Робинята

— Няма проблем. Просто ми обясни как се появиха на бял свят.

— Бяхме. нали разбираш. група момичета в общежитието. Беше скучна нощ, а ние вечно правехме глупости, както всички останали в общежитието.

— Какво правехте?

— Едно от момичетата обичаше глазурата на онези кифли с канела. нали знаеш, онези, които са в малък хартиен цилиндър. Купуваш ги от супермаркета. Удряш цилиндъра в плота, тестото изскача и ги слагаш във фурната и.

— Да, да, знам за какво говориш.

— Ами тя крадеше чашките с глазура, която трябва да размажеш по кифличките, след като ги извадиш от фурната.

— Аха.

— И това подлудяваше всички нас. И една вечер решихме да й дадем урок. Отидохме в града и купихме цял кашон тесто. Върнахме се в общежитието, натиснахме я на леглото и размазахме тон глазура по лицето и косата й. Беше само шега. Не бяхме жестоки, а и тя се смееше.

— Добре. Ами снимките?

— Бренда, нали помниш Бренда? Тя имаше полароид и направи снимка на Али — момичето, което намазахме. Но после всички започнахме да се държим глупаво и да размазваме глазура по себе си. А Бренда продължи да прави снимки.

Тим заразглежда страницата, а Линда изскимтя отчаяно. Поредната снимка показваше красив задник, намазан с глазура, която две момичета ближеха.

— Г осподи! — въздъхна Тим.

— О, Господи, Тим! Моля те, повярвай ми. просто бяхме глупави момичета.

Той присви очи и се съсредоточи в няколкото лунички и бенки по задника.

— За бога, Линда, това е… това е твоят задник!

Сълзите й преляха, а от гърлото й изскочи горестен хлип.

Той стисна главата си за миг, после я прегърна.

— Стига, стига, скъпа. Знам, че просто сте били глупави момичета. Това не означава нищо. А и е било преди двайсет години.

— Но. но. но. — едва успя да промълви Линда, — ако някой ги види, ще си помисли.

Той я притисна по-силно към себе си.

— Да не се тревожим за това. Шансовете някой да ги види са почти нулеви.

— Но аз просто написах „Росин“ в „Гугъл“. Всеки, който направи това, ще ги види.

— Ами. е.

Тя отново заплака.

— Ако някой попита, просто ще им кажем истината. Приятелите ни ще разберат.

— Но ако някой в службата. ако шефът ги.

— Не ти си ги сложила в сайта, така че какво би могъл да направи шефът ти? Ти си жертвата в случая.

— Не можем ли да измислим нещо? Не можем ли да ги накараме да свалят снимките?

Тим се замисли. Това щеше да е идеалното разрешение на проблема.

— Не мисля така, скъпа. Тези сайтове имат толкова много нива, че ще отнеме безкрайно дълго време да разбереш кой въобще ги притежава. А и ще привлечеш повече внимание към тях.

— Но, Тим, трябва да направим нещо.

— Слушай, Линда, съдържанието на тези сайтове се променя непрестанно. След седмица-две ще сложат други снимки. Мисля, че просто трябва да си продължим живота, сякаш не знаем нищо за тях. Ако някой заговори за снимките. ами, просто ще се държим като че ли не знаем за какво говорят.

— О, Господи, Тим. погледни коментарите.

— Какво? Къде?

Линда му посочи с разтреперан пръст редовете под снимките. Тим ги прочете безмълвно. Знаеше, че и жена му също ги чете, тъй като дишането й се ускори, а тя затрепери.

„Конската опашка има страхотна уста за минети. “

„Изглежда сякаш би могла да изсмуче сперма и от бейзболна бухалка. “

„Искам да набутам двайсет и пет сантиметровия си член в задника й, докато тя лиже котето на приятелката си. “

— Пишат всички тези гадости за мен. Тим, погледни какво казват тези мръсници за

мен.

Той не отговори. Беше омагьосан. Обзе го чувство за нереалност, предизвикано от гнусните коментари на мъже, които искаха да чукат Линда и да се празнят върху лицето й. Върху жена му? Върху майката на децата му?

— О, Тим, не можем да останем бездейни.

Той се насили да отмести поглед от написаното.

— Скъпа, не мисля, че можем да направим нещо. Ще проверя тук и там и ще звънна на адвоката ни, но предполагам, че и той ще ни посъветва да не обръщаме внимание на сайта и да оставим историята да отшуми.

— Да отшуми?

— Какво ще стане, ако решим да ги съдим? Просто ще привлечем вниманието на всички към тях. Да, сложили са снимките в сайта без твоето позволение, но истината е, Линда, че си позволила да снимат как приятелката ти ближе задника ти. И няма да има никакво значение, че сте били само група глупави момичета и всичко е било съвсем невинно.

Рамената й се отпуснаха отчаяно.

— О, Тим, чувствам се толкова омърсена… толкова осквернена.

— Знам, скъпа, знам.

— Кой би направил подобно нещо? И как са се добрали до снимките?

— Линда — поклати глава Тим. — Никой нямаше представа в какво точно ще се превърне интернет. Нямаше начин да предположим, че някой ден целият свят ще може да види снимките ти.

— О, Тим, целият свят!

— Каза, че Бренда ги е направила. Тя би ли ги сложила там? Беше ли ти ядосана или нещо подобно?

— Не. За бога, дори не съм се чувала с нея от пет години.

— Ами. кой знае тогава, по дяволите. Може би бившо гадже ги е откраднало от Бренда. Или ги е хвърлила на боклука и някой ги е взел. Факт е, че всеки би могъл да се добере до тях и да ги пусне в сайта. Бездруго сайтовете непрекъснато крадат един от друг.

— Тим! Искаш да кажеш, че снимките ми могат да се появят и в друг сайт?

— Съжалявам, скъпа. Просто няма начин да знам. След като веднъж се появят там.

— Господи! — изстена тя и зарови ръце в косата си. — Отсега нататък, ако не ме повишават, винаги ще се чудя дали е защото някой е видял снимките на Линда, лесбийката, която обича сперма.

Раменете й се разтърсиха и тя захлипа.

— Ами ако момичетата ги видят?

Той се опита да я успокои.

— Няма да ги видят. Хайде де, нашите деца не разглеждат подобни гадости.

— Как можем да сме сигурни, Тим?

Тим я държа в прегръдките си, докато хлипанията й затихнаха. Слава богу, че момичетата бяха на пътешествие с училището. Той щеше да изтрие всички следи от сайта в компютъра, преди те да се приберат у дома.

— Хайде да си лягаме, Линда. Ще се справим по-добре, след като се наспим.