Приключенията на Незнайко

— Глупава мутра.

— Глупава мутра.

— Е, кажи там още нещо…

— Магаре глупаво!

— Вярно!

— Е, олекна ли ти?

— Не, разбираш ли, не ми олекна. Изглежда, ти наистина не умееш да ругаеш. По-добре знаеш ли какво… Тупни ме веднъж хубавичко с юмрук.

— А как да те тупна — по гърба или по врата?

— Хайде по гърба… Ха така, добре! А сега по врата… Така! Още веднъж… Така! Още бий, не се страхувай… Ай! Стига, стига! Какво си размахал юмруци! Като ти ударя един! Зарадва се човекът, че му паднало да бие!

— Че ти сам ме помоли.

— Какво от това, че съм те помолил! Имай мярка във всичко.

Незнайко се върна в леглото си.

— Почакай, ще ти го върна тъпкано! — заплаши той Шарко, като си почесваше ударения врат. — Не ми е сега до това.

— Ти си неблагодарна свиня, чуваш ли! — отвърна Шаренкия.

— Я го виж! — каза Незнайко. — Ту казваш: „Не знам да ругая“, ту сам наричаш другите свини.

С това разговорът свърши и двамата заспаха.

Глава тринадесета Листец и Буквица

Момченцето, Листец, за което вече стана дума в тази история, беше много добро дребосъче. То живееше в Слънчевия град на улица „Карамелна“. На същата улица, само че в друга къща, живееше едно момиченце на име Буквица. Листец и Буквица се бяха прославили с това, че много обичаха да четат книги. Четенето ги увличаше дотолкова, че понякога те дори на кино и театър не ходеха, радио не слушаха и телевизора не гледаха, а вместо това седяха и четяха някоя интересна книжка. Отначало те изчетоха всички книжки, които намериха у дома си, после започнаха да вземат книги от приятелите си и от книжарниците и най-после се записаха в библиотеката, защото в библиотеката винаги може да се открие някоя интересна книга.

По-рано Листец и Буквица не се познаваха. Но когато и двамата се записаха в библиотеката, почнаха да се заварват там. А когато се връщаха от библиотеката в къщи, с интерес разговаряха за прочетените книги. Скоро те се сприятелиха и Буквица, която беше много досетлива, измисли следното нещо: тя каза, че те с Листец твърде неикономично губят времето си, щом и двамата ходят в библиотеката, поради което им остава по-малко време за четене. Много по-икономично ще бъде, ако в библиотеката ходи само един от тях и взема книги за себе си и за другия; а за да не се сърди никой, в библиотеката могат да отиват поред.

Така и сториха: докато единият отива в библиотеката, другият седи в къщи и чете.

Дните минаваха един след друг. Листец и Буквица се срещаха често и скоро вече не можеха да прекарат нито ден, без да поговорят един с друг. Веднъж Буквица каза на Листец, че сега тя е много щастлива, понеже си има другарче, с което може да разговаря за книги. Листец каза, че и той е много щастлив, но постоянно го мъчи мисълта, че не всички дребосъчета са обикнали четенето и мнозина, вместо да четат, само гледат картинките или — което е по-лошо и от това — тичат из улиците след футболната топка и по цели дни играят на гоненица.

— Жал ми е за такива дребосъчета — казваше Листец. Сами не знаят от какво удоволствие се лишават. Ако обикнат четенето, ще видят колко интересно нещо е това.

Буквица се замисли за миг и после каза:

— Какво ще кажеш, Листенце, ако ние с тебе открием книжен театър?

— Какъв книжен театър? — не разбра Листец.

— Ами театър, в който се четат книги. В него, виждаш ли, няма нито актьори, нито декорации, нито сцена. Има само публика, която седи и слуша четенето на някоя интересна книжка.

— Къде си видяла такъв театър?

— Никъде. Просто си го измислих. Ние с тебе ще избираме най-увлекателните повести, приказки или разкази и, поред ще ги четем на глас.

Листец много хареса предложението на Буквица и те се заловиха веднага за работа. Най-напред избраха няколко разказа за четене, като при това се стараеха да ги подберат така, че единият да бъде трогателен, другият — тъжен, третият — весел, четвъртият — страшен, петият — още някакъв, да има за различните вкусове на слушателите.

Те намериха твърде подходящо място за своя театър. До къщата, в която живееше Листец, имаше двор — не двор, а градинка — не градинка, а, по-точно, нещо като малък парк. В този малък парк беше засадена резеда, в средата имаше маса за любителите на шах и дама, а наоколо — няколко пейки, на които дребосъчетата сядаха да подишат чист въздух. Паркчето се намираше между две къщи и всеки, който минеше по улицата, виждаше и масата, и резедата, и пейките.

— Ето тук ще уредим нашия книжен театър — каза Листец на Буквица.

Те преместиха масата по-близо до улицата, поставиха пред нея пейките за слушателите, а за себе си донесоха от къщи два стола. После Листец изтича за книгата с разкази, а Буквица донесе малко бронзово звънче. И ето надвечер, когато зазвъняха звънците на всички театри в Слънчевия град, като съобщаваха на зрителите, че представленията започват, Буквица също задрънка със своето звънче, а Листец почна да вика:

— Елате при нас! Тук се открива нов театър! Ще бъде много интересно! Заемайте си местата!

Дребосъчетата, които минаваха по това време из; улицата, чуха виковете му. Някои от тях седнаха на пейките пред масата и зачакаха. Листец видя, че всички пейки са вече заети, и каза:

— Сега пред вас ще излезе Буквица и ще ви прочете един разказ.

Буквица зачете първия разказ. Тя четеше много хубаво, изразително и всички слушаха много внимателно, но изведнъж някакво дребосъче, което седеше на първата пейка, презрително сбръчка нос и разочаровано се провикна:

— У, че тук само книжки четат. И това ми било театър!

— Просто да заспиш от скука. Нищо интересно — отвърна друго дребосъче.

Двамата станаха от пейките и си отидоха. След тях почнаха да се измъкват и други дребосъчета. Скоро се чу звънецът на театъра, който се помещаваше в съседното здание. Много дребосъчета скочиха и се втурнаха натам. Свърши се с това, че всички слушатели си отидоха освен едно момченце, което, кой знае защо, бе заспало. Листец и Буквица го събудиха и продължиха да му четат книжката, но то слушаше твърде невнимателно, току се въртеше на стола, едва не си разчекна устата от прозевки и всяка минута главата му клюмваше на рамото. Най-после то стана и също си отиде.