Неоспоримо доказателство

— За какво ти беше това? — попита Джейн.

— Господи, там е всичко — отвърна Харди. — Всичко, което тези хора трябва да знаят и вероятно няма да узнаят, — че за възбуждане на дело всъщност се изисква представянето на минимум доказателства, че по време на заседанието на върховните заседатели не се допуска присъствието на адвокати, че в основата си това е игра на прокуратурата. Тези вероятни съдебни заседатели там, навън и без това са достатъчно стреснати. А ти им казваш, че други съдебни заседатели, и то върховни, смятат, че баща ти е убил Оуен Неш. Какво очакваш да си помислят? — Харди се извърна към клиента си. — Трябваше да обърне внимание на това. Да го включи в контекста.

Фаулър поклати глава.

— Няма, можеш да си сигурен. С това ни доказва, че според него, няма никаква връзка — Фаулър се усмихна мрачно. — Има си начин вижданията на един съдия да бъдат изразени в съдебната зала. Повярвай ми, много добре го знам. Твоите аргументи за спазването на обичайната процедура може и да послужат при обжалването, но трябва да бъдеш много хитър и да имаш голям късмет, за да направиш така, че да бъдат представени тук.

Джейн удари лекичко няколко пъти с бутилката си по банката.

— Господи, вие, момчета, знаете как да повдигнете духа на човек — каза тя.

Чоморо приключи с въпросите и попита дали някоя от страните желае да се възползва от правото си на отвод. На Харди определено не му се искаше да отхвърля първата жена, която бе разпитвана — с това нямаше да очарова съдебните заседатели, — но след като г-жа Селърс толкова категорично бе изразила вярата си в събирането на косвени доказателства, не му оставаше друг избор. Можеше да каже, че едновременно я изненада и обиди, сякаш се бе провалила на изпит. Той огледа единайсетте лица от лявата му страна, повечето проследиха с поглед г-жа Селърс, докато тя излизаше обратно през люлеещата се врата, която отделяше галерията от съдебната зала. Секретарката извика друго име, което да запълни празното място.

До четири и двайсет и пет бяха подбрали съдебните заседатели и двамата заместници. Състояха се от седем мъже и пет жени, четирима чернокожи — двама мъже и две жени — и, въпреки първоначалните опасения на Харди, един азиатец — петдесет и пет годишен очилат виетнамец, търговец на име Нгиен Минх Ро. Фаулър го бе задраскал върху схемата им, още щом започна да говори, но тогава Ро, който не разбираше съвсем законите на новата си родина, беше задал въпроса, който Харди толкова бе искал да бъде включен — как можело г-н Фаулър да се смята за невинен, след като върховните съдебни заседатели вече го били признали за виновен? На Харди му се прииска да разцелува мъжа. Все още можеше да го отхвърли, но имаше нещо в отношението му към Чоморо, докато процедурата по завеждане на делото се разясняваше, което изглеждаше обещаващо за защитата. За най-голяма изненада, Пулиъс не му поиска отвод и той беше включен.

Можеха да ги разпределят демографски по всевъзможни начини — седем мъже, пет жени; седем бели, пет цветнокожи. Щастието им се усмихна по отношение на надеждите им за научно инженерни типове — трима от заседателите се занимаваха до известна степен с компютри. Освен това, едната черна жена на средна възраст, Мерседес Тейлър, беше архитект.

Нямаше секретарки. Бяха запазили Полет, дърводелеца. Трима компютърджии, една архитектка, двама продавачи, една домакиня, двама занимаващи се с дребен бизнес (включително и Ро), строителен работник и гимназиален учител.

С напредването на деня Чоморо си беше сложил очила за четене, дружелюбното отношение явно намаляваше заедно със зрението му. До момента, когато започна да разпитва заместниците, към четири часа, беше толкова рязък, колкото старшина на строева подготовка, попита ги дали са чули нещо във въпросите и инструкциите на останалите съдебни заседатели, което да смятат, че ги прави негодни. Не? Добре, тогава. Претупа ги и двамата за по-малко от двайсетина минути.

49

— Не я обвинявам. Защо да иска да ти помага?

Под „тя“ Питър Струлър имаше предвид Мей Шин. Седеше на бюрото на своята „Моли“, с лице към нея, облегнал крака отстрани на стола й. Пулиъс се беше изтегнала назад, почти до стената и бе вдигнала глава към него.

— Реших, че съм се изразила много ясно в писмото си — каза тя. — Завела е около двайсет граждански иска. Фримън знае, че е по-вероятно да се плати на един почтен гражданин, който помага на властта да разреши убийството, за което е бил погрешно обвинен. Освен това, всички свидетели ще бъдат ченгета и прокурори. Можем да сме й от полза. Съди нас, но градът плаща. Струлър поклати глава.

— Просто ще я арестувам.

— За какво?

Със сериозно изражение Струлър отвърна:

— Какво ще кажеш за ШАС или нещо такова?

Пулиъс добре познаваше закона и никога преди не бе чувала за ШАС.

— Добре, захапах. Какво означава ШАС?

Струлър се ухили.

— Ами, шофиране в азиатско състояние. Винаги можеш да им го лепнеш.

Този човек беше непоправим.

— На мен ли така ми се струва, или имам чувството, че политическата ти благонадеждност отново изпуска?

— На кой му дреме на гъза — отвърна той, произнасяйки го съвсем ясно. Вдигна крака на облегалките на стола й. Навън през прозореца зад Моли беше тъмно като в рог, въпреки че едва минаваше обяд. Вратата й беше затворена. — Прати й призовка.

— Знам, но в мига, в който го направя, тя отива в официалния списък със свидетели.

— Да, добре, извини ме, но не са ли такива правилата?

Тя го дари с изражение „дръж се сериозно“ и той попита дали Харди не я е разпитвал.

— Твърди, че не е.

— Защо изобщо е разговаряла с теб?

Пулиъс се усмихна.

— Помолих Фримън да я склони да й поднеса лично извиненията си за онова, на което я подложих.

Струлър поклати глава с възхищение.

— Ти си една ужасна и жестока жена.

— Благодаря ви, сър. Накарах я да ми разкаже за Фаулър и за пистолета, но тя каза, че нямало да свидетелства срещу него.

— Хей, та тя не е омъжена за него. Да не би да има избор?

— Искам да я държа на моя страна, докато мога. Любезно писмо и т.н.

— Нуждаеш ли се от показанията й?

Пулиъс кимна.

— От съществено значение са.

— Добре — отвърна Струлър, — ето какво ти предлагам. Изчакай до последния момент, така че Харди да не разбере, после изпрати някого — някой следовател като мен самия — и я зашлеви с честитка.

— Какво ще рече това?

Струлър поклати глава.

— Хайде, Моли — каза той, — напъни си мозъчето. — Пред все така празния й поглед, той най-накрая отстъпи. — Вие, прокурорите трябва да излизате по-често на улицата. Призовка, Моли. Връчваш й призовка.