Приключенията на Незнайко

Незнайко и спътниците му влязоха в автобуса и видяха, че неколцина пътници четат вестници, свели глави над масичките, две момиченца играят на лото, а други две момиченца и две момченца играят на шах. Три момиченца седяха отпред и гледаха телевизионното предаване. Две момченца стреляха поред с една пневматична пушка, но това не смущаваше никого. Няколко момченца с увлечение обсъждаха изчезването на Листец, за което бе съобщено във вестника. Един от пътниците започна да разказва случай със своя познат — дребосъчето Звънчо, което се загубило една нощ на улицата и просто не могло да намери пътя за в къщи.

Този разказ много заинтересува Незнайко, но той не можа да узнае как е завършила историята със Звънчо, защото автобусът скоро спря пред Зоологическата градина и те трябваше да слязат, без да са чули края на разказа.

Глава петнадесета В зоологическата градина

Жителите на Града на цветята още не бяха успели да си уредят Зоологическа градина, затова Незнайко и неговите другари не бяха влизали в такава градина. Те мислеха, че клетките на животните са нещо като големи и мрачни железни сандъци с решетки; а в действителност те се оказаха твърде привлекателни наглед гиздави къщички, които се гушеха сред зеленина и цветя. Покривите им бяха боядисани с ярки разноцветни бои. Предната стена на всяка къщичка представляваше решетка, затова животните, които седяха вътре, се виждаха много добре. Освен клетки в градината имаше вирове и басейни за различни видове птици и животни, като тюлени и хипопотами. За другите птици бяха построени просторни кафези от телени мрежи. А такива птици като пауните и пуйките, които нито плават, нито летят, се разхождаха свободно, където си пожелаят. В средата на Зоологическата градина се издигаше изкуствена скалиста планина, по която се катереха диви кози и козли.

Щом влезе в градината, Незнайко загледа с четири очи животните, като се мъчеше да открие сред тях Листец, когото беше превърнал в магаре. Искаше му се колкото може по-скоро да го превърне отново в дребосъче, защото съвестта го гризеше и не му даваше покой нито миг. Карфичка също с голям интерес гледаше животните и не преставаше да се учудва. Тя имаше много добро сърце, затова пред всяка решетка скръбно въздишаше и казваше:

— Ах, горкичките ми! Защо са ви затворили в тия клетки? Как ли ви се иска да се поразходите…

Затова пък Шаренкия по навик не се учудваше на нищо и само се стараеше да бъде по-далечко от клетките. Като видя вълка, той каза:

— И това било вълк! Просто едно голямо куче.

Като видя тигъра, каза:

— Чисто и просто голяма котка. Нищо страшно няма.

— Ела по-близичко тогава, щом няма нищо страшно — каза Незнайко.

— Отблизо не виждам добре. Аз съм далекоглед.

Недалеч от клетката на тигъра имаше будка за газирана вода. В будката нямаше продавач и всеки, който искаше да пие, отиваше там, натискаше едно копче и газираната вода автоматически напълваше една чаша. Щом забеляза това, Шаренкия заяви, че му е много горещо и също иска да пийне газирана водичка със сироп.

— Ами да опитаме — съгласи се Незнайко.

Те отидоха при будката и видяха, че на тезгяха има цял ред кранчета с копчета.

— Кое копче да натисна? — в недоумение запита Шаренкия.

— Че натисни ей онова, до което е нарисувана една вишничка — посъветва го Незнайко.

Шаренкия натисна с пръст копчето, до което беше нарисувана червена вишничка. Тутакси от кръглия отвор под крана изскочи една чиста чаша и в нея шурна розова струя газирана вода с вишнев сироп. Шаренкия с удоволствие изпи водата и остави чашата обратно под крана. Тозчас на тезгяха зина един отвор и чашата хлътна в него.

— На ти сега! — обидено каза Шаренкия. — Аз исках да изпия още една чаша.

— Че натисни копчето още веднъж — посъветва го Карфичка.

Шаренкия натисна копчето, до което беше нарисуван портокал. От отвора на тезгяха отново изскочи една чиста чаша и в нея потече оранжева струя с портокалов сироп. Шаренкия изпи и нея.

— Я сега да натисна ей тук, дето е нарисувано лимонче — каза той.

— А пък аз ей тук, където е боровинката — каза Незнайко.

— Аз — където е ягодката — каза Карфичка.

И тримата почнаха да натискат копчетата и да пият чаша след чаша. Когато най-после изпитата вода се забълника в стомаха на Шаренкия, а въгледвуокисът, който се отделяше от нея, го защипа в носа, той каза, че вече не е жаден, и нашите приятели тръгнаха по-нататък. Скоро те стигнаха до клетките на маймуните, които се оказаха много подвижни, ловки и забавни животни. В клетките им бяха поставени стълби, върлини, люлки, няколко трапеца. Маймуните се катереха по върлините, люлееха се на люлките, скачаха по стълбите, като се хващаха ловко с четирите си ръце и дори с опашката. Една маймуна беше намерила отнякъде едно огледалце и се перчеше с него из цялата клетка, без да го пусне нито за миг от ръцете си. Час по час тя се оглеждаше в него и правеше такива гримаси, че беше невъзможно да не се разсмееш. Незнайко се смееше високо, като гледаше маймуната, и заяви, че тя прилича на Шаренкия.

— Никак не прилича! — обиди се Шаренкия. — Тя има опашка, а пък аз нямам.

Двамата почнаха да се препират. Шаренкия се ядоса.

— Ей сега ще кажа на Карфичка, че ти си превърнал едно дребосъче в магаре — каза той.

— Ще ти дам аз едно „ще кажа“! Ти обеща да мълчиш, изменнико! — засъска Незнайко, като настъпваше към Шаренкия с вдигнати юмруци.

— Тихо, тихо! Какъв позор! — възмути се Карфичка. — Засрамете се поне от маймуните! Да си вървим.

— Аз не искам да си вървя! — сърдито измърмори Шаренкия.

— Че ти цял ден маймуните ли ще гледаш? Още слона не сме видели.

Приятелите се запътиха към слона. По пътя видяха една ниска ограда, зад която се издигаше дървена барака. До бараката стоеше сиво магаренце. То имаше дълги уши и големи тъжни очи. Главата му беше печално сведена. Сякаш то мислеше за нещо. Като видя магарето, Шаренкия се захили и почна да бута Незнайко с лакът.

— Гледай, твоето магаре.

— Млък! — изсъска му Незнайко. — Дръж си езика зад зъбите. Разбра ли?

— Какво току съскате един срещу друг като гъсоци? — запита Карфичка.

— Ние не съскаме. — отговори Шаренкия. — Просто аз казвам, че сигурно това е магарето, за което пишеше във вестника.

Като погледаха магарето, пътешествениците продължиха пътя се и след няколко минути бяха вече при слона. Оказа се, че да се види слонът е доста трудно, тъй като около него имаше огромна тълпа дребосъчета. Карфичка веднага започна да се промъква през тълпата. Шаренкия тръгна след нея.