Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Симпсън седеше, с кръстосани крака, отегчен, от другата страна на бюрото.
— Добре — каза Харди. — Да опитаме. Имате ли нещо против да прослушам това?
Симпсън повдигна рамене и се изправи, като театрално се протегна. Беше висок мъж с джинси и вълнена риза.
— Нали затова съм тук — той кимна с глава. — Насам.
Тръгнаха, Харди вървеше след него надолу по покритите с червени плочи коридори. Завиха няколко пъти. Вратата с табела „Охрана“ беше огромна, с две ключалки и резе. Кабинетът на Симпсън беше зад нея, вдясно. Имаше едно малко преддверие с два стола и масичка за
Зад бюрото му имаше сейф, в който се влизаше и Харди изчака, докато Симпсън го отключи. После той отвори бюрото си, натисна някакви копчета вътре в чекмеджето и някакви други върху таблото до вратата на сейфа.
— Високи технологии — подхвърли Харди.
Симпсън се извърна наполовина.
— Е, нали с това се занимаваме. Трябва да сме на нужното ниво.
Вратата се отвори навътре. Харди си представяше куп чекмеджета, пълни с касетки, но пред очите му отново се разкриха внушителен брой копчета и лампички — още от достиженията на техниката. Симпсън седна пред една конзола, представляваща безбройно много светещи диоди и три компютърни терминала.
— Какъв е номерът ви, там, в лявата колонка, на обаждането, което искате?
Харди, който все още носеше разпечатката, отвори на страницата. Прочете шестцифрения номер и Симпсън го вкара в компютъра. Изчакаха за секунда, после се чу изщракване.
— Имате късмет — каза Симпсън. — Тези данни автоматично са щели да се изтрият след два дни.
— Можете ли да направите така, че да не се изтрият?
— Разбира се, не се притеснявайте. — Той натисна няколко копчета. — Добре. Готов ли сте?
Харди се изненада от звука на гласа на Оуен Неш — някак си не чак толкова властен, колкото си го бе представял — дрезгав, но съзнателно смекчен, помисли си Харди, като че говореше на дете.
— Знам, че ми се сърдиш — каза той, — но не ми затваряй, моля те.
Продължителна пауза. Дигиталното възпроизвеждане на звука беше страхотно — Харди можеше да чуе как дишането на Селин се ускорява.
— Добре — отговори тя безразлично. — Няма да ти затворя.
— Трябва да се видим — продължи Неш. — Трябва да поговорим за това.
— Не. Не искам да те виждам за това. Искам те обратно…
— Това е неизбежно, Селин. Ще стане.
Задъхана тишина.
— Не може, татко, просто не може. Ами аз?
— Ти ще се оправиш, скъпа. Аз още те обичам.
— Не ме обичаш.
Сега беше ред на Оуен да замълчи.
— Винаги ще те обичам, съкровище. Просто не можем да продължаваме… по начина, по който го правехме. Промених се. Различно е…
— Заради нея.
— Не, не е само заради нея. Заради мен. Може би, тя ме накара да го прозра, но промяната си е моя, решението си е мое…
— Няма да ти позволя да го направиш.
— Селин…
— Няма, татко, тя не може да го направи, не може да те има…
— Не е заради нея — повтори той, — а заради мен. Аз взех решението.
— Ще те накарам да размислиш. Знам, че мога — изведнъж последва дълбок недвусмислен звук. Беше достатъчно необичайно и Симпсън
се обърна да погледне към Харди. — Знаеш, че мога.Неш не отговори веднага. Когато го направи, гласът му се беше превърнал в шепот, сякаш се изтръгваше от дълбините на сърцето му.
— Не, вече не можеш, Селин. С това е свършено. Край. Малко оставаше да съсипе живота и на двама ни. Не може повече да продължава…
Пронизителен смях.
— Предполагам, че няма да се виждаш повече с мен, със собствената си дъщеря.
— Ще се виждаме, Селин. Когато поискаш. Само че не по този начин…
— Искам още един шанс, татко.
— Не…
Почти го изкрещя, въпреки че не повиши тон. После отново потрепващия глас:
— Моля те. Моля те, татко, просто трябва да те видя.
— Това няма… — започна Неш.
— Ако не стане, ще престана. Обещавам.
Примирено:
— Кога?
— Когато искаш. Когато искаш.
Последна пауза, после гласът на Неш, плътен:
— Ще ти се обадя.
Обаждането на Джеф Елиът беше записано на телефонния му секретар в кабинета, когато Харди се прибра. Селин може и да е била в Санта Круз по някое време, но нито Лен, нито Карл, нито майката на Карл можели да потвърдят, че е била там в събота, тъй като, независимо от онова, което били казали или намекнали на Глицки, те самите не са си били у дома.
Помощник областният прокурор, който се занимаваше със сексуалните престъпления, беше жена на име Алисън Крулевски. Харди я познаваше бегло, но предполагаше, че тя вече е чула за него.
— Имам само един бърз въпрос от общ характер, ако не възразявате.
Тя се замисли за миг. Като повечето от служителите в прокуратурата, не беше склонна да прави услуги, които можеха да навредят на обвинението. А дори и да беше, самата ситуация — Харди, който й се обаждаше по такъв начин в неделя следобед — явно я бе подразнила.
— Да чуем първо въпроса — отвърна тя, — после ще ви кажа дали мога да отговоря на него или не.
— Искам да разбера какви са най-често срещаните прояви при кръвосмешение между баща и дъщеря?
— Е, това наистина е доста общо. Мога да ви отговоря. Какво по-точно искате да знаете?
— Всичко, което мога, но по-специално, когато жертвата порасне, има ли вероятност да прави нещо по-различно от останалите жени, които не са преживели подобно нещо?
— Не когато, а ако порасне, искате да кажете. Самоубийството е на първо място в списъка — Харди я остави да помисли. — Вероятно връзките й с мъже ще са отвратителни. Тя ще позволи, ще допусне съпругът й да издевателства над собствената й дъщеря. Това, ако иска съпруг.
— Не се ли омъжват често?
— О, не, не чак толкова. Искам да кажа, това е прекалено обобщено. Всеки случай е различен. Ситуацията е просто толкова всеобхватна и ужасяваща — може да се омъжат пет пъти, ако намерят така наречената подходяща комбинация — някой, който да ги малтретира и да ги глези като малки деца. Страхотно фиаско.
Харди се съгласи, но тя не му казваше нищо, което да му е от полза.
— Ами в поведението?
— Какво за него?
— Някакви типични прояви, които могат да се очакват да се видят?