Неоспоримо доказателство

— Ти така мислиш — трябваше да си тръгва. — Но си си мислел, и че се е отказала от другите клиенти заради теб, нали? Не си смятал, че е спяла и с други.

Фаулър разтърка очи.

— Имаше някаква поговорка за старите глупаци и младите жени — той дръпна ръце от лицето си. — Добре, добре, прави каквото сметнеш за необходимо.

Когато в единайсет Харди се прибра у дома, цялата къща беше заспала. Пред входната врата намери пратка от „Реди Диливъри Сървиз“. Отвори я в кабинета си — стенограмите от днешния ден. Само обвиняемите, подлежащи на смъртно наказание, които бяха пуснати под гаранция и бяха богати колкото Анди Фаулър, можеха да си позволят да получават стенограмите от деня. Сто осемдесет и осем машинописни страници от днешното заседание, които трябваше да прегледа до утре сутринта. Може би някой бе казал нещо по време на процеса днес, което не беше чул или не бе изслушал достатъчно внимателно.

Видя бележката на Франи до телефона. Елизабет Пулиъс се беше обадила и бе оставила съобщение, че обвинението добавя Мей Шин към списъка си със свидетели „относно факта, че Фаулър е знаел за пистолета на борда“.

Отново Шин. Какво всъщност знаеше тази жена?

Нима беше само втори ден? Изобщо не можеше да си представи, че ще заспи. Вече се бе опитал на два пъти, веднъж малко след полунощ, после отново към два. Сега часовникът до леглото му показваше три и петнайсет, а адреналинът му току-що се бе покачил, като си спомни колко непредвидлив беше относно показанията на Страут — а вътре бе имало змия.

Разбра на секундата какво го беше разбудило — Том и Хосе.

Забелязал бе присъствието им в залата, и имената им в списъка на свидетелите. Както беше направил и със Страут, мисли, мисли и накрая стигна до заключението, че нито един от пазачите в яхтклуба не можеше да каже нещо, което да навреди на Анди Фаулър.

Онова, което го разбуди толкова рязко, беше мисълта, че отново бе сбъркал — трябваше да е сбъркал. Пулиъс не ги бе извикала, за да мине деня. Сигурно имаше нещо и той не го беше видял.

Изтощен, отметна завивките и се затътри бос към кабинета си.

52

— Говорихме снощи с нея — каза Пулиъс. — Мисля, че е доста уморена от всичко това.

— Не се и съмнявам.

Беше девет часа, Харди се бе навел над прокурорската банка и разговаряше с противниковата страна за Мей Шин.

— Ще ми кажеш ли какви са показанията й?

Беше проява на учтивост, че Пулиъс му се бе обадила, за да му съобщи, че призовават Шин като свидетел. И това го притесняваше.

— Познаваш ли Питър Струлър? Той се занимава с това. Днес ще я разпита. Разбира се, можеш да прегледаш рапорта.

Харди отвърна, че възнамерявал.

— Но как си се видяла с Мей снощи? Как си я накарала да се съгласи да разговаря с теб?

— Знаеш, че е доста озлобена от всичко това — цялата процедура, начина, по който беше третирана. Реших, че можем да направим някакъв жест. Е, сержант Струлър го направи.

Харди чакаше.

— Нали знаеш, че задържахме всичките й дрехи и лични вещи, джунджурии и тем подобни от „Елоиз“. Сержантът реши, че можем да прережем червената лента и поне да й върнем нещата. Строго погледнато, нищо от тях не може да се използва като доказателство тук.

— А какво ще бъде използвано като доказателство? — попита Харди.

— Свидетелските й показания — усмихна се мило Пулиъс. — Клиентът ти казвал ли ти е как е открил, че пистолетът е на борда и къде точно го държат?

Анди Фаулър още изглеждаше толкова изтощен, колкото и снощи в кантората си.

— Е, ето и липсващата брънка, ако тя го направи — каза той.

Харди ритна кошчето за боклук, то се удари в стената, после се катурна на една страна.

— Знаел си, че го е знаела! През цялото време си го знаел!

