Неоспоримо доказателство

«Прокуратурата, разбира се, е обезпокоена от намеците за проява на расизъм по отношение на г-ца Шин и възнамерява да разследва тези обвинения и да наложи дисциплинарни мерки, ако се наложи.»

Връзката между съдия Фаулър и г-ца Шин остава неизяснена. Съдията, според слуховете, напуснал града, но главният съдия на Калифорнийския върховен съд, Бринкмън, който председателства щатския комитет по съдийска етика, заяви, че е «силно обезпокоен» относно твърденията за евентуалната връзка на съдия Фаулър с обвиняемата. «Когато съществува някаква връзка, колкото и далечна да е тя, между съдия и обвиняем, съдията трябва незабавно да се откаже от делото — каза Бринкмън. — Всеки пропуск в това отношение е грубо нарушение на съдийската етика. И подлежи най-малкото на отнемане на съдийските права.»

Дейвид Фримън отказа да коментира случая със съдия Фаулър, въпреки че със сигурност е знаел подробностите около гаранцията. Като се позова на поверителността в отношенията адвокат — клиент, той също така защити правото на г-ца Шин да не прави публично достояние личния си живот. Клиентката ми преживя достатъчно — каза той. — Тя не е извършила това убийство. Тя е невинна жена, неправилно обвинена и погрешно съдена.“

— Уоу! — каза Франи.

— Да — Харди беше на третата си чаша кафе. Бе прочел статията два пъти. Беше сащисан, че Анди всъщност е внесъл гаранцията на Мей, а не е сметнал за необходимо да го спомене, когато изливаше душата си пред него преди две вечери.

Слънцето проникваше през прозореца на тавана над печката и проблясваше по тенджерите и тиганите, които висяха на отсрещната стена. Ребека я кърмеха.

— Сигурна съм, че това няма нищо общо с приятеля ти с правния проблем, който не можеш да обсъждаш.

Плаващите пясъци на високо моралните подбуди. Харди се усмихна и си наля още кафе.

— Къде мислиш, че е отишъл?

— Мисля, че вероятно си е у дома, окопал се е и не вдига телефона.

— Какво още знаеш за това?

— Нищо особено.

— Не виждам как можеш да го запазиш в тайна. Откога знаеш?

Той дръпна вестника отново пред себе си.

— Това от около петнайсет минути. За връзката малко по от отдавна.

— Е, и каква е била връзката?

— А ти каква мислиш, че е била, Франи?

Франи още беше по халат. На рамото си имаше пелена, бебето, притиснато към нея, я мачкаше нежно. Ребека се оригна дълго и доволно.

— Добро момиче — каза Франи.

— Дай ми да я подържа.

Харди взе дъщерята на Франи — своята дъщеря — на ръце и й направи муцунка, която беше възнаградена с радостно гукане.

— Голямото момиче на татко. Не прекарвам ли достатъчно време с теб? — той доближи лицето си до нейното, вдиша уханието й, потърка бузата си в нейната. Франи заобиколи масата и се притисна към него, като погледна през рамото му.

— Ние сме щастливци — каза тя.

— Знам.

Но вестникът продължаваше да ги привлича и двамата. Франи се пресегна и го обърна на първа страница.

— Какво ще стане сега с него, Диз?

— Не знам. След като Мей Шин не е убила Неш, цялата работа просто трябва да отшуми. Няколко дни на нападки в пресата — права била, между другото. Спомняла ли си преспапието?

— Тя му го е подарила.

Харди кимна.

— Напомняло му е за разбитото му сърце, така че ми го е дал. Заменила го е с Оуен Неш.

— Значи не са се виждали повече, Анди Фаулър и Шин?

— Не, искам да кажа, това е най-важното.

— Тогава защо ще й плаща гаранцията? Защо ще бъде съдия на нейния процес?

— Не знам. Ако й помогне да се измъкне, евентуално би могъл да си я върне обратно.

— Това никога не става — отвърна Франи.

— Кое не става?

— Не сменяш някого за някой друг, за да се върнеш после обратно при първия. Ако си размененият, добре, може и да го правиш. Но ако сърцето ти изстине към някого… — тя повдигна рамене. — Просто не става така.

— Не знам дали сърцето на Мей е било изстинало, Франи. Жената е проститутка. Може и наистина да се е влюбила в Неш, но вероятно с него просто й е било по-изгодно от финансова гледна точка. Така че, като й е помогнал Анди с гаранцията… Може просто да е искал да се разбере, че и той има пари и ще ги похарчи за нея. По дяволите, половин милион, толкова пари наистина свидетелстват за сериозни намерения.

— И би останал доволен от това?

— Не знам. Предполагам. Както и да е, това е имал и преди.

Франи разтриваше гърба му, като се полюшваше напред-назад.

— Не — отвърна тя. — Той я е обичал и каквото и да е изпитвала Мей към него, сигурно е вярвал, че и тя го обича. Преспапието, забрави ли? Това е специален подарък. Послание.

— Хм.

— След като го е напуснала веднъж, не вярвам наистина да е мислел, че ще си я купи обратно. Вече е бил разбрал, че тя не го обича, дори и да го е вярвал преди. Тогава сигурно съществува друга причина.

Харди поклати глава и се облегна на Франи.

— Е, докато я измислиш, поне ще разбереш защо всичко това не ми даваше да заспя нощи наред — той се изправи и премести Бек на рамото си. — Но край с това.

— Просто ми е жал за Анди. Искам да кажа, ако онази жена Шин наистина е невинна, тогава той просто се отказа от всичко за нищо.

— Така е — отвърна Харди. — Хората непрекъснато го правят.

Той се отби до Глицки, преди да отиде в собствения си кабинет, но сержантът го нямаше. Написа му кратка бележка за несъответствието в показанията на Кен Фарис относно това, кога за последен път е бил видян Неш и реши, че с това задълженията му към делото „Оуен Неш“ приключват.

После, залепена в центъра на бюрото му, прочете „повиквателната“ от Драйсдейл, който искал да го види веднага, щом дойдел заедно с цялата документация поделото „Неш“.

Започваше да се превръща в навик, разходката до кабинета на Лок, въпреки че този път беше с издутото, специално „адвокатско куфарче“. Харди седна в преддверието, като се вслушваше в приглушените звуци, идващи през затворената врата. Секретарката изглеждаше необичайно заета, печаташе, попълваше. Интеркомът изжужа, тя го натисна и каза: „Да, чакал отвън.“.

Изминаха още няколко минути и Харди се облегна назад, отпусна се, кръстоса крака и взе спортната страница от ниския край на масичката до стола му.

Най-новото беше, че Боб Лъри се опитва да придвижи „Джайънтс“ или към Сакраменто, или към Сан Хосе, или към Портланд, въпреки че се споменаваше и Хонолулу — голямата бейзболна традиция на Хаваите. Проблемите на бездомниците, помисли си той. Това беше отбор, който никой не искаше да прибере у дома. Той обърна на класирането. До средата на годината — девет загуби, трето място. Не беше катастрофално, не беше и кой знае какво. Как можаха да си продадат Кевин Мичъл?