Неоспоримо доказателство

Очите на Селин се отправиха зад него, към Франи, бързо се върнаха обратно, първоначално сякаш с надежда, после почти обезумели от паника.

— Съжалявам — каза тя, като започна да отстъпва назад. — Съжалявам. Това беше грешка.

— Селин, какво има?

Тя поклати глава, докато го оглеждаше от главата до петите. Всичко между тях двамата бе било прекалено лично. Сега, когато виждаше къщата и жена му, тя не можеше да пренебрегне реалността. Не само, че беше добър човек, той си имаше живот, в който тя не се вместваше. Продължаваше да отстъпва назад, после спря и явно възвърна част от самообладанието си.

— Съжалявам, Дизмъс. Не знам какво съм си мислела.

— Няма нищо. Какво има?

Тя поклати глава.

— Нищо. Беше грешка — тя отново заотстъпва, обърна се. Вдигна ръка, свенливо махна и се отдалечи.

— Коя беше тази? — Франи беше до него, пъхнала ръка в неговата.

— Селин Неш. Дъщерята на Оуен Неш.

— Господи, много е красива, нали?

Харди я притисна по-силно към себе си.

— Ти си по-красива.

Тя го побутна с бедро.

— Какво искаше?

Той повдигна рамене.

— Не знам. Може би е научила, че съм уволнен.

Качваше се в колата си, паркирана надолу по улицата. И двамата я наблюдаваха.

— Защо не остана?

— Доста е неуравновесена след загубата на баща си — връщаха се обратно към верандата. Разказа на Франи за избухването на Селин преди няколко дни, за промяната в настроенията й. Пропусна да спомене за срещата след работно време в „Силни тела“.

— Знам, след Еди и аз бях превъртяла.

Харди я притисна още по-силно през кръста.

— Беше си съвсем нормална — заяви той. — Тя не се справя толкова добре.

— Не трябва да бъдеш прекалено суров към нея.

Харди целуна жена си.

— Няма да бъда никакъв към нея. Уволнен съм, забрави ли? Всичко това свърши.

Част четвърта

38

Харди наистина заведе Франи и Ребека на Хаваите, където останаха две седмици.

В Сан Франциско случаят Оуен Неш беше свален от първа страница. През август и септември нямаше никакви видими признаци на раздвижване, въпреки че Питър Струлър (не Ейб Глицки) се беше заел със случая, който Елизабет Пулиъс не искаше да обяви за приключен; полицията и Ейб се бяха насочили към други, по належащи престъпления.

Вече бяха изминали повече от три месеца, откакто Харди бе уволнен и Струлър и Пулиъс бяха сглобили делото си. Когато най-накрая се раздвижиха, направиха го много бързо.

Окончателното обвинение беше прокарано през върховните съдебни заседатели сутринта във вторник, 13 октомври. Съдията от Върховния съд прочете обвинението и постанови, че заповедта за арестуване няма да включва гаранция. Колкото и необичайно да беше, самата заповед бе донесена лично от самия областен прокурор, Кристофър Лок, придружен от помощник областния прокурор Елизабет Пулиъс и шефа на полицията Дан Ригби и бе връчена на лейтенант Франк Батист от отдел „Убийства“ в 11:45 сутринта. Когато я прочете, Батист си глътна езика.

Ако делото бе минало през върховните заседатели по каналния ред, след разследване от натоварения със случая полицейски служител, изпълнението на заповедта щеше да бъде възложено на същия този служител, в случая на инспектор сержант Ейбрахам Глицки. Но Глицки, както и останалите от отдел „Убийства“, нямаха ни най-малка представа за разследването на Питър Струлър, водено от името на прокуратурата. Така че изпълнението беше възложено на Марсел Лание, който се мотаеше из участъка, докато чакаше нещо да се случи.

Съдия Фаулър бе устоял на циклона от язвителни подхвърляния и критични забележки, клюки и неловки положения, но, подобно на всички бури, и тази беше отминала. Мъмренето, което получи от Комитета по етика, благодарение на забележителната му кариера, мина по-леко от ваденето на зъб, а от съдийската колегия му бяха казали, че ако бил продължил с процеса на Мей Шин, щели да бъдат принудени сериозно да се замислят за отстраняване от длъжност или дори за лишаване от права. Но в края на краищата, три месеца по-късно, той отново се бе върнал към правото в една обширна ъглова кантора в „Ембаркадеро“ — партньор във фирмата на Странд, Уорк и Лузински.

Когато Уанда му позвъни и му каза, че полицай Марсел Лание чакал да се срещне с него, той отвърна, разбира се, познавал Марсел, да влиза. Фаулър не беше напълно отлъчен от Палатата — много от адвокатите и персонала гледаха на нещата от неговата гледна точка, от човешката страна на нещата. Колегите му съдии проявиха далеч по-малко разбиране, но той го очакваше. Нищо не можеше да направи.

За ченгетата фиаското с Шин беше издънване на прокуратурата, а не на Фаулър. Не беше отчетено и като грешка на полицията — освен неправилния арест, но обвинението, предявено от върховните съдебни заседатели де факто бе потвърдило действията на Глицки, така че дори и това не беше проблем.

Фаулър заобиколи бюрото си и протегна ръка на Лание.

— Как си, Марсел? Минаваш да ме видиш ли? С какво мога да ти помогна?

Лание остана прав.

— Не… не минавам да ви видя, г-н съдия.

— Анди, ако обичаш.

— Г-н съдия — той извади заповедта за арестуване от джоба на сакото си. — Не знам как да ви го кажа, но имам заповед за арестуването ви.

— За арестуването ми?

— Точно така, сър.

Анди се опита да се усмихне. Марсел Лание обаче не се усмихваше.

— Това някаква шега ли е?

— Не, сър. Върховните съдебни заседатели са предявили обвинение към вас тази сутрин във връзка с убийството на Оуен Неш.

Фаулър усети, че трябва да се подпре на ъгъла на бюрото си.

— Върховните съдебни заседатели — повтори той. Беше пребледнял, сразен. — Оуен Неш?

Лание мълчеше.

Уанда отново позвъни и Фаулър натисна интеркома.

— Дъщеря ви, г-н съдия. Чака ви за обяд.

— Нека изчака секунда…

Но Джейн вече отваряше вратата.

— Здравей, татко. Ох, съжалявам. Уанда не ми каза, че си зает… — като видя колко е пребледнял, тя млъкна. — Татко? Какво става?

— Джейн, хм, защо не изчакаш навън за минутка?

— Добре ли си? Какво се е случило?

— Добре съм. Върви сега. Излизай.

Вратата се затвори неохотно зад гърба й.

— Това е нелепо, Марсел. Лок, нали? Време за разчистване на сметките.

— Всичко, което знам, сър, е, че трябва да ви арестувам.

— Естествено, разбирам, много ясно. Не си виновен ти. С какво, по дяволите, си мислят, че разполагат?