Робинята

Сара се трудеше усърдно и творбите й бяха изключително интересни. Фигурките изглеждаха така, сякаш крайниците им бяха извити толкова силно, че вените им изпъкваха. А пък по кожата имаше люспи и зловещи подутини.

Аз също обичам творческата работа и днес се забавлявах с рисуването на абстрактни образи. Докато размахвах четката, въображението ми се раздвижи.

Представих си, че се намирам в английска градина. Носех голяма шапка, украсена с цветя, и дълга бяла рокля. Просторната морава бе обрамчена с цветни лехи. Очевидно бе пролет, защото въздухът ухаеше свежо.

Всички цветя бяха в различни нюанси на лилавото: редици тъмни синьочервени рози, лилави лалета, лехи с петунии на бели и лилави райета. Разхождах се сред цветята и въртях старомодно чадърче в ръка.

Видях полата си и осъзнах, че е прозрачна, а отдолу не носех нищо. Видях окосмяването по срамните си части. Усуках широката пола около себе си, за да се прикрия.

Огледах градината, забелязах десетки жени с аристократичен вид, облечени в същите прозрачни дрехи. Гърдите и слабините им се виждаха ясно. Но те носеха дрехите си гордо. Разхождаха се грациозно с чадърчета в ръка. Носеха огромни шапки с пера и панделки.

Жените държаха главите си гордо вдигнати, защо и аз да не го направя?

Сара си бъбреше и се смееше с тях. Какъв прекрасен ден! Радвах се, че съм там. Сара ми махна. Нейната рокля не беше бяла, а във великолепен бледолилав цвят и тялото й се виждаше ясно. Тя вдигна чадърчето си, завъртя го и ми се усмихна загадъчно. После продължи напред по моравата. Зад гърба й се виждаше красив палат, украсен с кулички и високи комини.

Внезапно осъзнах, че се намирам в семейното й имение.

Колко мило от нейна страна да ме покани на гости! Забавлявах се чудесно.

Махнах й в отговор и се наведох да откъсна роза. Ароматът й ме стресна. Ухаеше по начина, по който миришеше влагалището ми, когато го погалих в тоалетната. Но вместо да прикрия миризмата, я вдъхнах дълбоко.

В далечината видях и странните малки хуманоиди на Сара. Те сервираха чай и играеха крикет, но не изглеждаха странни, а елегантни като всички други.

Усетих допир по глезените си. Дали ме бе полазило насекомо? Но пък докосването бе много по-приятно. Погледнах надолу и видях няколко от хуманоидите на Сара, които влизаха и излизаха изпод полата ми.

Отначало ме полазиха деликатни тръпки.

Внезапно въображението ми се развихри с пълна сила. Опитах се да се овладея, но около мен притъмня. Примигнах и се помъчих да се върна към действителността и часа по рисуване, но не можах.

Намирах се в абсолютно тъмно място и не виждах нищо.

Малките хуманоиди се закатериха по мен. Няколко от тях възседнаха бедрата ми и започнаха да се търкат в мен, както правеше дакелът ми. Отправиха се към слабините ми. Размахах ръце, за да ги отпъдя, но усещането беше учудващо приятно и ме накара да се изкикотя. Влагалището ми се отпусна и почувствах как няколко от малките същества проникват в него.

— Не можете да влизате там! — извиках.

Но влагалището ми бе на друго мнение и ги приветства жизнерадостно. Беше изключително приятно. Никога преди не бях изпитвала подобно нещо.

Срамувам се, но трябва да призная, че по онова време не ме биваше в мастурбирането. Когато се мъчех да свърша, винаги се напрягах и агонизирах.

А сега усещах малките същества в себе си. Мускулите ми се отпуснаха и се почувствах разтопена от кеф.

Все още потънала във фантазията, загледах как сцената се промени. Вървях по дълъг коридор, облицован в червено кадифе. Беше червеното кадифе от чантичката на Сара. Движех се сред червените вълни, на фона на които бялата ми рокля красиво контрастираше.

— Ела с мен — прошепна в ухото ми съблазнителен женски глас с британски акцент.

Беше Сара, разбира се. Тя ме обгърна с ръка.

— Толкова се радваме, че си с нас днес — каза тя. — Забавляваш ли се?

Не беше нужно да й отговарям. Тя знаеше как се чувствах. Поведе ме по аления тунел към осветен от свещи отвор.

Приближихме го и ахнах от красотата му: стените бяха покрити с черен сатен, а в средата на стаята стоеше лъскава мраморна плоча.

— Ела тук — нареди ми Сара.

Настани ме бавно върху хладния мрамор. Легнах по гръб, а тя се усмихна и прикова ръцете ми към плочата. Прокара червените си нокти между краката ми и ги разтвори. Усетих студения метал на вериги. Вече знаех къде се намирам. Мъжът с огромния член щеше да се появи скоро.

Започнах да се боря с веригите. Изпотих се. Бях си сложила сериозно количество дезодорант сутринта, но не вършеше работа. Не успяваше да се справи с обзетото ми от желание тяло. Отначало миризмата ме отврати, после ме изпълни със странна гордост. Спрях да се боря с веригите.

Внезапно помещението се изпълни с ослепяваща светлина. Чух познати гласове, които мърмореха загрижено. Примигнах и когато отворих очи, видях съучениците си, учителя и свещеник, които ме гледаха разтревожено.

Лежах на пода в часа по рисуване.

— Сигурно е припаднала — каза учителят.

Изненадах се, че главата не ме болеше от падането. Тялото ми още тръпнеше от дяволското удоволствие. Дали втвърдените ми зърна си личаха през бялата униформена риза? Вдигнах глава и видях, че краката ми още са разтворени като на мраморната плоча. Побързах да ги затворя. Заекнах и се опитах да обясня станалото.

— Нямам представа какво се случи — казах.

Сара ми намигна.

— Точно преди часа Ками ми каза, че май се разболява от грип — обясни тя.

Учителят настоя да отида при училищната сестра, но вместо това излязох навън. Чувствах се добре, дори учудващо добре.

През обедната почивка избягвах Джанин и Тия. Не исках да ми досаждат с въпроси за инцидента. Не беше трудно да се отърва от тях — страхуваха се да не ги заразя. Най-добрите ми приятелки просто ме заобиколиха и се отдалечиха от мен.

Върнах се в тоалетната. Две съученички стояха пред огледалото и си слагаха спирала. Погледнаха ме, когато влязох, прибраха си гримовете и побързаха да изчезнат, като си шепнеха и се кикотеха.

Застанах пред мивката и плиснах вода върху лицето си. Дали някога фантазиите щяха да спрат да ме тормозят? Погледнах очите си. Лилавите сенки бяха наистина красиви, но трябваше да ги изтрия. Намокрих хартиена кърпа и разтърках клепачите си. Но сенките дори не се размазаха.

Вратата се отвори. Знаех кой влиза, още преди да чуя дълбокия съблазнителен глас.