Преследвана

— Пророчице — обърна се към нея Калона, — каза ни, че си била предупредена за бъдещи беди.

— Да — отвърна тя.

— Кажи ми какво видя, за да можем да предпазим Зоуи.

— Не съм имала видение за Зоуи, но знам, че тя трябва да е тук, защото е тежко ранена.

— Искам да те уверя, че аз също съм имал видения. Но нека те предупредя — заговори Калона. Гласът му, толкова мил и дълбок, че, честно казано, не исках нищо друго, освен да се сгуша някъде и да го слушам безкрай, изведнъж започна да се променя. Отначало промяната беше неуловима. Но докато продължаваше да говори, страхът неусетно се плъзна по вените ми, явното му раздразнение рефлектира върху мен и постепенно всички, дори и Дарий, отстъпихме крачка назад. — Ако не изпълняваш командите ми, тази жрица няма да доживее до сутринта. Сега ни остави!

Гласът му просто ме смачка и размъти още повече нестабилното ми съзнание. Отпуснах се в ръцете на Дарий и казах на Афродита:

— Направи, каквото ти казва. — Спрях за миг да си поема дъх и довърших. — Той е прав. Няма да живея дълго, ако не получа помощ.

— Подай ми Жрицата, боецо. И знай, че повече няма да моля — протегна отново ръцете си Калона.

Афродита се поколеба за миг, после протегна ръка и стисна моята.

— Ще се върнем, когато си по-добре.

Стисна още веднъж ръката ми и аз усетих как духът се връща при мен.

Исках да извикам «Не!». Афродита трябваше да задържи елемента, имаше нужда от защитата му, но докато се опитвах да изкарам глас от себе си, тя вече беше при Деймиън, сочеше ме с пръст и говореше:

— Вземи си довиждане със Зоуи и й пожелай скорошно оздравяване.

Той я погледна и тя му кимна леко. После се обърна към мен, хвана ръката ми и също я стисна.

— Оправяй се, Зо — каза тихо и когато ме пусна, усетих да ме облъхва слаб ветрец.

— Хайде и вие — махна към близначките Афродита.

Шоуни пое едната ми ръка, Ерин — другата.

— Ще се върнем за теб, Зо — каза Ерин.

Те се отдалечиха, а аз приех лятната топлина и свежия прочистващ дъжд в сърцето си.

— Стига сантиментални глезотии. Сега я поемам аз — и преди да си поема дъх, Калона ме взе от ръцете на Дарий. Сгушена до голите му гърди, аз затворих очи и докато потръпвах от допира на прекрасното му хладно тяло, приемах силата на природните стихии.

— Ще чакам тук — чух гласа на Дарий, докато вратата се затваряше с решителен звук, отделяйки ме от приятелите ми и оставяйки ме в ръцете на моите врагове — един паднал ангел и чудовищното птицеподобно, създадено от него.

После направих нещо, което до този момент ми се бе случвало само два пъти. Припаднах.

18

Първото нещо, което усетих, беше хладината на колосаните чаршафи по голото ми тяло. Което означаваше, че нямах никакви дрехи по себе си. В същия момент всичко в мен закрещя да не отварям очи, да продължавам да дишам дълбоко. Трябваше да остана «в безсъзнание». Притихнала на леглото, аз се опитах да направя инвентаризация на тялото си. Дългата рана на гърдите сега ме болеше значително по-малко, отколкото преди да припадна. Включих в проучването си всички сетива (освен зрението, разбира се) и скоро усетих присъствието на Духа, Въздуха, Водата и Огъня. Елементите не заявяваха с нищо присъствието си и не бяха видими, но аз ги усещах около себе си. Те успокояваха болката, укрепваха силите ми и заедно с това усилваха тревогата ми за останалите. «Върнете се при тях!», заповядах им без глас и усетих, че ме напускат, макар и неохотно. Всички, с изключение на Духа. Щеше ми се да въздъхна дълбоко и да извъртя очи, но вместо това се концентрирах върху задачата си. «Дух, иди при Афродита и остани при нея». Почти веднага усетих отсъствието на мощния елемент. Вероятно бях помръднала неволно, докато е напускал тялото ми, защото из стаята веднага се разнесе гласът на Неферет. Идваше някъде от долния край на леглото ми.

— Помръдна. Сигурна съм, че скоро ще дойде в съзнание — настъпи кратка пауза, после усетих, че се приближава и заговори отново. — Все още мисля, че не трябва да я лекувам. Няма да се наложи да обясняваме много. Тя беше почти мъртва, когато я донесоха.

— Ако това, което ми казваш, е истина, и тя може да управлява петте стихии, значи е прекалено силна. Не бива да я оставим да умре — обади се Калона.

Доколкото можех да преценя, неговият глас също идваше оттам, където бяха краката ми.

— Казах ти самата истина — каза Неферет. — Тя контролира елементите.

— Тогава ще можем да я използваме. Защо да не я включим в новата си визия за бъдещето? Ако я накараме да положи клетва, това ще повлияе на всеки от членовете на Съвета, които все още не са готови да ни се подчинят.

Нова визия за бъдещето? Влияние в съвета? Като във Висшия Съвет на вампирите? Боже мили!

Отговорът на Неферет беше рязък и убедителен.

— Тя не ни трябва, любов моя. Ще успеем и без нея. Зоуи никога няма да използва силата си в наша полза. Тя е изцяло предана на богинята.

— Това може да се промени — думите се топяха в устата му като шоколад. И въпреки че мислите ми препускаха бясно, разтревожени от току-що чутото, физическото ми тяло замря като омагьосано при звука на плътния му глас. Беше готово да замръзне завинаги, само да продължи да го слуша. — Струва ми се, че вече познавам една Жрица, която се освободи от връзката си с богинята.

— Но Зоуи е много по-млада и не толкова умна като мен, за да отвори очи за другите, далеч по-богати и интригуващи, възможности — гласовете им звучаха от едно и също място и аз се досетих, че тя е в прегръдките му. — Тя е наш враг и ще си остане такава. Сигурна съм, че денят, когато ще се наложи ти или аз да я убием, не е много далеч.

Калона се засмя:

— Каква сладка малка кръвопийца си ми ти! Ако се окаже, че младата Жрица не ни върши работа, тогава естествено ще я премахнем. Но първо ще се опитам да разкъсам връзката й с Никс.

— Не. Искам да стоиш далеч от нея — извика Неферет.

— Скъпа моя, време е да запомниш кой е господарят тук. Запомни, няма да позволя повече да ме командват и да ме вкарват в капан. Аз не съм като твоята импотентна богиня — копринената секси мекота изчезна изведнъж от гласа му и на нейно място се появи вледеняваща кръвта нотка. — Аз давам, но ако не съм доволен, ще си взема обратно всичките дарове.

— Не се ядосвай — предаде се моментално Неферет. — Просто не мога да понеса мисълта, че ще те деля с друга.

— Тогава не ме ядосвай — извика той, но гневът му вече се стопяваше.

— Излез с мен от тази стая и обещавам да не те ядосвам — каза закачливо Неферет. Чух отвратително мляскане, явно се целуваха. Едва се сдържах да не повърна, докато слушах задъханите стонове на Неферет.

След цяла серия подобни гадни звуци Калона най-после каза:

— Отиди в спалнята и се приготви за мен. Ще дойда след малко.

Вече чувах писъка на Неферет, нещо от рода на: «Не, ще отидем двамата!», но тя ме изненада тотално, като каза:

— Побързай, мой черни ангеле! — и всичко това със зноен, изкусителен глас.

След това чух шумолене на рокля, отваряне и затваряне на врата. Тя го манипулираше. Запитах се дали Калона го разбира. Един безсмъртен трябваше да има поне малко мозък в главата си и да не се хваща на психологическите игрички на вампирка, пък била тя и Висша жрица (добре, де, игрите определено бяха и физически). Тогава си спомних призрачния образ на Неферет, който съзрях на онова дърво пред депото. Как го бе направила? Може би преминаването към Тъмната страна й бе дало нови сили, може би тя не беше просто паднал вампир, бивша Висша жрица, а нещо друго. Всъщност никой не знае какво означаваше да си кралица Тси Сгили. Тази нова мисъл ме ужаси.