Мисията на посланика

„Почти е съмнало. Били сме тук цяла нощ! — изпълниха я лоши предчувствия. — Дали Денил е намерил вече Лоркин? Ами ако Оусън е изпратил някой да ме търси и е открил, че ме няма? А дори и да не е пратил, приятелите ми в болницата трудно ще попречат на новия лечител да ме търси, за да ми задава още въпроси. Някой сигурно вече е забелязал отсъствието ми“.

Но това нямаше да има значение. Когато двамата с Регин се върнеха в Гилдията заедно с отстъпничката, повече нямаше да се налага да прикрива излизането си от болницата. Ако Ротан беше прав, това вече нямаше да интересува никого. Вниманието на всички щеше да бъде привлечено от откритието, че в града живее магьосник, който не само не е член на Гилдията, а и работи за престъпник.

Но ако беше сбъркал — и двамата щяха да преживеят големи неприятности.

Глава 27 Капанът щраква

Докато излизаше от стаята след Скелин, Сония и Регин, Сери си напомни да й се извини за непоносимо дългата нощ, веднага щом останат насаме. Може би защото я познаваше толкова добре, той бе усетил колко неудобно се бе почувствала тя при въпросите на Скелин за ичанското нашествие.

„Макар че бих очаквал от човек, който е проявил достатъчно акъл да стане толкова могъщ Крадец за толкова кратко време, да се усети, че тя едва ли ще иска да говори за битката, в която е загинал човекът, когото е обичала“.

Сери бе изпълнен с благодарност към Регин, който бе поел инициативата и бе спасил Сония от разказването на историята. Иронията не му беше убягнала. Едва ли някога му беше хрумвало, че някой ден ще благодари точно на Регин за това, че е проявил съчувствие.

В края на дългия коридор имаше стълби, по които се изкачиха на горния етаж на старата сграда. Скелин ги поведе през една затворена врата. Той хвана дръжката и погледна към Сония и Регин.

— Готови ли сте?

Двамата магьосници кимнаха.

Скелин отвори вратата и влезе вътре, след което бързо отстъпи встрани, сякаш не искаше да застава между магьосниците и техните жертви. Сери последва Сония и Регин в стаята, която беше пълна с щайги и осветена от фенери, разположени край стените. Четирима души се обърнаха да видят новодошлите. Тримата бяха мъже, а четвъртата — жена с наметало и вдигната качулка, която закриваше цялото й лице, с изключение на тъмната кожа на брадичката й. Двама от мъжете не изглеждаха загрижени или изненадани от нахлуването. Третият мъж отмести поглед от Скелин към магьосниците и се втренчи в мантиите им. Той изглеждаше стреснат и уплашен.

Но реакцията на жената бе най-театрална. Тя отстъпи назад и вдигна ръце, сякаш за да се предпази от удар. Въздухът слабо завибрира. Сония и Регин се спогледаха многозначително. „Това е някаква магическа атака!“ — предположи Сери. Магьосниците насочиха вниманието си към жената. Тя извика изненадано и притисна ръце към тялото си.

„Това дали беше неволно движение? — помисли си Сери. — Изглежда сякаш нещо невидимо се е увило около нея“.

Магьосниците се поколебаха, сякаш чакаха нещо, но нищо не се случи. Сония отново погледна към Регин, после се приближи до жената.

— Как се казваш? — попита тя.

— Ф-форли — отвърна жената с треперещ глас.

— Знаеш ли, Форли, че всички магьосници в Обединените земи трябва да са членове на Гилдията на магьосниците?

Жената преглътна звучно и кимна.

— Ти член ли си? — попита Сония. В гласа й не се усещаше обвинение, а само любопитство.

Жената примигна, после завъртя глава към Скелин.

— Аз… не исках.

Сония се усмихна и макар това да бе успокояваща усмивка, в нея се усещаше и мъничко тъга.

— Сега трябва да те отведем в Гилдията. Там няма да те наранят, но ти си нарушила закона. Ще решат какво да правят с теб. Ако ни съдействаш, това ще е добре за теб в дългосрочен план. Ще дойдеш ли мирно с нас?

Форли кимна. Сония й подаде ръка. Силата, която двамата с Регин бяха оказали върху нея, за да държат ръцете й прилепнали към тялото, бе премахната и раменете й се отпуснаха. Тя колебливо протегна ръка и хвана ръката на Сония. Двете отидоха при Регин. Всички в стаята въздъхнаха с облекчение. Сери отбеляза, че Скелин изглежда доволен. Сония и Регин изглеждаха, строги, но също излъчваха облекчение. Форли…

Сери се намръщи, отиде до жената и свали качулката й. Щом видя лицето й, той се смрази.

— Това не е тя. Това не е отстъпничката.

Настъпи миг мълчание, след което Скелин се изкашля.

— Разбира се, че е. Тя използва магия, нали?

Той погледна към Сония и Регин.

— Да — потвърди Регин.

— Значи има две отстъпнички? — каза Сери. — Когато я видях може и да бе сумрачно, но Форли изобщо не прилича на жената, която видях да прави магия.

— Тя има тъмна кожа и е на точната възраст. Ти си я видял отгоре. Как може да си сигурен?

— Формата на лицето й не е същата — и кожата на жената бе по-светла. В нея имаше лонмарска кръв, предположи той. Имаше и типичната за лонмарците фигура. Но жената, която беше видял в заложната къща, имаше съвсем различно телосложение. — И е твърде висока! — и твърде покорна, за да е убийцата на семейството му.

— Това не ми го каза преди — отбеляза Скелин.

Сери го погледна.

— Сигурно не съм сметнал за необходимо да навлизам в подробности, щом в града има само една жена, която използва магия.

— Щеше да ми е от полза да го знам — Скелин се намръщи за миг, след което въздъхна и сви рамене. — Добре де, пак ще свърши работа. Ти ще можеш да разпознаеш другата.

Сери погледна към Сония и видя, че тя клати слисано глава. Той си спомни колко притеснена бе да не открият как се разхожда из града без разрешение. Щом изправи тази отстъпничка пред Гилдията, те щяха да разберат, че е нарушила забраните им.

— Това ще представлява ли проблем за теб? — попита той.

— Ще се погрижим да не представлява — отвърна твърдо Регин. — Но може да се окаже проблем за теб. Щом се разчуе, че сме заловили тази ж… — той погледна жената и се поправи. — Форли, другата отстъпничка ще започне да действа по-предпазливо и няма да е лесно да я открием.

— Не че досега ни е било лесно — додаде Скелин.

Регин погледна Крадеца.

— Ще ни помогнете ли и за нея?

— Разбира се — усмихна се Скелин.

Когато погледът на магьосника се премести към Сери, той се поклони.

— Както винаги.

— Тогава ще чакаме следващото ви съобщение — рече Сония. — Междувременно трябва да се върнем в Гилдията колкото се може по-бързо — погледът й се отмести встрани. Проследявайки го, Сери установи, че първите лъчи на зората бяха започнали да се промъкват в стаята.