Мусон

Нощите бяха неприятната част от времето за Дориан. Споменът за Том и баща му се прокрадваше в тъмното и го завладяваше. Една нощ Тахи се събуди от приглушени ридания, откъм противоположния край на споделяната с Дориан каюта, където бе постлан тъничкият му тюфлек. Сама отхвърлена от обществото, тя инстинктивно схвана носталгията и самотата на малкото момче, изтръгнато от семейната среда, от познатия и мил свят, захвърлено сред чужденци от друга раса, религия и начин на живот.

Надигна се безмълвно и легна до него, като го взе в топлата и мека, майчина прегръдка. Отначало Дориан се опита да я отблъсне, но после се отпусна и остана неподвижен в ръцете й. Тя зашепна гальовно над главата му всички думи на любов и привързаност, които бе таила у себе си за рожбата, отказана от безплодната й утроба. След малко, напрежението напусна тялото на Дориан, той се притисна до нея, сгуши глава между огромните й кръгли гърди и най-накрая заспа. На следната вечер той сам отиде при нея, а тя разтвори месести обятия и го приласка.

— Моето бебче — шепнеше Тахи, удивена от силата на чувствата си, — моето красиво бебче.

Дориан не помнеше уюта на майчините обятия, но празнотата от липсата им бе дълбоко скрита в душата му. Скоро Тахи успя да запълни голяма част от тази празнота.

Докато джонката приближаваше родното пристанище, принц Абд Мухамад ал Малик седеше под шатрата си, без да позволява на държавните и стопански дела да ангажират мисълта му дотолкова, че да не му остане време за размисъл върху пророчеството. Той тайно наблюдаваше момчето с внимателен преценяващ поглед.

— Ал Алама — обърна се той с фамилно име към моллата, — какви откровения имаш във връзка с детето?

Моллата заслони очи, за да скрие истинските си мисли от проницателния поглед на господаря си.

— То е очарователно и привлича хората, както медът привлича пчелите.

— Това е очевидно — отбеляза троснато принцът. — Но аз питам друго.

— Изглежда притежава атрибутите, описани от благочестивия Темтем — продължи предпазливо Ал Алама, — но трябва да минат още много години, преди да сме сигурни в това.

— Дотогава трябва да го пазим като очите си и да култивираме онези особености, които са необходими, за да се изпълни пророчеството — каза Ал Малик.

— Ще направим всичко, което е по силите ни, принце!

— Твой дълг ще бъде да го въведеш в пътя на правата вяра и му разкриеш мъдростта на Пророка, така че постепенно да повярва и да се преклони пред исляма.

— Той е още момче. Не можем да искаме мъжка глава да увенчае слабите детски плещи.

— Всяко пътуване започва с първата стъпка — възрази принцът. — Той вече говори езика на вярата по-добре от някои други мои деца, а и показа известни познания по религиозни въпроси. Явно е бил обучаван. Твой свещен дълг е да задълбочиш тези познания, да ги разшириш, така че с времето той да приеме исляма. Само така пророчеството ще може да се изпълни изцяло.

— Както нареди господарят! — Ал Алама направи знака на преклонение, като докосна устни и сърце. — Ще направя първата крачка в това дълго пътуване още днес — обеща той на принца, който кимна одобрително.

— Ако е угодно на Аллаха!

След обедната молитва, когато принцът се оттегли в покоите си, за да сподели компанията на своите наложници, Ал Алама потърси момчето. То бе потънало в разговор с Фуад. Капитанът го обучаваше в навигация, като му показваше птици и плаващи водорасли, по които можеше да съди за разположението на островите и посоката на морските течения. Наричаше ги морски реки и обясняваше на Дориан как островите и крайбрежните очертания променят тези могъщи течения, извиват ги и променят посоката им, едва забележимо влияят върху синьо-зеления им оттенък.

Под напътствията на Нед Тайлър, Дориан бе свикнал да проявява жив интерес и към най-дребните подробности в навигационното изкуство. Най-приятните му спомени бяха свързани със слънчевите измервания, които бе правил заедно с Том или очертаване на бреговата линия върху картата и вписване на данните в корабния дневник, придружавано винаги от смехове и спорове с по-големия брат.

Сега Фуад му предаваше знания за тази част от океана, наименования и навици на птици и други морски същества, поведението на плаващите водорасли. Имаше едни дребни белопери птици, които се стрелкаха и пърхаха над килватера.

— Те не се отдалечават от брега на повече от десет левги. Наблюдавай посоката на полета им и ще те изведат до суша! — учеше го Фуад.

Друг път го викаше при релинга и посочваше към водата.

— Виж, малка маймунке! Едно морско чудовище кротко като неотбито агне. — Минаваха така близо, че Дориан се надвеси, за да разгледа шарения му гръб. Забеляза, че не е като ония стотици китове, които бяха срещнали из южните части на Атлантика. Трябва да бе някакъв вид акула, но с дължина почти колкото джонката. За разлика от тигровата акула или рибата-чук, които познаваше, този звяр се движеше лениво и безстрашно през прозрачната вода. Дориан забеляза ято миниатюрни риби-пилоти, които гъмжаха точно пред огромната уста.

— Не ги ли е страх, че ще ги излапа? — викна Дориан.

— Това чудовище яде само най-мъничките морски създания, по-дребни от зърно ориз. Хлъзгава гмеж, която плава из океана. — Фуад се радваше на ентусиазма на своя ученик. — Видиш ли този кротък звяр, значи мусонът е готов да се превърне от каскази в куси, от северозападен в югоизточен.

Ал Алама прекъсна разговора и отведе Дориан настрани, където можеха да говорят насаме. Момчето изглеждаше разочаровано и последва моллата с неохота.

— Един път ти каза следното в отговор на мой въпрос — започна Ал Алама: — „Аз не съм повече от човек като вас, но просветление озари духа ми и разбрах, че Бог е един. Който иска да лицесъзре нашия Бог, нека върши праведни дела.“

— Да, благословени. — Дориан не прояви особен интерес към новата тема. С много по-голямо удоволствие би продължил оживената си дискусия с Фуад.

Все пак, той бе предупреден от Тахи за властта и могъществото на моллата.

— Той е слуга на Бога и глас на Пророка — бе казала тя. — Отнасяй се към него с голямо уважение! За доброто на всички ни! — Така че Дориан прояви исканото внимание.

— Кой те е учил на тия неща? — попита Ал Алама.

— Имах учител — отвърна Дориан, с тъжен вид — когато бях при баща си. Казваше се Алф и той ме научи арабски.

— Значи той те е накарал да изучаваш Корана, свещената книга на Пророка?

— Само отделни стихове. Караше ме да ги пиша, а после ги обсъждахме. Стихът от осемнадесета сура бе един от тях.

— Вярваш ли в Бог, Ал Амхара? — настоя моллата.

— Да, разбира се! — бързо отвърна Дориан. — Вярвам в Светия Бог Отец, Бог Син и Светия дух. — Литанията на Ордена, слушана толкова пъти от устата на Том, безотказно дойде в неговата.

Ал Алама направи опит да не позволи тревогата и отвращението, предизвикани от това богохулство, да се отразят на лицето му.

— Има само един Бог — тържествено заяви той — и Мохамед е последният му истинен Пророк.

Дориан не се интересуваше от подобни твърдения, но обичаше да спори, особено пък с високопоставени люде.

— Откъде знаете? — попита той. — Откъде знаете, че аз греша, а правият сте вие?

Ал Алама прие предизвикателството, а Дориан се излегна и пусна пороя религиозна риторика покрай ушите си, докато сам се замисли за друго.