Неоспоримо доказателство

— Може ли да се приближа?

Момчето напомняше на Лио за него самия, когато беше студент. Тъмнокосо, сериозно, напрегнато, преглъщайки притеснението си, то прошепна.

— Г-н Драйсдейл би искал да ви помоли да преразгледате назначението на г-н Запата за друг отдел.

Лио Чоморо огледа залата. Двамата с Арт Драйсдейл преглеждаха графика за разпределението на делата всеки петък вечер и той нищо не бе споменал за Запата. Е, може нещо ново да бе изникнало, но Арт го нямаше в залата.

— Къде е г-н Драйсдейл?

— В кабинета си, Ваша светлост. Помоли, ако можете да дадете почивка.

— Кога го е направил, като го няма тук?

— Това е всичко, което ми поръча да кажа, Ваша светлост, ако можете да дадете почивка и да му се обадите по телефона.

Лио се намръщи. Искаше да продължи нататък, но прояви разбиране към хлапето, а и с Драйсдейл правеха графика всяка седмица. В един свят, пълен с неприятели, нямаше защо да си създава още един. Той погледна към защитника.

— Г-н Запата, седнете. Съдът се оттегля за десет минути.

— Доста необичайно, Арт. Заобикаляне на закона е.

— Знам, че е — Драйсдейл нямаше намерение да замазва положението. Това беше по искане на Лок, той само предаваше съобщението, толкова. Беше се облегнал удобно назад в коженото кресло пред бюрото на Чоморо. — Не искаме Запата да отиде в отдела на Фаулър. Той прекрати последното дело.

— Знам. Прочетох за това. Запата полицейска клопка ли е?

Арт кимна.

— Просто го пропуснах в петък, иначе щях още тогава да го спомена.

Чоморо разместваше разни неща по бюрото си.

— Вече го прехвърлих, Арт. Роугън може да се разсмърди — беше обявил отдел 27 — съдебната зала на Фаулър. Ако адвокатът, който бе назначил, бе информиран за случилото се, тогава щеше да знае позицията на Фаулър към подобен род дела. От гледна точка на Роугън, Фаулър беше шанс за клиента й — щеше да отхвърли обвинението. Всеки друг съдия вероятно нямаше да го направи.

Арт се приведе напред.

— Готови сме да загубим едно дело. Но не искаме повече на Фаулър да се падат от тях — да започне ново анулиране и да се прекара програмата.

Чоморо разгърна шумно някакви листове. Животът му беше шумолене на хартия. Не смяташе, че може да постъпи така, както Арт предлагаше. Беше най-малкото неетично. Прокурорът или адвокатът винаги можеха да направят отвод на даден съдия. Един съдия можеше да бъде отстранен от дело заради конфликт на интереси, защото той или тя познават обвиняемия или въобще, без каквото и да е основание, но подобни публични отводи винаги бяха свързани с политически борби, от които губеха и двете страни. Обикновено такива проблеми се решаваха насаме в кабинетите на главния отдел, отговарящ за графика и определени дела просто никога не се възлагаха на определени съдии. Но тук делото на г-н Запата публично беше назначено за разглеждане.

— Не смятам, че мога да го направя, Арт.

Драйсдейл не беше изненадан. Той кимна, после се наведе напред, с ръце подпрени на коленете и заяви:

— Лио, Ваша светлост, откога си тук на графика?

На Чоморо му трябваше минутка, лека промяна в позата, подобно тази на Арт. Устата му се изви нагоре.

— Година и половина, може би.

— Говори ли се, че ще те сменят?

Чоморо повдигна рамене.

— Ако някой се пенсионира скоро или умре. Аз съм новият.

Арт се облегна назад.

— Преди тази работа се въртеше, Лио. Знаеш ли?

Отново кисела усмивка.

— Чух да се говори.

— Но ако някой се зъби, ако се държи високомерно, не си създава приятели, не прави услуги… — Арт вдигна ръка. — Не става въпрос за нарушаване на закона, говоря за дребни неща, прояви на вежливост. Нещата могат да се променят, само това казвам. Крис Лок е близък с някои от твоите колеги, както и Ригби. И на двамата им харесва тази програма, същата, която е хванала Запата. И никой — нито дори и Фаулър — не отрича, че тези типове крадат. Те все пак трябва да бъдат признати за виновни от съдебните заседатели. Ще бъдат съдени справедливо. Не прескачаме закона, може би просто настройваме по-добре бюрократичната машина.

Чоморо нито за миг не се поддаде на аргумента на Драйсдейл, че не заобикаляли закона. Разбира се, че го заобикаляха. Но той не беше новак в политиката, в сделките. Разбираше кога една сделка я бива, още щом я подушеше. И ако приемем, че ще се хващаш на хорото — не беше умно да оставяш нещата висящи.

— Денят на труда — отвърна той. — Да съм свален от графика до Деня на труда.

Арт Драйсдейл се изправи и протегна ръка през бюрото.

— Дадено — каза той.

— „Ред шести“ — г-н Запата се беше върнал отново на подиума. — Съжалявам, но е станало недоразумение в графика, грешката е моя. Делото ще се гледа в отдел — той отново погледна надолу, за да не сбърка пак — двайсет и четири, съдия Томасино.

Лио видя как „Ред шести“ бива изведен в жълтия си затворнически гащеризон. Времето беше спряло. Още нямаше обяд, а той току-що се бе върнал от почивка. Кръвта му бушуваше. Е, готово. Възможно беше г-ца Роугън никога да не разбере значението на смяната на отдела. Арт щеше да се погрижи да бъде предупреждаван за всякакви следващи Запатовци и всичко това никога повече нямаше да се повтори. Въпреки че…

Той се отърси, полазиха го тръпки в горещата стая.

— В графика за предявяване на обвинения, ред 137 — обяви секретарят. — Наказателен кодекс, параграф 187, убийство.

Изведнъж тръпката се изпари. Нещо в делата за убийство привлича вниманието ти, дори и когато вече си свикнал с тях. Това беше същото, което двамата с Елизабет Пулиъс бяха обсъждали след предявяването на обвинението в четвъртък — „Оуен Неш“. Нещата се влачеха в Общинския съд, а прокуратурата нямаше да допусне това. В петък Арт Драйсдейл бе казал на Чоморо, че ще се гледа сутринта, и че щели да го придвижат нататък, ако не по бързата, то по светкавичната процедура. Щели да изпратят малко предупреждение на нискостоящите кръгове.

Ред 137 — Мей Шинтака, арестувана по обвиненията, предявени от върховните съдебни заседатели и отново пусната под гаранция. Беше в галерията, Чоморо я бе забелязал по-рано тази сутрин, единствено цвете в полето с бурените. Това ли беше „Ред 137“? Той повдигна вежди, после отново погледна надолу. Сега тя стоеше изправена на подиума. До нея бе застанал Дейвид Фримън, може би най-добрият адвокат в града. Обвиняемата и нейният раздърпан адвокат бяха нагледен пример за контраст. Лио теоретично предположи, че размъкнатото облекло на Фримън беше нарочно замислено, за да изглежда пред съдебните заседатели като обикновен човек, един от тях, от народа.