Рекетьорът

За протокола: Уилоу Гап има петстотин жители, но никога няма да ги намерите. Истинският център представлява обрасла с бурени уличка с четири порутени сгради и магазин с пристроена към него поща. Навън се мотаят няколко човека и Нейтън се напряга. Познава тези хора и не иска да го виждат със снимачен екип. Обяснява, че повечето жители, включително неговите близки и приятели, живеят извън града, встрани от тесните междуселски пътища и навътре в долините. Били подозрителни по природа и вече разбирам защо той настоя да ни придружи.

Няма училище, в което да са ходили с Джийн — децата от Уилоу Гап били извозвани с автобуси до съседно градче на един час път.

— Беше лесно да напуснеш — обяснява Нейтън почти на себе си.

Неохотно ни показва малка и празна четиристайна къща, където с Джийн прекарали някога около година.

— Тук за последно съм живял с баща си — казва той. — Бях на около шест, така че Джийн трябва да е бил на десет.

Убеждавам го да седне на разбитите предни стълби и да разкаже пред камерата за всички места, където е живял Джийн. За миг той забравя за блясъка на актьорското изпълнение и се намръщва. Питам го за баща му, но Нейтън не иска да го включва в разговора. Ядосва се и ми повишава тон, после изведнъж отново започва да играе. Няколко минути по-късно Гуен, която е минала на негова страна и го пази от мен, го уверява, че е страхотен.

Крача пред бараката, уж потънал в дълбок творчески размисъл. Най-накрая питам къде живее майка му сега. Той посочва и казва:

— На десетина минути по този път, но няма да ходим там, ясно?

Неохотно се съгласявам и се отдръпвам, за да говоря отново по телефона.

След като два часа се въртим в и около Уилоу Гап, решаваме, че сме видели достатъчно. Давам да се разбере, че не съм много доволен от заснетия материал, и ставам раздразнителен. Гуен прошепва на Нейтън:

— Ще му мине.

— Къде е лабораторията за метамфетамини на Джийн? — питам.

— Няма я — отговаря той. — Изгоря малко след смъртта му.

— Направо страхотно — промърморвам.

Накрая натоварваме всичко и си тръгваме. За втори пореден ден обядваме бургери и картофки близо до изхода за магистралата. Когато отново сме на път, провеждам поредния измислен разговор и пъхвам телефона в джоба си. Обръщам се към Гуен, очевидно със страхотни новини.

— Добре, ето как стоят нещата. Тад е в непрекъснати разговори със семейство Алварес в Тексас и със семейство Маршак в Калифорния. Споменах ти тези два случая, ако си спомняш, Нейтън. Момчето на Алварес е простреляно четиринайсет пъти. Синът на Маршак спял в стаята си в общежитието, когато агентите нахлули и го застреляли още преди да се е събудил. Помниш ли?

Нейтън кимва и шофира.

— Някакъв братовчед на семейство Алварес знаел сносен английски и е склонен да говори. Господин Маршак съди Агенцията и адвокатите са го предупредили да си мълчи, обаче той е адски ядосан и иска публичност. И двамата могат да бъдат в Маями през уикенда, на наши разноски, разбира се. И двамата обаче работят, затова трябва да снимаме в събота. Имам два въпроса към теб, Нейтън: първо, искаш ли да го направиш? И второ, можеш ли толкова скоро?

— Каза ли му за досиетата на Агенцията? — пита Гуен, преди той да отговори.

— Още не. Научих едва днес сутринта.

— За какво става дума? — пита Нейтън.

— Нали ти споменах, че адвокатите ни са подали нужните документи, за да получат копия от досиетата по няколко случая, включително този на Джийн. Вчера федерален съдия от Вашингтон отсъдил в наша полза… донякъде. Можем да видим досиетата, но не можем да ги притежаваме. Така че вашингтонският клон ще ги изпрати до клона си в Маями и ще имаме достъп до материалите.

— Кога? — пита Гуен.

— Най-рано в понеделник.

— Искаш ли да видиш досието на Джийн, Нейтън? — пита Гуен предпазливо, закрилнически.

Той не бърза да отговори, затова се намесвам аз:

— Няма да ни покажат всичко, но ще има много снимки — улики от местопрестъплението, показанията на всички агенти, вероятно показания от информатора, който ви е устроил капана. Ще има балистични доклади, доклад от аутопсията, снимки на тези неща. Много интересно.

Нейтън стисва зъби и казва:

— Искам да го видя.

— Значи, ще дойдеш? — питам.

— Какво имам за губене? — пита той и въпросът му предизвиква сериозен размисъл през следващите няколко минути.

Най-накрая отговарям:

— За губене ли? Ако все още продаваш стока, Агенцията ще те погне с цялата си отмъстителност. Вече сме го обсъждали.

— Не търгувам, казах ви.

— Тогава нямаш нищо за губене. Правиш го за Джийн и за всички жертви на правителството. Правиш го в името на справедливостта.

— Освен това Саут Бийч страшно ще ти хареса — добавя Гуен.

Приключвам уговорката с думите:

— Можем да тръгнем утре сутрин от Роуаноук, да летим директно до Маями, да направим снимките в събота, да се позабавляваме в неделя, да видим досиетата в понеделник сутринта и вечерта ще си обратно у дома.

— Мислех, че джетът на Ники е във Ванкувър — обажда се Гуен.

— Така е, но ще бъде тук утре следобед — казвам.

— Джет ли имате? — пита Нейтън и ме поглежда искрено смаян.

С Гуен се забавляваме.

— Не е мой, но компанията ни е наела един — отговарям през смях. — Пътуваме страшно много и понякога само така успяваме да си свършим работата.

— Аз не мога да тръгна утре — казва Гуен и преглежда графика си на своя айфон. — Ще бъда във Вашингтон, обаче ще летя на юг в събота. Няма да пропусна трите семейства в една стая по едно и също време. Ще бъде невероятно.

— Ами барът ти? — питам Нейтън.

— Аз съм собственикът — самодоволно пояснява той. — И имам много добър управител. Освен това ми се иска да изляза извън града за няколко дни. Работя по десет-дванайсет часа шест дни в седмицата.

— А надзорникът ти?

— Имам право да пътувам. Трябва само да го уведомя и толкова.

— Много ще е вълнуващо! — възкликва Гуен и почти замърква от удоволствие.

Нейтън се усмихва като дете на Коледа. Аз както обикновено съм самата деловитост.

— Виж, Нейтън, трябва още сега да уточня всичко. Ако ще ходим, кажи, за да знам. Трябва да се обадя на Ники да приготви джета, а после и на Тад, за да уреди полетите за другите семейства. Да или не?

— Да, отиваме — отговаря Нейтън без капка колебание.