Мусон

Джини изпищя и подскочи високо във въздуха с виснала счупена ръка. Докато падаше, направи опит да се хване за един клон, но лявата ръка не й се подчини и тя стигна почти средата на дървото, преди да се залови с дясната.

Двете момчета отдолу скачаха и крещяха от радост.

— Удари го, Заин! — ликуваше Абубакър.

— Сега ще те убия, крадлив шейтан! — Заин поставяше нов камък в прашката. Джини се катереше нагоре с една ръка. Скимтеше и ломотеше от болка безспир. Стигна дългия протегнат към площадката клон.

Заин запрати втория камък, който изсвири във въздуха и удари клона точно под гърдите на маймунката. Тя подскочи и затича с пречупена ръка към площадката. Знаеше къде да търси закрила. Ясмини бе чула писъците и макар да нямаше представа какво ги е причинило, викаше разтревожена:

— Джини! Какво стана, бебчето ми? Ела при мама!

Стигнала края на клона, Джини се хвърли в прегръдките й, като скимтеше и трепереше от болка и страх.

— Давай! — викна Заин към Абубакър. — Намери пръчка! Сега ще я довършим!

Градинарите бяха оставили сноп бамбукови колове в основата на стълбището. Всяко от момчетата грабна по един и хукна нагоре.

Запъхтян и ухилен, пръв се изкачи Заин. Стъписа се, когато Ясмини се изправи пред него с Джини на ръце.

— Не ме доближавай! — викна му тя. — Остави ни намира, Заин ал Дин!

За миг той се обърка от гнева на момиченцето, но тогава се появи Абубакър и го тикна напред.

— Това е само малката Ясмини. Аз ще я държа. Ти хвани маймуната!

Ясмини заотстъпва пред тях, притиснала ужасеното животинче към гърдите си. Те я следваха, размахали заплашително коловете, като се насърчаваха един друг:

— Шейтанът ми открадна сладките!

— Сега ще го убия!

— Първо аз тебе ще те убия! — викна в отговор Ясмини, но храбростта й започна да се изпарява, а очите се напълниха със сълзи. Тя отстъпи до ниската стена на водния резервоар и остана там в отчаяна безизходица. Полусестрите й бяха избягали още при появяването на по-големия брат. Ясмини остана сама. Устните й потръпваха, но тя направи опит, да не издаде страха с гласа си.

— Остави ни намира! Ще кажа на Ал Амхара! Ще видиш, какво ще ти направи заради Джини!

— Много ме уплаши! — присмя се Заин. — Щяла да каже на Ал Амхара. Той е безверен свинеядец. — Притиснаха я към стеничката. Изведнъж Абубакър се хвърли напред и хвана Ясмини за врата.

— Взимай маймуната! — извика той и Заин сграбчи Джини за крака. Тримата се боричкаха и залитаха по площадката, дърпаха пищящото животинче. Ясмини се бе вкопчила в него с всички сили и крещеше през сълзи. Абубакър откопчваше пръстите й един по един, докато накрая тя изпусна Джини и Заин й я взе.

— Дай си ми го! — примоли се тя. — Моля те, не го удряй повече!

Заин го бе хванал за кожата на врата.

— Ела си го вземи, преди да съм го убил, това мръсно животно!

Внезапно Джини се извъртя и впи зъби в китката на Заин. Той нададе вой на изненада и болка, вдигна маймунката над главата си и я запрати в резервоара. Животинчето изчезна във водата, после отново се показа и доплува до ръба. Заин вдигна кървящата си ръка и я заразглежда. После нездравият цвят на лицето му стана тъмночервен от ярост.

— Ухапа ме! Виж кръвта! — Изтича до резервоара, замахна с кола и потопи главата на маймунката. Щом се показа, той отново я удари, като надаваше викове на садистична наслада:

— А да видим сега, дали може да плува!

Ясмини се откъсна от хватката на Абубакър и метна мъничкото си телце върху гърба на Заин. Заудря главата и раменете му с писъци. Заин продължаваше да ликува, без да й обръща каквото и да било внимание. Продължаваше да дави Джини, като отново и отново я натискаше под водата.

Маймунката бързо губеше сили, кихаше вода през носа си, а мократа й козина бе прилепнала по черепа. Силите и въздуха не й стигаха вече, за да пищи, но гласът на Ясмини се извиси по-силен и остър:

— Остави го! Мразя те! Остави бебчето ми!

Дориан взе с един скок последните стъпала и спря. Трябваше му само един миг, за да разбере какво става. Беше го овладяла дива паника при мисълта, че ще види Ясмини ранена или умираща, но сега страхът отстъпи място на студена ярост при вида на онова, което правеха с нея и Джини двете големи момчета. Хвърли се към тях.

Абубакър го забеляза и се извърна към него. Вдигна бамбуковия кол, за да го стовари върху главата му, но Дориан отскочи и блъсна противника си с рамо по средата на гърдите, като го принуди да се олюлее назад. Абубакър се блъсна в парапета на площадката и изпусна кола. После побягна към стълбите и изчезна надолу.

Единствената мисъл на Дориан бе, да се справи със Заин и да спаси Ясмини. Полетя към него. Заин замахна с кола, но движенията му бяха затруднени от яхналата гърба му Ясмини. Дориан хвана кола с две ръце. Двамата се завъртяха в кръг, като всеки буташе и теглеше бамбуковия кол.

— Вземи Джини! — викна Дориан и Ясмини послушно скочи от гърба на Заин, за да изтича към резервоара. Пресегна се навътре и хвана маймунката, която цапаше немощно във водата. Измъкна я мокра и капеща, кихаща и кашляща вода през носа и устата. Притисна Джини към гърдите си и клекна край резервоара, като се мъчеше да избегне двете борещи се момчета.

Заин бе по-тежък от Дориан и с два инча по-висок. В това премерване на груба сила надмощието му започваше да се усеща.

— Сега ще те удавя като маймуната, неверник такъв с дяволски очи — закани се той и дръпна кола с всички сили.

В яростта си Дориан бе забравил всичко, на което го бе учил Том, но при тая обида самообладанието му се върна и той позволи на Заин да го дръпне към себе си. Пусна кола и сви десния юмрук. Размени крака, за да застане по-стабилно. „Използвай инерцията на тялото и размаха на раменете! Цели се в носа!“, спомни си той наставленията на Том.

Дориан нанесе удара със заякнали от езда и плуване ръка и рамене. Уцели Заин точно в носа, който се скапа като презряла слива в тъмночервена каша. Заин пусна бамбуковия кол и хвана с две ръце удареното място. Очите му се насълзиха от болка, а между пръстите, на белите плочи прокапа кръв.

Дориан се готвеше за следващ удар. Том му бе показал мястото, където се сключват челюстите, като го накара да стисне зъби и да опипа подутината под собственото си ухо. В този удар вложи цялата тежест на тялото си.