

— Освен ако не проведем процеса навън.

— Не, това е твърде опасно. Ако бъде подготвена засада, ще изгубим твърде много ценни хора.

— Никой няма да ни подготви засада — рече твърдо Савара.

Тя се обърна към хората си и те се умълчаха. После погледна към Лоркин и го изгледа замислено.

— Това, което искаш да направиш, заслужава уважение. Ще помисля върху него. Какво знае Гилдията за нас?

Лоркин поклати глава.

— Нищо. Поне аз не съм им казвал нищо. Не съм общувал с никого тук, освен с вас.

— Ами другият гилдийски магьосник? Той те преследва, откакто напусна Арвис. С изненадваща точност.

— Не съм общувал и с Денил — рече твърдо Лоркин. — Но не съм изненадан, че търсенето му има успех. Той е умен и едва ли ще се откаже — младежът замълча, осъзнавайки истината в думите си. Наистина ли Денил бе достатъчно умен и решителен, че да го последва чак до Убежището?

— Несъмнено получава доста помощ от Изменниците — промърмори Тивара.

Савара я погледна.

— Обясни ли му обичайния начин за влизане в града?

Тивара се поколеба, след което наведе глава.

— Не. Надявах се да намерим заобиколен път.

Говорителката се намръщи, после въздъхна и кимна.

— Ще видя какво мога да направя. Починете си и хапнете.

След тези й думи групичката се пръсна. Някои от хората се прибраха в колибите, други насядаха по грубите, тесни дървени пейки, които Лоркин бе помислил за ниска ограда. Той, Чари и Тивара се приближиха до една от тях и свалиха торбите от раменете си. Една млада жена, облечена като робиня, им донесе малки питки, покрити със сладко от дребни горски плодове. След като Лоркин й благодари, тя му се усмихна.

— Лоркин — каза Тивара.

Той се обърна към нея.

— Да?

— Трябва да приемеш предложението на Савара. Върни се в Киралия.

— А не в Арвис?

Тя поклати глава.

— Аз не вярвам на… другата фракция. Може отново да се опитат да те убият.

— А ти как ще докажеш, че вече са се опитали?

Устните й се свиха в тънка линия.

— Ще им позволя да разчетат съзнанието ми.

Той чу как Чари си пое рязко дъх.

— Не можеш да го направиш — изсъска тя. — Ти обеща… — жената стрелна с поглед Лоркин и прехапа устни.

Тивара въздъхна.

— Ще намерим начин да го заобиколим — каза тя на Чари. После се обърна към Лоркин. — Цената, за която говореше Савара… ако влезеш в Убежището, има голяма вероятност повече да не те пуснат да излезеш. Готов ли си да останеш там до края на живота си?

Той я погледна невярващо. „До края на живота ми? Никога повече да не видя майка или Ротан, или приятелите ми?“

— Не си ли му казвала досега? — попита Чари недоверчиво и уплашено.

Тивара се изчерви и отмести поглед.

— Не можех да го върна обратно в Арвис. Някой можеше да се опита да го убие. Знаех, че щом попадна на член от нашата фракция, той ще бъде в безопасност.

— Фракция?

— Лоркин предложи тази дума. Имам предвид онези, които подкрепят кралицата и Савара в… повечето случаи.

Чари кимна.

— Всъщност не е лоша дума — тя го погледна. — Досега избягвахме да се наричаме по някакъв начин, защото това би означавало, че сред Изменниците има разцепление и ако наименуваме двете страни, това само ще окуражи останалите да… вземат страна — тя се обърна към Тивара. — Те може да не поискат Лоркин да остане, тъй като той е една от причините за разцеплението.

— Никой от другите няма да му вярва достатъчно, за да го пусне, след като е научил местоположението на града. А и от нашите малцина ще му повярват.

— Тогава ще превържем очите му и ще се постараем да не може да го открие отново.

Тивара въздъхна.

— Всички знаем какво се случи последния път.

— Последния път беше сачаканец, и то шпионин — подчерта Чари. — Лоркин е различен. И как очакваш Убежището да сключва съюзи и търговски съглашения с другите народи, ако никога не допуснем посетители в града ни?

Тивара отвори уста и отново ги затвори.

— Все още е рано за това — каза тя. — Ние не вярваме на себе си, камо ли на чужденците.

— Е, все някога трябва да започнем — Чари изсумтя и погледна встрани. — Доведе го чак дотук, а сега искаш да си върви. Мисля, че те е страх да проявиш отговорност към някого.

Тивара рязко вдигна глава и се втренчи в приятелката си.

— Това е… — започна тя, но се спря и присви очи. После стана, отдалечи се на няколко крачки и седна отново. Чари въздъхна.

— Не се тревожи — каза тя на Лоркин. — Не винаги е така сърдита — тя го погледна и се усмихна. — Сериозно говоря. Когато не се поболява от притеснение, тя е умна, забавна и доста любвеобвилна. И очевидно е доста добра под кожите, както обичаме да казваме тук — тя му намигна, след което стана сериозна. — Макар че доста подбира. Не всеки мъж е подходящ за нашата Тивара. Не се тревожи за това.

След този изненадващ поток от лична информация той я погледна изненадано, след което наведе глава, с надеждата смущението му да не си е проличало толкова. „И в това жените-Изменници се различават от киралийките — той си спомни някои от жените, с които си беше лягал през годините. — Добре де, не са чак толкова различни, но определено говорят повече за това“.

Но защо Чари се опитваше да го успокои?

Той внезапно проумя какво намеква сачаканката. Тя смяташе, че между него и Тивара става нещо. Сърцето му замря. „Вярно, има нещо такова, но за съжаление е едностранно“. Още когато я срещна за пръв път, той я сметна за очарователна и привлекателна. В нощта, когато едва не го убиха, той си помисли, че тя е в леглото при него и тази мисъл му достави огромно удоволствие.

„Чари като че ли смята, че не е едностранно. Дали е права?“

Той стрелна Тивара с поглед. Тя отново беше станала и разтревожено гледаше в посоката, откъдето бяха пристигнали тримата. По пътеката приближаваха две жени. Когато ги подминаха, Лоркин чу как дишат тежко от усилието. Те влязоха в една от колибите. Последва продължителна, напрегната тишина, след което Савара излезе бързо навън, следвана от шепа Изменници и двете жени. Тя каза нещо и над главите им веднага се появиха светлинни кълба, излъчващи приглушен блясък.