Мисията на посланика

По принцип момичето изпълняваше нарежданията му, но тук ставаше дума за нещо голямо и тя щеше да направи изключение. На нейно място той би постъпил по същия начин.

Сери можеше изобщо да не спомене за отстъпничката, но въпреки това бе напълно възможно Аний да се измъкне навън, да го проследи и пак да разбере. Той би постъпил по същия начин. Затова двамата с Гол решиха, че им остава единствено да я включат в залавянето, като й дадат сравнително лека задача. Тя отново щеше да е сред телохранителите му в сянка. Този път трябваше да проучи жертвата предварително. Ако нещата се объркат, нямаше да има битка. Нападането на магьосници с ножове бе безсмислено и равносилно на самоубийство.

— Да, Гилдията. Време е да научиш срещу какво сме се изправили — каза й Сери. — Тази вечер ще разбереш три неща: че дори най-могъщият Крадец не е всемогъщ, че високопоставените приятели струват пари и че някои неща е по-добре да се оставят на магьосниците.

Сония почука на вратата на Разпоредителя Оусън. Мина доста време, преди тя най-накрая да се отвори. Когато ги покани вътре, погледът на Оусън бе леко блуждаещ.

— Черна магьоснице Сония, лорд Ротан — рече колебливо той. — Повиках ви, защото посланик Денил и сачаканците, които предложиха да му помогнат, са близо до залавянето на лорд Лоркин и похитителите му.

Сърцето на Сония спря, след което се разтупка като полудяло. Тя отвори уста да го попита… какво? Кое да го пита първо? Къде е Лоркин? Дали сачаканците разбират, че не са пратени да го убият?

— Колко време остава до тогава? — попита Ротан.

— Денил не може да каже с точност. Половин час. Може и по-малко. По-добре се разположете удобно.

Оусън седна зад бюрото си, а двамата с Ротан използваха магия, за да придърпат две от креслата пред него. Оусън зарея поглед в далечината.

„Той е свързан с Денил посредством кръвен пръстен — досети се тя. — Какво ли вижда?“ Искаше й се да го накара да опише всичко с подробности, но вместо това си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.

— Вие казахте похитители — отбеляза тя. — Повече от един ли са?

Оусън се поколеба и погледът му се фокусира върху нещо, което се намираше далеч зад стените на кабинета му.

— Да. Няколко Изменници. Унх смята, че са осем.

— Унх?

Разпоредителят с усилие фокусира погледа си върху нея.

— Туземец от племето Дюна. Той е следотърсачът им. Очевидно е много добър. Почакайте… — изражението му се промени и лицето му пламна от нетърпение. — Видели са ги. По-скоро са ги зърнали…

Оусън замълча, вперил поглед в бюрото, без да го вижда. Сония осъзна, че е вкопчила пръсти в облегалките на креслото, леко отмести ръце и ги отпусна в скута си.

— Ех! — Раменете на Оусън се отпуснаха разочаровано.

— Какво? — попита Ротан. Сония го погледна. Той се беше навел напред с широко отворени очи.

Оусън поклати глава.

— Не е там. Не е бил с тази група. Следвали са погрешната следа — неправилните хора — той си пое дълбоко дъх, задържа го и въздъхна. — Очевидно е имало три следи. Те са решили, че Лоркин е с тези хора, но са сбъркали. Трябва да се върнат обратно и да опитат друга следа.

Сония въздъхна раздразнено. Ротан изпъшка и се облегна назад. В стаята настъпи мълчание. Никой не проговори. Погледът на Оусън отново се отнесе към далечината. Ротан търкаше челото си.

Изведнъж се разнесе силно чукане по вратата и тримата скочиха от местата си.

Оусън махна с ръка. Портата се отвори и вътре влезе един Лечител. Младият мъж погледна Сония, усмихна се и забърза към нея, подавайки й лист хартия.

— Простете за прекъсването, Разпоредителю — каза той. — Нося спешно съобщение за Черната магьосница Сония.

Тя взе хартията и кимна, докато той й се покланяше. След това излезе от стаята. Когато вратата се затвори зад гърба му, тя погледна към бележката и я разгъна.

„Приятелят ви в града каза, че неговият колега е намерил онова, което търсите. Бъдете по залез слънце при старата кланица във Вътрешния Западен кръг. Доведете и другия си приятел“.

Ако беше в по-добро настроение, тя щеше да се засмее на мъглявия и доста глупав изказ. Но точно сега не й беше до това. Как да хукне из града да лови отстъпници, когато Лоркиц можеше да бъде намерен всеки момент?

Една ръка се появи пред очите й и измъкна хартията от ръцете й. Сърцето й спря, но това беше просто Ротан. Той прочете бележката, погледна я и замислено присви очи.

— След колко време ще се върнат до мястото, откъдето се разделят следите?

— Няколко часа — произнесе напевно Оусън, вперил поглед в далечината.

— И още няколко, докато проследят другата група. Искате ли да ви оставим на спокойствие да проследите развитието на нещата и да се върнем по-късно?

— Разбира се — Оусън се отърси от транса си и ги погледна. — Съжалявам. Тези кръвни камъни привличат цялото ми внимание. Трябваше да накарам Денил да свали пръстена, докато отново приближат Лоркин — той им махна с ръка. — Вървете!

Ротан стана и погледна към Сония. Тя се изправи с нежелание. „Как мога да си тръгна? Но пък ще минат часове, докато отново настигнат Лоркин. Не мога да стоя тук и да чакам, а в това време отстъпничката да избяга. А ако не се появим и Сери се изправи сам срещу нея, може да пострада“.

Тя се насили да се раздвижи, последва Ротан към вратата и двамата излязоха в коридора. Дворът пред Университета беше прорязан от дълги сенки. Лечителят я чакаше там и щом я видя, се усмихна нервно. Ротан му махна с ръка.

— Някой свърза ли се с лорд Регин? — промърмори той.

Младият мъж се намръщи и поклати глава. Ротан се обърна към Сония.

— Скоро ще настъпи залезът. По-добре върви. Аз ще намеря Регин и ще го изпратя да те посрещне в болницата.

„Болницата. Разбира се. Не мога да отида направо във Вътрешния кръг. Трябва да продължим с измамата, в случай, че нищо не се получи. Това означава, че наистина нямаме много време…“

Сония изведнъж осъзна неотложността на задачата им и подтикна Ротан да побърза.

— Кажи му да дойде направо там — после се обърна към лечителя. — С карета ли дойдохте?

Той кимна.

— Чака отвън.

— Добро момче! — тя се усмихна и потърка ръце. — Да тръгваме, тогава.

Глава 26 Дългата нощ

Унх забеляза пръв пръснатите край пътя стръкове слама, които според него можеше да са се изсипали от каруцата при спирането й тук. Местните ашаки нямаха желание да разследват, нетърпеливи да последват превозното средство, но Ачати подкрепи туземеца, като шеговито им напомни, че Унх не е бил нает само за да има кого да пренебрегват.