Шестият

— Извинявай, миличка, но трябваше да го направя.

Младата жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне закуската си.

— Дишай дълбоко и ще ти мине — посъветва я Пол.

— Защо го направихте? — мрачно я изгледа Шон.

— Трябва да установим основните правила. Не съм длъжна да засвидетелствам лоялност към никой от вас. Поне не напълно…

— А към кого бихте я засвидетелствали? — подхвърли Мишел.

— Преди всичко към бедния ми брат, който гние в „Кътърс Рок“.

— Преди всичко? — изгледа я Шон. — Значи има и друго нещо. Или друг човек.

— В моята работа винаги има и още нещо, мистър Кинг.

— А каква е вашата работа? Нещо, свързано с разузнаването?

Пол замълча и извърна глава към страничното стъкло.

— Добре — въздъхна Шон. — Край на опитите ми да работя с вас. Слезте от колата. Ще продължим сами. Нека оставим нещата да следват естествения си ход, дори и ако открием нещо, което вреди на брат ви…

— Всъщност в много отношения брат ми олицетворява онова, което се нарича американско разузнаване — внезапно подхвърли Пол.

— Невъзможно — поклати глава Шон. — Мащабите на тази дейност са огромни.

— Интуицията ви е трогателна. Но истината е, че системата на американското разузнаване се пропука. Както когато в кухнята има прекалено много готвачи, които на практика не могат да сготвят нищо. Единственият лек срещу този недостатък се оказа Е-програмата.

— Е-програмата? — вдигна вежди Мишел. — Може би това „Е“ означава Едос?

— Не — усмихна се Пол. — Буквата обозначава Еклесиаст.

— Като в Библията? — подхвърли Шон.

— Да, като в една от книгите на еврейската Библия.

— Каква е връзката? — попита Мишел.

— Една от основните тези във философията на Еклесиаст гласи, че индивидът може да стигне до истината с помощта на наблюдението и размисъла, а не чрез сляпо следване на традициите. Всеки от нас придобива мъдрост, чрез която оформя възгледите си за света. По онова време това е изключително радикална концепция, но днес тя е много подходяща за програмата, обозначена с буквата „Е“.

— Значи брат ви е този човек, така ли? — попита Шон. — Анализаторът.

— В Съединените щати те са шестима, всички класифицирани като „свръх потребители“. Федералните закони им дават свободата да знаят всичко. Не притежават никаква специална дарба, но умеят да изстискват информация. Например вкарват в една стая някой адмирал в оставка, връчват му лист и молив и го засипват с класифицирана информация в неговата област. Държат го там осем часа без прекъсване, докато припадне или се подмокри. Това им е разрешено от закона, в който е записано, че свръх потребителите трябва да бъдат информирани за всичко.

— А защо е толкова важно това?

— Нашето общество е преситено от информация. Благодарение на своите смартфони милиони хора получават за седмица повече информация, отколкото техните баби и дядовци са получавали за цял живот. Но на държавно, а най-вече на военно равнище нещата са доста по-сложни. Като се започне от специалисти анализатори, които следят показанията на стотици монитори в свръхсекретни обекти и се стигне до генералите с четири звезди в Пентагона. Става въпрос и за новаците анализатори в Лангли, които наблюдават милиарди сателитни изображения, и за съветника по националната сигурност, който се опитва да осмисли докладите от високата до тавана купчина. Всички те правят неистови опити да работят на границата на възможностите си. Знаете ли защо бойните пилоти от Военновъздушните сили наричат мониторите си с данни „кофа с лиги“? Информацията е толкова много и толкова противоречива, че буквално ги зомбира. Хората могат да бъдат обучени да използват оптимално технологиите, но неврологичният им капацитет няма как да бъде разширен.

— И тук идва на помощ Е-програмата? — попита Мишел.

— Брат ми е последният от малкото абсолютни гении, които могат да изпълняват подобна роля по рождение. Той не само умее да обработва безкраен брой задачи едновременно, но е способен и да запазва вниманието си към детайлите. Неговият неврологичен капацитет е безграничен. Той има поглед върху общата картина на нещата и намира смисъла в нея.

— А кой стои зад тази Е-програма? — попита Шон. — Правителството?

— Донякъде.

— Това ли е всичко, което ще ни кажете?

— Засега.

— А за кого работите вие?

— За никого. Работя с определени хора по мой избор.

— Не е ли съвпадение, че и брат ви има връзка с разузнаването?

— Тук няма никакво съвпадение. Аз насърчавах Еди да се насочи към тази област. Бях сигурна, че това ще бъде предизвикателство за него, а самият той ще се превърне в безценна придобивка за цялата страна.

След тези думи Пол отвори вратата на джипа и понечи да слезе.

— Чакайте — възкликна Шон. — Не можете да си тръгнете просто ей така!

— Ще поддържаме връзка. Засега гледайте просто да останете живи. Но ви предупреждавам, че с течение на времето това ще става все по-трудно.

— Един последен въпрос — настоя Шон.

Пол спря на крачка от джипа.

— Брат ви наистина ли е невинен, както заявихте в предишния ни разговор? Или все пак е убил онези хора?

В първия момент беше сигурен, че жената няма да отговори, но се получи друго.

— Поддържам онова, което ви казах — обърна се да го погледне Пол. — Но в крайна сметка само Еди може да отговори на този въпрос.

— Но ако е убил онези хора, с живота му е свършено. Никога няма да се завърне при своята Е-програма.

— В известен смисъл животът на брат ми отдавна е приключил, мистър Кинг.

34

Питър Бънтинг седна начело на масата и огледа лицата около нея. Те принадлежаха на хора, които нямаха нищо общо с хипотетичния свят на политическите наивници, а напротив — имаха много сериозно отношение към заплахите за националната сигурност. Бънтинг изпитваше към тях едновременно възхищение и страх. Възхищаваше се на начина, по който служеха на родината, а се страхуваше от тях, защото знаеше, че те редовно заповядват ликвидирането на други човешки същества, и то без да губят съня си.

Бънтинг реши да председателства настоящото заседание, което по принцип се водеше рутинно, но на него присъстваха редица отговорни фактори, обезпокоени от неблагоприятния развой на събитията около Едгар Рой. Нямаше как да изпрати някой от подчинените си на среща, на която присъстваха министър от действащата администрация, няколко директори на разузнавателни агенции и генерали с четири звезди. Пред всеки от присъстващите имаше порцеланова чаша с кафе. Те очакваха именно него и плащаха за тази привилегия солидни суми от парите на данъкоплатците.