Обикновен гений

— Оказва се, че не е толкова лесно да се разбере. Ако някой разполага с достатъчно пари, лесно може да прикрие следите си. В трудовия ми договор пише, че работя за компанията „Бабидж Таун Лимитед“. В мига, в който реших да науча нещо повече за работодателя си, бързо ме привикаха и ме предупредиха, че ще загазя, ако продължавам в същия дух. А аз не искам да загубя службата си, защото е добре платена и парите са ми нужни да издържам двете си деца в колежа. Няма как.

— Разбирам. Но вие споменахте, че които и да са те, вашите работодатели си имат едно наум. Откъде знаете?

— От ежедневното общуване с тях с помощта на компютъра. А понякога от ежечасното. Така си контактуваме. Съобщих, че вие вече летите насам и трябва да ви се даде възможност да проучите нещата, макар че може да се окаже опасно.

— Защото са замесени ФБР и ЦРУ ли?

— Представяте ли си? — направи гримаса Райвест. — Точно в Кемп Пиъри от всички възможни места? Проблемите ни със сигурност ще свършат, ако бързо приключите следствието и се окаже, че убийството няма нищо общо с Бабидж Таун.

— А ако се окаже, че има нещо общо? — засече го Шон.

— В такъв случай вероятно ще си търся друга работа.

— Чамп Полиън мисли, че става въпрос за заговор, организиран от военнопромишления комплекс.

— За бога! — простена Райвест. — Имам си достатъчно проблеми, за да слушам глупостите на оня отнесен тип!

— В такъв случай да се концентрираме върху основната задача. Как умря Мънк Тюринг?

— Изстрел в главата. Пистолетът е открит до трупа.

— Къде точно в Кемп Пиъри?

— В източния край на зоната, непосредствено до река Йорк. Минали сте покрай него на идване.

— В рамките на оградения периметър?

— Да. Тялото е било близо до оградата. Знам, че там обикалят патрули, но не съм сигурен, че го правят денонощно, седем дни в седмицата. Територията на Кемп Пиъри включва хиляди декари земя, голяма част от които не се наблюдават. Дори ЦРУ не разполага с достатъчно средства, за да контролира всеки квадратен метър от тях. По някакъв начин Мънк е прескочил оградата, но нямам представа защо.

— Къде е трупът в момента?

— В хладилника на Уайт Федър — малко градче наблизо. Смъртта бе установена от съдебния лекар на Уилямсбърг. Няма съмнения относно причините. Видях трупа и прочетох смъртния акт, но не е лошо и вие да им хвърлите едно око.

— Добре. Тюринг имаше ли семейство?

— Беше разведен. Все още търсим бившата му съпруга, засега без успех.

— Деца?

— Едно. Виджи Тюринг, на единайсет години.

— Виджи? Къде се намира тя?

— В Бабидж Таун. Живееше при баща си. — Той посочи къщичките. — Там са настанени служителите. Някои живеят в централната сграда, най-вече по-новите…

— Истинското й име Виджи ли е, или е само някакъв прякор?

— Чух, че било съкращение от Виженер или нещо подобно.

— Ясно — кимна Шон. — Кръстил е дъщеря си на Блез дьо Виженер.

— На кого?

— Няма значение. Тюринг имал ли е известни врагове?

— Имал е поне един, макар и неизвестен.

— А не допускате ли, че е било самоубийство? Изстрел от упор, пистолетът е бил намерен до трупа.

— Възможно е — бавно кимна Райвест. — Но инстинктът ми подсказва друго.

— Понякога инстинктът лъже.

— Мен не ме е излъгал нито веднъж за двайсет и пет години служба във ФБР. И сега ми подсказва, че нещо не е наред.

— Искам да поговоря с Виджи. Как се справя тя?

— Ще ви бъде трудно да измъкнете нещо от нея.

— Защо?

— Не е доказано, че е болна от аутизъм, макар че са налице подобни симптоми. Доколкото ми е известно, единствено Мънк е бил в състояние да контактува с нея.

— Това означава ли, че не знае за смъртта на баща си?

— Да речем, че никой не знае как да осъществи контакт с нея — въздъхна Лен.

— Необуздана ли е?

— Напротив — отвърна шефът на охраната. — Тя е тиха и стеснителна и е страхотна пианистка.

— Тогава какъв й е проблемът?

— Тя живее в свой свят, Шон. Разговаряш нормално с нея, после тя изведнъж се затваря в себе си. Дори престава да те забелязва. Сякаш преминава на друго комуникативно ниво, различно от нашето.

— Момичето преглеждано ли е от специалист?

— Не знам.

— Познавам такъв, ако се наложи — рече Шон, имайки предвид Хорейшо Барнс. — Кой се грижи за нея в момента?

— Най-вече Алиша Чадуик.

— Коя е тя?

— Наша служителка. Казах, че само Мънк бе в състояние да общува с Виджи, но и Алиша го прави, макар и не толкова успешно.

— Кой е открил тялото на Мънк?

— Някакъв патрул в Кемп Пиъри.

— Някакво заключение на криминалистите?

— Не ми е известно.

— Пистолетът?

— Бил си е на Тюринг, който е имал съответното разрешително.

— Негови ли са били отпечатъците върху пистолета, Лен.

— Май да — нервно отвърна Райвест.

— Май?!

— Добре де, негови са. По трупа не е открито нищо, което да подсказва, че е бил пренесен от другаде. — Райвест замълча за миг, после гневно добави: — Той е бил убит на територията на Кемп Пиъри, най-вероятно от някой проклет пазач!

— Който е използвал собствения му пистолет?

— Мънк е бил в забранена зона, а те се опитват да прикрият убийството му.

Мисля, че това не е вярно поради две причини — поклати глава Шон. — Ако Мънк действително е навлязъл в забранена зона, всеки пазач има основание да го застреля. Прикриването на подобен акт само би усложнило нещата. А извършването му с личното оръжие на жертвата просто няма смисъл.

— Кой може да каже какви са основанията на ЦРУ? — извика Райвест.

— Втората причина е още по-убедителна: Мънк е убит почти от упор, тоест от десетина сантиметра, не повече. Ако някой от охраната е бил толкова близо до него, той няма да го застреля, а просто ще го арестува.