Мусон

Когато един път излизаха от каютата и се намираха в подножието на стълбата към палубата, Керълайн се обади, с дразнещ театрален глас:

— О! Тия стълби са толкова стръмни. Ще ми подадеш ли ръка, Гай? — И се облегна на ръката му с поглед нагоре. Том мина бързо край тях, без никаква реакция.

Корабните задължения на Гай, по някакъв начин, му осигуряваха достатъчно време за разходки с мисис Бийти и момичетата по палубата, както и за сериозни разговори с мастър Бийти в каютата му. Всъщност и двамата съпрузи изглежда много го бяха харесали. Гай продължаваше да не проявява желание да напуска сигурността на палубата. Изненада се от факта, че страхливостта на Гай не го дразни. Всъщност, беше даже доволен, че няма да се грижи за него на голямата и опасна височина. Стигаше му Дориан, макар че малкият бе вече толкова пъргав и ловък, че почти не представляваше тежест за брат си.

Фактът стана очевиден едва след появата на Керълайн, но от известно време близнаците като че ли бяха поохладили отношенията си. Прекарваха много по-малко време един с друг, а когато бяха заедно, разговорът им беше напрегнат и предпазлив. Нищо общо нямаше с някогашната близост, всъщност съвсем неотдавнашна, когато споделяха всяка своя мисъл и мечта.

Хал често канеше пасажерите на партия вист в каютата си, след вечеря. Беше добър играч и покрай него Том заобича картите. С математическия си нюх, той постепенно се усъвършенства и често партнираше на баща си срещу мастър Уолш и мастър Бийти. Играеше се на кръв. Всяко раздаване бе разисквано надълго и широко, докато на съседната маса, Гай, мисис Бийти и момиченцата се забавляваха с детски игри. Гай не прояви нито дарба, нито желание да научи вист.

В една от тези вечери, Том трябваше да изиграе контракт от пет купи, от които му липсваха три. В момента бе изправен пред избор между две еднакво вероятни възможности. Можеше да импасира евентуално дублираната дама купа на мастър Бийти, като разчита баща му да държи попа или да заложи на равномерното разпределение на козовете и да тегли високо, като разчита че дамата е сек.

Опита се да прецени възможностите, но писъците и шумът от съседната маса го разсея. Помисли малко и тръгна на импас. Веднага видя свъсените вежди на баща си. Мастър Уолш нададе победоносен вик и събра ръка с попа сек. Смазан от тази грешка, Том изигра лошо пиките и цялото раздаване се оказа пълна катастрофа.

Баща му побесня:

— Трябваше да си разбрал от анонсите на мастър Уолш, че има седем пики.

Том се сви на стола си. Вдигна очи и видя, че играта на съседната маса бе спряла и всички слушаха, как баща му го кастри. Главите на Гай и Керълайн, една до друга, бяха обърнати насам. В израза на брат му личеше злорадство, каквото Том никога не бе забелязвал. Унижението му носеше очевидна радост на Гай.

Изведнъж Том усети да го залива вълна от чувство за вина. За пръв път в живот си, той осъзна, че не харесва близнака си. Гай се извърна и намигна на Керълайн, която докосна ръкава му с мъничката си бяла ръка. С другата закри устенца и прошепна нещо в ухото му. Гледаше право в Том и в погледа й личеше присмех. Смаян, той си даде сметка, че не просто не харесва Гай, а направо го мрази и му желае злото.

Дни наред след това, Том се бореше чувството за вина. Баща им бе внушавал, че задружността в семейството е свята. „Ние и света“, обичаше да казва той. И сега, Том още веднъж не бе оправдал надеждите му.

И внезапно угризенията му свършиха. Отначало само усети във въздуха, че се мъти нещо голямо. Забеляза баща си в много сериозен разговор с мастър Бийти на юта и на мига разбра, че Хал е много недоволен. В следващите дни мастър Бийти и капитанът често се затваряха задълго в кърмовата каюта. След това Хал изпрати Дориан да повика Гай на един от тия разговори.

— Какво си приказваха? — попита Том, щом малкият му брат се върна.

— Де да знам.

Трябваше да подслушаш на вратата — промърмори Том. Щеше да умре от любопитство.