Джейн беше дошла в съда с баща си и ги бе придружила до определената им за съвещания стая.

— Дизмъс, за Бога.

Един пазач отвори вратата и попита дали всичко е наред. Харди му каза, че е и довиждане.

Фаулър, явно не особено впечатлен, поклати глава.

— Тя нямаше да дава свидетелски показания, забрави ли? Защо си мислиш, че не исках да я призоваваме като свидетел?

— Е, сега обаче, ще свидетелства. Как си могъл да не ми кажеш това?

Първоначално Фаулър не отвърна нищо, после каза:

— Вероятно сега мога да говоря с нея.

— А снощи не можеше, нали? Чудесен момент си избрал да променяш чувствата си. Тя ще дава показания днес — Харди огледа наоколо за нещо друго за ритане. — По дяволите, поне фактите трябваше да зная, Анди. Не мога да те защитавам без тях. Господи, много добре го знаеш.

— Честно, не мислех, че ще излезе наяве, Диз.

Харди сложи двете си ръце на масата и се облегна.

— Е, излезе. И сега какво? Имаш ли още нещо да ми кажеш, което не мислиш, че ще излезе наяве?

Джейн се намеси.

— Дизмъс, престани.

Той се обърна към нея, като се опита да сдържа гласа си.

— Знаеш ли какво е това, Джейн? Баща ти е прав — това е липсващата брънка. Нямаше начин да докажат убийство първа степен, освен ако той не е знаел, че пистолетът е на борда. Без това, нямаше как да докажат, че го е извършил предумишлено.

Беше спал само два часа. Стомахът му вреше, а главата му бучеше от четирите чаши еспресо. Възнамерявал бе да използва този аргумент като спасителен изход, готвеше се да го развие в заключителната си реч. Това беше, всъщност, повратната точка, накарала го най-накрая да повярва в невинността на Анди.

Дори направо го беше попитал: „Знаеше ли, че пистолетът е на яхтата?“. Просто така. По-ясно от това, нямаше как. И Анди го бе погледнал право в очите и като си беше мислил, че няма да излезе наяве, го бе излъгал по същия начин, както когато му каза, че „не знае кой е“ Оуен Неш. Нищо чудно, че не искаше Мей да свидетелства.

— Ще ти кажа нещо, Анди — каза той, — изкушавам се да се оттегля.

— Дизмъс, не можеш!

— Напротив, мога, Джейн. Колкото и да ти е чудно.

Фаулър поклати глава.

— Нищо не се е променило, Диз. Аз все така не съм го извършил, ако ще ти помогне да го чуеш отново. Никога не съм твърдял, че поведението ми относно Мей е рационално обосновано, камо ли разумно. Но…

— Джейн — обърна се към нея Харди, — би ли ни оставила сами за минутка?

— Всичко е наред, скъпа, върви — подкани я Фаулър.

Вратата зад гърба й се затръшна, но това не направи особено впечатление.

— Слушай сега, Анди — започна Харди. — Аз не съм глупав. Да, Мей те е извадила от равновесие, и това може да обясни много неща. Но ти продължаваш да се държиш така, сякаш нищо не се е променило, за всичко, все още си си съдия, въпреки че по случайност си изправен на съд и ти искат смъртна присъда. Продължаваш да се опитваш да запазиш достойнството си, сякаш нищо от стореното от теб няма значение, защото ти си съдия и благопристоен човек, и смяташ, че хората трябва да продължават да гледат на теб по този начин. Забрави го, Анди. С това е свършено. Съдят те за убийство. Да се опитваш да запазиш някакво благоприличие, така че да не изглеждаш глупав или лош, или какъвто и да е там пред мен, или който и да е друг е напълно безсмислено и опасно. Ако има нещо друго, което искаш да ми кажеш, кажи ми го сега. Няма никакво значение какво си мисля за теб, какво другите си мислят за теб. Знам, че това е в разрез с начина, по който си изживял живота си, но е така. Единственото, което има значение за теб сега е, че не си убил Оуен Неш.