Приключенията на Незнайко
Шрифт:
Като свършиха и тази работа, нашите приятели минаха край много врати по коридора. Карфичка видя една врата, на която пишеше „№96“, и каза:
— Номер деветдесет и шест. Тука сме.
Незнайко отвори вратата и тримата се намериха в просторно преддверие. Отсреща на стената светна екран, където се появи пак същото усмихнато момиченце.
— Ето ви вече у дома ви — каза то. — Желаете ли да си отпочинете от пътя? Наляво от вас са вратите на вашите стаи. Влизайте и се разполагайте без церемонии. Шапките си можете да закачите тук в преддверието или в шкафа, който е пред вас. Това е усъвършенствуван шкаф прахосмукач. Той чисти дрехите и изсмуква автоматично
— Ние ще обсъдим вашето предложение — отговори Шаренкия.
— Именно, именно, обсъдете го, моля ви се! Иска ли някой да запита нещо?
— Аз искам — каза Шаренкия. — Коя сте вие, къде се намирате и как се казвате?
— Аз съм дежурният директор на хотела, намирам се в директорския кабинет и се казвам Лилия.
— А пък аз — Шаренкия, тоест — Тю!… Мърльо Шаренини — да!
— Аз също искам да ви запитам нещо — каза Незнайко. — Как се включва шкафът прахосмукач?
— Изобщо не е нужно да го включвате. Достатъчно е да сложите в него дрехите си и да затворите вратата, а механизмът на прахосмукачката ще заработи автоматически. Имате ли други въпроси?
— Засега не — отговори Незнайко.
Лилия кимна с глава на Незнайко и Карфичка, после премести погледа си върху Шаренкия, усмихна се широко и изчезна от екрана.
— Интересно, защо се усмихва през цялото време? — запита Шаренкия. — Погледне ме и веднага се усмихне.
— Ясно е защо — отговори Карфичка. — Види ли те такъв чистичък, не може да си сдържи смеха.
В това време Незнайко се беше заинтересувал от устройството на шкафа прахосмукач. Той отвори вратичката, надникна вътре и забеляза, че подът, стените и таванът на шкафа са осеяни целите с малки дупчици и приличат на пчелни пити. Незнайко сложи в шкафа вълшебната пръчка, окачи на една кукичка шапката си, затвори вратичката и се ослуша. От шкафа се чуваше глухо бучене като от пчелен кошер. Незнайко отвори шкафа — бръмченето престана; той затвори шкафа и бръмченето отново се чу.
— Хайде, Шарко, да направим сега един опит — каза Незнайко. — Аз ще вляза в шкафа, а ти ме затвори в него. Иска ми се да погледам как работи.
Незнайко отвори шкафа и влезе вътре, а Шаренкия захлопна вратичката. Незнайко се намери на тъмно, чу бучене и усети, че изведнъж го духна вятър. Вятърът ставаше все по-силен. След минута Незнайко вече не можеше да се държи на краката си. Вятърът го отнесе встрани и го притисна до стената на шкафа. Неочаквано вятърът измени посоката си и духна от другата страна. Незнайко бе запратен към отсрещната стена. После вятърът духна отдолу. Панталоните и ризата на Незнайко се издуха, сякаш се изпълниха с въздух, косите му щръкнаха и той почувствува, че ей сега ще полети нагоре като с въздушен балон. За да се задържи на земята, Незнайко седна на пода и отвори вратичката.
— Е, сполучи ли опитът? — запита Шаренкия, като видя, че Незнайко излетя на четири крака от шкафа.
— Напълно — отговори Незнайко. — Много интересен опит! Опитай сам, ако искаш.
— Ама не е ли страшно там, в шкафа? — подозрително запита Шаренкия.
— Няма нищо страшно! Просто ще те опрахосмуче малко и толкоз.
— Това пък как става?
— Ами все едно, че летиш с въздушен балон. Много е интересно. Хайде, влизай в шкафа и ще видиш. Не бой се де!