— Не посмях — призна си Дориан. — Ако ме хване, татко ще накара да ме прекарат под кила 34 . — Дориан съвсем наскоро бе научил за това ужасно наказание, което завладя въображението му.

17.

Вече няколко дни, Гай трепереше в очакване да го повикат в кърмовата каюта. Когато се появи Дориан, двамата с Нед Тайлър проверяваха сандъчетата с барут за влага. Гай помагаше при отварянето им в барутния склад.

34

Прекарване под кила — наказание, при моето провиненият се връзва с по едно дълго въже за китките и глезените, хвърля се пред носа на движещ се кораб и с помощта на въжетата се прекарва последователно от едната и другата страна.

— Татко иска да те види веднага в каютата си! — Момчето беше извън себе си от гордост, като приносител на такава зловеща поръка. Гай се изправи и изтръска барутните зрънца от дланите си.

— И побързай — посъветва го Дориан, — защото на лицето си е сложил физиономията „Смърт на неверниците!“.

Щом влезе в каютата, Гай разбра, че Дориан не преувеличава, що се отнася до настроението на баща му. Той се бе изправил до кърмовото прозорче с ръце зад кръста. Извърна се рязко и вързаната му на дебела опашка коса се метна от гърба. Погледна сина си с израз, в който имаше не толкова гняв, колкото загриженост и дори страх.

— Водих продължителен разговор с мастър Бийти — кимна към него Хал. Бийти седеше мълчалив и сериозен. Носеше и перука — още едно указание за важността на срещата. Бащата замълча за момент, сякаш онова, което се готвеше да каже, беше твърде отвратително, за да го облече в думи.

— Разбирам, че градиш планове за бъдещето си, без да се посъветваш с мен като глава на семейството.

— Прости ми, татко, но аз не искам да ставам моряк — изломоти Гай с жалък вид.

Без да иска, Хал направи стъпка назад, сякаш бе чул, че синът му не вярва в Бога.

— Ние винаги сме били моряци. Двеста години всички Кортни плават по море.

— Мразя го — отвърна Гай с тих и треперещ глас. — Мразя вонята и теснотията на кораба. Става ми лошо и съм нещастен, когато няма суша.

Последва друга продължителна пауза и Хал каза:

— Том и Дориан поеха традицията. Със сигурност ще преживеят интересни приключения и ще натрупат големи богатства. Имах намерение един ден да ти подаря твой собствен кораб. Но явно, напразно съм хранил надежди.

Гай сведе глава и жално повтори:

— Никога няма да бъда щастлив, ако не виждам земя.

— Щастлив! — Хал се бе врекъл да запази самообладание, но укорителните слова се изляха от устата му, преди да успее, да ги спре: — Какво общо има щастието с всичко това? Човек трябва да следва определения му път. Трябва да изпълни своя дълг към Бога и краля. Прави онова, което трябва да прави, а не което му харесва. — Усети гневът да издува гърдите му. — За Бога, момче, що за свят ще е тоя, ако всеки прави само онова, което лично на него се харесва? Кой ще оре, сее и жъне, ако всеки може да каже „това не ми харесва“? Има място за всеки човек на тая земя, но всеки човек трябва да си знае мястото. — Замълча и видя упоритото изражение на сина си. Обърна се и погледна през кърмовото прозорче към океана и високото синьо небе. Задиша дълбоко, но минаха няколко минути, преди да възвърне самообладанието си. Когато се обърна отново, лицето му изглеждаше спокойно.

— Добре! — каза той. — Може и да съм прекалено мекушав, но аз няма да те принуждавам, макар че, Бог ми е свидетел, мина ми през ума да направя точно това. Имаш късмет, че мастър Бийти те цени високо, което аз не мога да направя, поради егоистичното ти поведение. — Отпусна се тежко на стола и придърпа лежащия на масата документ.

— Както вече ти е известно, мастър Бийти ти е предложил работа в достопочтената Източноиндийска компания, като младши писар. Той прояви щедрост относно заплатата и другите условия на назначението ти. Ако приемеш предложението, твоето положение в Компанията се променя автоматически. Ще те освободя от задълженията ти като член на екипажа и ще преминеш на работа като помощник на мастър Бийти, с когото ще отидеш в бомбайската кантора на Компанията. Ясно ли ти е това?