Шестият

Разбира се, за обикновения гражданин всичко това би прозвучало преувеличено. Никой не можеше да допусне, че действията на американското разузнаване се определят от един-единствен човек. Но точно това беше малката мръсна тайна на разузнаването — лавината от данни и сведения бе толкова огромна, че никой не можеше да я обхване и осмисли. Тези данни и сведения се преплитаха по невъобразим начин. Точният им анализ и вземането на правилно решение изглеждаха немислими. Един гигантски пъзел, решението на който не можеше да дойде от частични познания. Всеки опит в тази посока бе обречен на провал.

В началото Рой беше запленен от Стената. За него тя беше жив организъм, чийто непознат език той беше амбициран да овладее. Но след няколко месеца ентусиазмът му започна да спада. Това се случи, след като започна да вниква в същността на безкрайно сложните дори за него комбинации от данни и да ги обединява в съответната, подходяща за момента стратегия. А когато видя резултатите от своята дейност, истината го връхлетя като прякото попадение на мощна бомба върху бетонен бункер.

Не, аз не съм създаден да играя ролята на Господ.

33

На следващата сутрин Шон, Мишел и Меган напуснаха „Мартас Ин“ и отидоха да закусят в едно ресторантче на осемстотин метра надолу по пътя. След като хапнаха бъркани яйца с препечени филийки, поливайки ги с големи количества кафе, Шон се облегна назад и подхвърли:

— Според мен Карла Дюкс е временно внедрена на това място.

— Защо мислиш така? — попита Меган.

— Кабинетът й е абсолютно празен. Никакви лични вещи. Очевидно няма намерение да остане дълго. Нещо като Марк Твен и Халеевата комета. Появила се е с Едгар Рой и ще изчезне заедно с него.

— По всичко личи, че много хора са обвързани с Едгар Рой — обади се Меган.

— Въпросът е защо — кимна Шон. — Ти спомена, че Бърджин ти е говорил за него.

— Да, така е. Но това беше по второстепенен въпрос. Трябваше да извърша конкретно проучване. Но вие сте разговаряли със сестрата на Рой. Каква е нейната история?

— Има желание да помогне на брат си и е упълномощила Бърджин да поеме защитата му. Той й е бил кръстник.

Меган довърши кафето си.

— И така, разполагаме с клиент, който отказва да говори, ФБР ни държи на тъмно, а мистър Бърджин и Хилари са мъртви — мрачно обобщи тя.

— Единственият ни шанс е да открием с какво се е занимавал Рой — рече Шон.

— Какво имаш предвид?

— Федералните власти обръщат прекалено голямо внимание на някакъв данъчен чиновник, който изведнъж се оказва сериен убиец — поясни Мишел. — Срещнахме се с началника му в данъчното, който категорично отказа да ни даде сведения за него. А това е един доста многозначителен факт.

— Имал е приятелка сред колежките си — добави Шон. Тя каза, че Рой е напуснал службата три месеца преди да го арестуват. Веднъж й се обадил и казал, че работи върху нещо много „чувствително“, но не уточнил за какво става въпрос.

— Значи подозирате, че се е занимавал с нещо друго, вероятно незаконно?

— Не. По-скоро с нещо, което е свързано с разузнаването.

— Очаквах да стигнете до това заключение — обади се един глас до тях.

Шон трепна и се обърна. Как е възможно тази жена да се движи толкова безшумно, озадачено се запита той.

Кели Пол свали големите слънчеви очила и попита:

— Мога ли да седна при вас?

Беше облечена с черни джинси, вълнена жилетка и дебело кадифено яке. И бе обута със солидни ботуши с кожена подплата. Приличаше на човек, който възнамерява да изкара цялата зима по крайбрежието на Мейн.

Шон се отмести и й направи място до себе си.

— Това е Меган Райли — каза той. — А това е Кели Пол, нашата клиентка.

Жените си стиснаха ръцете.

— Чух, че федералните са ви попритиснали — подхвърли Кели. — Надявам се, че не сте пострадали.

Шон изпревари отговора на Меган:

— Какво търсите тук?

— Абсолютно логичен въпрос — спокойно кимна Пол.

— Мога ли да получа отговор? — настоя Шон, макар да му беше ясно, че жената няма подобни намерения.

— Реших, че не е зле лично да поогледам това място.

— Но това ще ви лиши от анонимността, на която разчитахте досега — обади се Мишел.

Пол привлече вниманието на сервитьорката и си поръча чаша чай. Остана мълчалива, докато донесоха поръчката й, после отпи една глътка, остави чашата на масата и попи устните си със салфетката.

— Страхувам се, че моята анонимност умря в момента, в който вие двамата ме посетихте — отвърна тя.

— Гарантирам ви, че никой не ни проследи до там — увери я Мишел.

— Никой, който сте могли да забележите — поправи я Пол и отпи още една глътка чай.

— Какво по-точно искате да ни кажете? — внимателно я погледна Шон.

— Не тук — каза Пол, след като бегло огледа помещението. — Нека поговорим някъде другаде.

Платиха сметката и се качиха в джипа на Мишел. Пол огледа вътрешността на купето.

— Проверихте ли колата си за евентуални подслушвателни устройства? — попита тя.

— Не — поклати глава Мишел.

Пол извади от чантата си някакво апаратче, раздвижи го във всички посоки и погледна електронния дисплей.

— Добре, можем да тръгваме — кимна тя и се настани на една от седалките. После вдигна глава и видя, че другите я гледат, без да помръднат.

— Направете си труда за някакви обяснения — намръщено рече Шон.

— Нима не е ясно? — сви рамене тя.

— Какво да е ясно?

— Онова, срещу което сме се изправили тук.

— По-точно? — подхвърли Мишел.

— Всичко.

— Хайде да започнем отначало — предложи Шон. — Мисля, че всички се нуждаем от това.

— Брат ми не е просто един чиновник от данъчното, в чийто хамбар са открити шест трупа.

— И ние стигнахме до същото заключение — кимна Мишел.

— А какъв всъщност е брат ви? — попита Шон.

— Не съм сигурна, че сте готови за отговора.

— Напротив, готови сме — възрази Шон. — Толкова готови, че няма да ви пуснем да излезете от този автомобил, преди да ни обясните всичко.

С едно-единствено мълниеносно движение Пол измъкна нож и го опря в сънната артерия на Меган. Никой не успя дори да помръдне.

— Това би било много погрешен ход от ваша страна, мистър Кинг.

— Приберете ножа — бързо отвърна Шон. — Няма смисъл да стигаме до крайности.

Пол се подчини и потупа Меган по ръката.