Робинята

— Затопли ми чая, докато си в кухнята — помоли го тя и му подаде чашата.

Той я сложи в микровълновата за двайсет секунди. Струваше му се, че не върши много неща за нея, с изключение на смяната на маслото на колата й или отварянето на някой буркан. Но ако тя се чувстваше удобно на канапето, потънала в книгата си, редовно му протягаше чашата си с чай. Беше се усъвършенствал в това да преценява колко секунди са нужни, в зависимост докъде е пълна чашата. Тя обича горещ чай, но не прекалено горещ.

Подава й го и се протяга до нея. Тя сбърчва нос, когато отпива.

— Прекалено горещ ли е?

Невъзможно.

— Не. Но е от лайка.

— Мислех, че мразиш лайка.

— Мразя я. Вони на кон. Имам чувството, че съм в някой обор в Кентъки. Но е полезна. Помага за хубава кожа и по-добро зрение или памет, или нещо такова. А аз съм вече стара и дебела. Нуждая се от всичката помощ, която мога да си осигуря. Мислиш ли, че трябва да си боядисам посивялата коса?

Олеле, лош ден, осъзнава той.

— Каква посивяла коса?

— Не ти вярвам, но благодаря, скъпи. За какво си бъбрихте с момчетата тази вечер?

— За онова шоу с раците. Заснели последния епизод в бара, където бяхме.

— „Най-смъртоносните раци“?

— Не. Ядох от тях веднъж и не са нещо, което би искал да заснемеш Тя се засмива.

— Какво друго?

— За мача и разни други такива.

Тя завърта очи.

— Вие, момчетата нямате въображение.

Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи. Гола, жена му е яхнала любимия си стол, притиснала гърди към облегалката. Краката й са широко разтворени. Татуировки на голи жени покриват гърба й.

— Здрасти, скъпи — поглежда го през рамо. — Виж какво ми направиха днес. Излязох да си купя обувки, нали знаеш, от онези с подсилени арки? А, това ми напомня, че трябва да си взема глюкозамина по-късно. Както и да е, имах мерак за нещо по-забавно. Работата ме скапва напоследък. Започнах с обувки с високи токчета и свърших с татуировки и обици по зърната и клитора. Ела да видиш

Тя се завърта и мята крака върху облегалките за ръце.

— Намажи ме с крем и ме изчукай в задника. Колкото се може по-силно. А утре ще купим нещо забавно и за теб. Може би пръстен за члена. Макар че може да е трудно да намерим достатъчно голям. Май ще трябва да направим специална поръчка.

— Не мислиш така, нали?

Тя затвори книгата си.

— Изпробвай ме.

— Какво носиш под нощницата?

Тази вечер е фланелената нощница, изрисувана с маргаритки. Беше нощница за кърмачки, купена по погрешка. Имаше безброй удобни копчета, които тя сега започна да разкопчава.

— Отгатни, господин Умнико.

— Нищо.

— Точно така.

— Любимото ми.

— За какво наистина си говорихте? Пак ли те тормозиха? Всичките мечтаят за анален секс, но се страхуват да си го поискат? Сякаш това ги превръща в педали или нещо подобно.

Тя искаше да поговори още малко. Той не бързаше. Това бе нещо, което липсва във всички секс филми: небрежните разговори. Знаеше какво точно представляват

незначителните й въпроси. За друг човек можеше да изглеждат като лениво бърборене, но той разпознаваше признаците: любовна игра. Ново запознанство след ежедневната раздяла на монотонния живот. Подновяване на връзката преди настъпване на интимността. Но ако прибърза и се опита да мине по краткия път, всичко щеше да свърши, още преди да започне. Тя ще спре двигателя.

— Мислят си, че ще правя тройка.

Тя огледа стаята.

— Е, котката винаги може да се присъедини.

— Тя обаче не е котенцето, което имах наум.

— Така ли?

Ръката му се плъзна под нощницата и погали вътрешната част на бедрото й. Нейната ръка се насочи към дюкяна му и тя започна да разкопчава копчетата. Часовете тракане на клавиатурата са направили пръстите й доста силни.

— Мислех си — казва той, като погали окосмяването на венериния й хълм, — че и аз може да напиша история.

— Разбира се. Всички си мислят, че е адски лесно. Но я се опитай да измисляш нови идеи непрестанно.

— Да — съгласи се той, а пръстът му уцелва мишената. — Сигурно е трудно.

ВЪРТЕЛЕЖКА

КРИС САКНУСЕМ

Нощ Топла. Влажна. Огромен, почти обезлюден панаир със странни гигантски клоунски глави, които надничат от тъмнината… статуите на смешни герои по затворените въртележки изглеждат заплашителни. изоставени будки. счупени лампи. силуети на хора, които не се виждат достатъчно ясно, за да разбереш намеренията им.

Отиваме до въртележка, която все още работи. Прилича на огромна рулетка, която се издига на централната си ос. Мъжът, който я управлява, има лице на бял селянин, но тяло на черен културист. Никой не седи в кошниците около нас. Малкото хора са от другата страна на колелото и не можем да ги видим.

Въртенето започва и скоростта се увеличава. Издигаме се и едновременно виждаме повече и по-малко от панаира, сенките и затворените будки. Забелязваш ритъма на издигането и въртенето и казваш:

— Напомня на секс машина.

— Да и на машина на времето — отговарям.

После се възбуждаме. докосваме се. целуваме се. и се чудим какво ли ще е да се изчукаме, докато летим над призрачния панаир. Ти носиш прозрачна бледозелена рокля, но нямаш бикини, а аз съм обут в широк панталон от микрофибър. Ти си влажна и готова. Лесно го вкарвам и изкарвам. Можеш да ме яздиш, докато хвърчим все по-високо и по-бързо над земята.

Никой не може да ни види, защото сме прекалено далеч от земята и се движим адски бързо. Надигаш се и се спускаш на члена ми, който те запълва и се надървя все повече. Отначало ме яздиш като коте на въртележка, а аз си играя с циците ти. Влагалището ти е разкошно. Мокро, но не прогизнало. Стегнато. Усещам стените му около главата на члена си като дълбока мускулеста уста. Започвам да тласкам силно в теб и дърпам нагоре прозрачната ти рокля, за да открия задника ти. Разтварям бузите му и стискам месото ти в ръцете си. Напрежението се увеличава и пляскам дупето ти, а ти се притискаш в гърдите ми, за да потъркаш клитора си в основата на пениса ми.

Вкарвам пръст в ануса ти. гърдите ти са вън от роклята и устата ми се движи между зърната, които изглеждат по-големи и тъмни от когато и да било преди, твърди и влажни, щръкнали нагоре, почти копнеещи да бъдат отхапани.

Въртенето се ускорява заедно с глада ни. като мания, с която сме заразили машината. тъкмо когато и двамата сме готови да се изпразним, се чува силен звук от чупене и се виждат искри от нещо, което прилича на неонови звезди. после стомана и кабели прехвърчат покрай главите ни и крайниците на някой от другата страна на колелото прелетяват край нас и усещаме замайване, когато цялата въртележка се отделя от оста и се накланя лудо, размятайки ни из въздуха.