Неоспоримо доказателство

— Слаба нощ, Бетс — Грифин остави поничката си.

— А кой се занимава със случая „Неш“? — тя вдигна сгънатия си вестник. — На първа страница.

Ченгетата се спогледаха и повдигнаха рамене.

— Звучи заинтригуващо — Грифин бе по-впечатлен от поничката си. Случаят не беше негов. Точка. — Трябва да съм го пропуснал.

— Мисля, че Глицки се занимаваше с това — отвърна Блок. — Можеш да погледнеш на бюрото му.

Беше най-отгоре върху купчината с листове в ъгъла на бюрото на Ейб Глицки. Нямаше кой знае какво, освен една пластмасова папка с името „НЕШ“, изписано с главни букви най-отгоре. Вътре Глицки бе започнал рапорта по случая, но не беше стигнал много далече. Все още нямаше снимки, нито от мястото, където бе открит трупа, нито от медицинската експертиза.

Пулиъс затвори папката, взе един голям лист и написа на Глицки бележка да й се обади, веднага щом дойде.

Харди, събуден от Ребека в пет и половина, бе излязъл да потича в ясното и вече изпълнено с ухания утро. Надолу по „Гиъри“, по брега, на юг към „Линкълн“, после през парка „Голдън Гейт“, и обратно по „Двайсет и пето“ до вкъщи. Шест километровата обиколка, която се опитваше да поддържа, откакто от март бе започнал да води заседнал живот.

Сега, когато вече почти наближаваше осем, той седеше, облечен в зеления си спортен екип и се наслаждаваше на страхотното кафе на Франи. Тя стоеше срещу него на кухненската маса и хвърляше крадешком по някой поглед на вестника, когато не се занимаваше с бебето, завързано на столчето за хранене помежду им.

— А това беше малка акула — каза той. — Представи си какво щеше да направи една шейсет метрова.

— Мисля, че заснеха цял филм за това.

Харди й направи физиономия. В същото време навън се позвъни, чу се отварянето на входната врата.

— Не ставайте, граждани — провикна се Глицки, — мога и сам да вляза.

Сержантът беше облечен с бяла риза и впечатляваща кафява вратовръзка, каки на цвят панталони, мокасини от щавена кожа, светло кафеникаво спортно сако. Влизайки в кухнята, той се спря на вратата.

— Модната тенденция в облеклото на мъртъвците ли следваш?

— Здравей, Ейб — поздрави го Франи.

Харди посочи към печката.

— Водата е гореща.

Глицки знаеше къде стои чая, извади си една торбичка, пусна я в чашата си и седна на масата. Отново погледна към Харди.

— Често пъти и аз като ида да разпозная някой труп, на другия ден решавам да се облека точно като него.

Харди повдигна рамене.

— Беше следващото в шкафа ми. Какво да направя, да го изхвърля ли?

— Ако някой те попита дали съпругът ти е суеверен, трябва да му отговориш твърдо „не“.

Харди й обясни:

— Оуен Неш беше намерен в същия анцуг като моя. Ейб смята, че по улиците гъмжи от акули, които са готови да се нахвърлят като бесни върху хора със зелени анцузи — Харди вдигна предницата на горнището си. — Освен това, този е различен. По него няма нито една дупка.

— Съществена разлика — Ейб кимна и отпи от чая си. — Е, разкажи ми всичко, което знаеш.

Харди и Глицки отидоха в кабинета, където Харди си бе оставил тефтерчето с бележките след разговора с Кен Фарис. Ейб седна на бюрото, а Харди започна да хвърля стрелички.

— Кой е този човек в Санта Клара, „Силикон Вали“?

— Не знам. Фарис обеща, че ще ми даде името, ако потрябва.

— Трябва.

— Знаех си, че така ще кажеш.

Глицки продължаваше да чете, като от време навреме и той си записваше по нещо.

— В събота е излязъл с тази Мей Шин, така ли?

Харди издърпа стреличките от мишената — две в центъра и една отстрани. Хвърляше доста добре, хубав знак.

— Не знаем със сигурност, Фарис твърди, че е имал намерение да го направи.

— Но никой не е разговарял с нея?

— Точно така. Ей там, най-отдолу, е телефонният й номер. Ако искаш, можеш да опиташ да се свържеш с нея.

Глицки опита. Задържа слушалката в продължение на минута, после затвори. Харди седна на ъгъла на бюрото.

— Не искаш ли да й оставиш съобщение? Да я помолиш да ти се обади?

— С удоволствие, но никой не вдига.

— Има телефонен секретар. Чух го.

Глицки се замисли за миг, после отново набра.

— Добре, миналия път изчаках четири позвънявания, сега ще затворя на десетото.

Слънцето се отразяваше от дъските на пода в рафтовете на библиотеката. Харди се приближи и отвори прозореца, оправдано действие само около десет дни в годината. Гледката на север, нагоре към Туин Пийкс и Сутро Тауър, беше препречена откъм кабинета му от стаята на Ребека, но нагоре се виждаше ясно, синьо небе. Харди спокойно би могъл да види и Оукланд. Във въздуха се носеше ухание на трева, дори и тук, из покритите с асфалт улици.

— Нищо — каза Ейб зад гърба му. — Десет пъти. Има ли го в телефонния указател? Къде живее тя? Къде ти е указателят?

Нямаше го. Без да навлиза в подробности, Харди отвърна, че го е взел от Фарис.

— Следователно, предполагам, си е у дома — заяви Ейб. — Или, че е изключила телефонния си секретар през изминалите няколко дни. Днес така ли ще ходиш облечен на работа?

Харди допусна, че вероятно ще си вземе един душ и ще се преоблече и се запъти към спалнята. Ейб вървеше по петите му.

— Знаеш ли — продължи той, — не бих се палил кой знае колко за това.

— Защо?

— Ами, тялото бе намерено вчера, но вероятно Неш е умрял в неделя, да предположим, нали така?

— Да.

— Добре, днес е петък. Една седмица, ако приемем, че се е удавил в неделя.

— И след четири дена… — Харди знаеше за какво говореше Ейб, разбираше от статистика. Ако не разполагаш със заподозрян до четири дни след убийството, вероятността никога да не се сдобиеш с такъв бе твърде голяма.

— Казвам просто да не възлагаш кой знае какви надежди.

Харди си съблече тениската.

— Добре — отвърна той. — Но имаш г-н „Силикон Вали“, а имаш и Мей Шин, ако успееш да я откриеш.

— Ако не е отишла да поплува заедно с Оуен Неш.

— Тогава кой е изключил телефонния й секретар?

— Добре, добре. Аз съм следователят. Аз ще разследвам. Също така си помислих, дали да не претърся яхтата.

— Не, яхтата е чиста — Харди разказа на Ейб за огледа си в четвъртък вечерта.

— Водил си с тебе и момчетата от експертизата, така ли?

Харди млъкна и отиде да си вземе един душ.

Делото „Рен Браун“ нямаше да бъде лесно.

Към края на март, около десет вечерта, двама полицаи в патрулна кола минавали под магистралата и чули мъжки глас да вика за помощ. Като завили към мястото, видели проснат на земята човек и друг, който ровел из джобовете му. Когато усетил полицаите, заподозреният офейкал. Мъжът на земята крещял: „Спрете го! Той е!“ Полицаите преследвали тичащия мъж по една уличка, после по друга, накрая влезли в задънена. Слезли от колата си, внимателно се запромъквали надолу по отсечката с извадени пистолети и запалени фенерчета, докато не се натъкнали на мъж, свит между два контейнера за боклук.