Без повече разсъждения Незнайко натика Шаренкия в шкафа и затвори вратичката. Няколко минути той се вслушваше
усмихнат в бученето и глухите тласъци, които се разнасяха от шкафа. Най-после вратичката се отвори и Шаренкия се изтърколи от нея.— Много е интересно! — каза той, като стана от пода. — Хайде, Карфичке, сега е твой ред.
— Друго няма ли да измислиш! — отвърна Карфичка. — Много ми е притрябвало да се занимавам с такива глупости.
— Недей така! Това не са глупости. Работата е сериозна.
Но Карфичка каза:
— Хайде по-добре да разгледаме стаите.
Тя отвори вратата и нашите пътешественици влязоха в просторна стая с изчистен до блясък жълт паркетен под. Сред стаята имаше кръгла маса. До стените бяха наредени бюфет, голям диван, обвит в зелен плат, две меки кресла и няколко стола. До прозореца стоеше масичка с шах, дама и домино. В единия ъгъл на стаята имаше радио, в другия — телевизор.
До същата стая вдясно имаше още една стая с две легла; отляво — трета с едно легло.
— Ето тази стаичка ще бъде моята — каза Карфичка. — А за вас тази с двете легла.
— А средната стая ще бъде обща — каза Шаренкия. Тук ще слушаме радио, ще гледаме предаванията по телевизора, ще седим и ще обсъждаме разни въпроси. Предлагам най-напред да обсъдим въпроса как ще обядваме…
— За обяда можеш да не се безпокоиш — каза Карфичка. — Който си има вълшебна пръчица, винаги ще има и обяд, и вечеря. Но ти най-напред трябва да се изкъпеш.
— Защо да се къпя, щом вече съм се опрахосмукал? — възрази Шаренкия.
— Опрахосмукал си се, но не си станал по-чист. За нищо на света няма да седна на масата с такъв мърльо! Или иди се изкъпи, или няма да обядваш!
Шаренкия трябваше да се подчини. Той тръгна към банята, като реши да си измие само лицето, а на Карфичка да каже, че се е измил целият. Той се приближи до умивалника и се зае да разучава устройството му. Над коритото на умивалника имаше един правоъгълник от пластмаса, който представляваше нещо като табло за управление. В центъра на таблото беше прикрепено кръгло огледало. Под огледалото бяха разположени редица копчета с рисунки. Под копчетата имаше няколко дръжки като кифлички. В горната част на таблото, над огледалото, стърчеше широка извита тръба като фуния. Над нея бе закрепено едно четинесто валяче. А още по-високо, под самия таван, имаше още една извита тръба с надупчено капаче като градинска лейка. От двете страни на огледалото се виждаха няколко чекмеджета. Шаренкия изтегли чекмеджето, на което беше нарисуван сапун, и видя, че вътре лежи калъпче сапун. Надникна в чекмеджето, на което беше нарисувана четка за зъби, и откри една четка за зъби. В чекмеджето, на което беше нарисувана паста за зъби, той намери туба със зъбна паста.
— Нищо чудно: каквото е нарисувано, такова има и вътре — със задоволство каза Шаренкия и се зае да разгледа копчетата под огледалото.
Под едно от тях беше нарисувана тръбичка като фуния. Шаренкия натисна това копче и веднага фунията, която стърчеше отгоре, леко се наклони и от нея лъхна топъл въздух.
— Аха! — досети се Шаренкия. — Без съмнение това е тръбичка за сушене на косите, след като си измиеш главата.
Той натисна друго копче, под което беше нарисувано нещо като четка за чистене на съдове, и тутакси четинестото валяче слезе право над главата му и започна да се върти, като му сресваше косите. Отначало Шаренкия приклекна дори от страх, но като видя, че валячето продължава равномерно да се върти, отново доби смелост, подложи си главата под него и каза: