Преследвана

Успокоена, че приятелите ми са защитени, отново съсредоточих поглед върху нашата опозорена Висша жрица. Понечих да й отвърна с ирония — «Може ли една жрица на Никс да цитира Библията» — когато една врата на няколко крачки надолу по коридора се отвори и той застана на прага й.

Дарий спря рязко, сякаш някой го бе дръпнал с въже, и болката преряза гърдите ми.

— Олеле! — изпъшка Шоуни.

— Не е истина! — простена Ерин.

— Не го гледайте в очите — прошепна Афродита. — Гледайте го в гърдите.

— Тъкмо са ми на височината — каза Деймиън.

— Запазете самообладание — изшътка Дарий.

Времето сякаш спря. «Запази самообладание — започнах да си повтарям. — Запази самообладание, запази самообладание.» Но нямах сили за това. Умирах от болка, чувствах се изтощена и готова да се предам. Неферет ме изплаши истински. Беше толкова съвършена и силна, можех ли да се меря с нея? Калона ме накара да осъзная собствената си нищожност. Пред тях аз бях малко смешно джудже. Хаосът от мисли замая главата ми. Та аз бях само едно дете! Дори не бях зрял вампир. Какво можех да направя срещу тези две удивителни същества? Наистина ли исках да се боря с Калона и наистина ли бях сто процента убедена, че той е зъл? Примигах, проясних погледа си и го огледах от горе до долу. Всъщност изобщо не изглеждаше зъл. Панталоните му бяха ушити от същата светлокафява еленова кожа, от която се правят истинските мокасини. Беше бос и гърдите му бяха открити. Сега като казвам, че стоеше полугол в коридора, ми изглежда малко глупаво, но тогава не ми се стори така. Тогава всичко си му беше наред. Той беше просто невероятен. Кожата му беше съвсем гладка, без нито едно петънце и със златист загар, за какъвто белите момичета си умираха и се пържеха като пържоли на слънцето, за да го придобият. Калона имаше гъста черна коса, дълга, но не идиотски дълга, а точно колкото трябва. Съвършените къдрици падаха безредно по раменете му и колкото повече ги гледах, толкова повече ми се искаше да заровя пръсти в тях. Забравила за предупреждението на Афродита, погледнах право в очите му и през мен премина електрически ток. Той ме позна, очите му се разшириха и ударната вълна от втория му поглед отне и последната капчица от напускащите ме сили. Отпуснах се в ръцете на Дарий толкова изтощена, че не можех да задържа главата си изправена.

— Тя е ранена! — изтрещя в тишината гласът на Калона. Беше толкова страшно, че дори и Неферет потръпна. — Защо не са се погрижили за нея?

Дочух отвратителния звук от плясък на огромни криле и след миг видях Рефаим да излиза от същата стая, откъдето преди малко се бе показал Калона. Потръпнах при мисълта, че гадното същество сигурно е влетяло в стаята през прозореца и после е допълзяло до прага. Изобщо, има ли място на тази земя, където тези отвратителни същества да не могат да се промъкнат?

— Татко, аз наредих на воина да занесе жрицата до лечебницата, за да може да обработят раната й — след меките съблазнителни думи на Калона неестественият стържещ, но определено по-разбираем глас на Рефаим, звучеше още по-противно.

— Глупости на търкалета!

Шокирана от чутото, погледнах с отворена уста към Афродита, която дари демоничния гарван с един от най-изразителните си презрителни погледи. После отметна назад гъстата си руса коса и продължи:

— Това птицеподобно ни държа на ледения дъжд и не ни пусна, докато не ни разпита за онази, не знам си каква червена и за тази не знам си каква червена. Но въпреки неговата така наречена «помощ», Дарий успя да пренесе Зоуи дотук. — Докато произнасяше думата «помощ», тя вдигна ръце и описа кавички във въздуха.

В коридора настъпи мъртвешка тишина. След няколко секунди Калона отметна красивата си глава назад и се засмя.

— Бях забравил колко забавни могат да бъдат човешките жени — после с грациозен жест на ръката си каза на Дарий. — Донеси младата Жрица тук, за да се погрижат за нея.

Мускулите на Дарий се стегнаха и аз разбрах, че това предложение не му е по сърце, но той изпълни заповедта на Калона и тръгна напред, заобиколен от приятелите ни. Групичката скоро стигна до Калона и той ни поведе към Неферет, която стоеше до вратата на лечебницата.

— Ти изпълни своя дълг, боецо — обърна се Калона към Дарий. — Сега аз и Неферет ще се погрижим за нея — падналият ангел разтвори ръце в очакване Дарий да ме положи в тях. Заедно с движението на ръцете огромните покрити с гарванови пера криле, до този момент прибрани плътно на гърба, изшумолиха и се отвориха наполовина.

Изпитах силно желание да протегна ръка и да ги докосна, даже тайничко се зарадвах, че съм прекалено слаба, за да направя нещо друго, освен да го гледам възхитено.

— Задълженията ми не са приключили — каза Дарий. Гласът му беше не по-малко напрегнат от мускулите. — Дал съм дума да се грижа за тази млада Жрица, затова трябва да остана до нея.

— Аз също оставам — каза Афродита.

— И аз — гласът на Деймиън трепереше и се чуваш, е съвсем слабо, но ръцете му все още бяха свити в юмруци.

— Ние също оставаме — обади се Ерин и Шоуни кимна в знак на съгласие.

Сега беше ред на Неферет да се засмее.

— Нали не мислите, че ще допусна да останете при Зоуи, докато я преглеждам? — веселата нотка в миг изчезна от гласа й. — Не ставайте глупави! Дарий, вкарай я в стаята и я остави на леглото. Щом настоявате, може да я изчакате в коридора, но като ви гледам, си мисля, че е по-добре да хапнете нещо и да си починете. Вие доведохте Зоуи у дома, тя вече е на сигурно място, така че сте си изпълнили задълженията. Връщайте се в общежитието. Човешката част от града е парализирана от бурята, но ние не сме човеци. За нас животът продължава, следователно учебните занятия също продължават — тя замълча и погледна Афродита с невероятна злоба. Лицето й се изкриви, чертите й станаха толкова остри и студени, че от цялата й красота не остана и трошица. — Но ти сега си човек, нали, Афродита?

— Да — отвърна Афродита. Беше пребледняла, но вдигна брадичка и посрещна смело злия поглед на Неферет.

— Тогава принадлежиш на външния свят — вдигна ръка Неферет и посочи някъде навън.

— Не, не е вярно — намесих се аз. Щом се обърнах към нея, магията на Калона се разпръсна и аз изтрезнях. Едва успях да позная гласа си. Звучеше като шепот на трепереща старица, но Неферет ме чу и веднага се завъртя към мен. — Никс все още й изпраща видения. Мястото й е при нас.

Поздравих се, че успях да кажа всичко, въпреки че се наложи да мигам непрекъснато, защото погледът ми внезапно се замъгли от странни светещи петна.

— Видения? — дълбокият глас на Калона проряза въздуха между нас. Този път се удържах и не погледнах към него. Той стоеше толкова близо до мен, че усещах ледения полъх, който идваше от тялото му. — Какво виждаш, Афродита?

— Предупреждения за бъдещи беди — отвърна Афродита.

— Интересно — каза той, сякаш изплю думата. — Неферет, кралице моя, не си ми казвала, че в «Дома на нощта» има гадател. Преди Неферет да отговори, той продължи: — Твърде възхитително, твърде възхитително. Това може да ни е от полза.

— Но тя не е от новаците, не е и вампир, затова не принадлежи към «Дома на нощта» — гласът на Неферет беше толкова странен, че отначало не го разпознах, но после, когато примигнах няколко пъти, успях да различа езика на тялото й. Тя буквално се бе провесила на шията на Калона. Леко шокирана, осъзнах, че го съблазнява. Пред нас!

Със зяпнала уста като хипнотизирана видях как Калона протяга ръка и я гали по бузата, после надолу по дългата гладка шия, раменете и накрая по линията на гърба. Неферет потрепери от допира му, очите й се разшириха, сякаш ласката му й действаше като наркотик.

— Сигурен съм, че гадателката ще ни бъде от полза, кралице моя — каза бавно той. Все още загледана в него, тя кимна бавно. — Остани, малка пророчице — обърна се Калона към Афродита.

— Да — отвърна решително Афродита. — Ще остана.

Признавам си, че Афродита ме изненада напълно. Искам да кажа, че — да, бях ранена и вероятно бях в шок, затова не мога да виня странното си психическо състояние и предполагам, че част от хипнотичния ефект на падналия ангел върху мен се дължеше на факта, че може би умирах. Но освен мен останалите също бяха повлияни в различна степен от неговата магия. Всички, с изключение на Афродита. Тя си оставаше същата злобна кучка. Не можех да си го обясня.