Текила и синьо дайкири

Раск си водеше записки, но Стив не му даде кой знае колко полезна информация. Не бил видял номера на мотора. Не можел да разпознае мотора. Не се виждало през космическия шлем. Не можа да каже дори дали хвърлячът на бутилки е мъж или жена.

— Цямам никаква представа кой би искал да ме убие.

— Ако е искал да те убие — изтъкна Раск, — е щял да използва пистолет, не буркан с моторно масло. Прилича ми повече на предупреждение.

Шерифът го попита дали е ядосвал скоро някого и Стив спомена Пинки Любер, но не мислеше, че малката топка за боулинг кара Харли.

Раск му каза, че на пътя, където кадилакът бил изхвръкнал от моста, били разпилени позиви и Стив си спомни, че Дарт Вейдър беше изхвърлил листове от дисагите.

— Все за Океания — каза Раск. — „Спрете замърсителите! Спрете унищожаването на рифовете!“ От този сорт неща. Всичките с логото на „Кийс на крак“. Знаеш ли я тази група?

— Делия Бустаманте — изтананика Стив. — Сладурана, има ресторант.

— Не й ли подгряваше фасула?

— Стара история — отвърна Стив.

— Щом се разчу за Океания, Делия отвори ей такава уста. Оглави противниците на проекта.

Виктория вдигна щорите, за да влезе слънце в стаята. Навън бризът от залива си играеше с листата на извисяващите се кралски палми.

— Мислите, че Стив за малко не беше убит, защото защитаваме Хал Грифин?

Раск повдигна рамене.

— Ако отървете Грифин, Океания ще бъде построена. Ако не успеете, проектът потъва. Но момчетата от „Кийс на крак“ не са екотерористи.

— Сигурен ли си?

— Повечето са хора, които обичат да си джапат по плажа, без да си цапат краката с мазут.

— Делия Бустаманте беше на „Форс мажор“ малко преди да потегли от кея — каза Виктория. — Какво ще кажеш за това, Стив? Още ли мислиш, че не е способна на насилие?

Стив отговори със смирено хъркане. Очите му бяха затворени и идиотската усмивка все още стоеше върху лицето му.

— Мислиш ли, че след като премине действието на лекарствата, ще си получим обратно стария Стив? — попита Раск.

— Дано да не е скоро — отвърна Виктория. — Новият подобрен модел ми харесва.

След няколко минути Раск си взе довиждане — веднъж с Виктория и веднъж с хъркащото й приятелче — и си тръгна.

Виктория седна на стола до леглото на Стив и прехвърли събитията от деня. Вече беше решила, че не е моментът да къса със Стив. Беше проява на лошо възпитание да зарежеш гаджето си, докато е вързано за система. Пък и не само това — чакаше ги много работа. Чичо Гриф й се беше обадил по телефона, докато прекосяваше Севън Майл Бридж на път за болницата. Беше чул за Стив и питаше дали може да й помогне с нещо. Частен самолет да го откара в Маями или да докара специалисти в Кийс… каквото и да е. Каза също, че искал „Соломон и Лорд“ да продължат със защитата му. Той й вярвал, надявал се, че и тя му вярва.

След като се поколеба, Грифин беше добавил:

— Отношенията между мен и майка ти са много специални, Принцесо. Ние сме скъпи близки приятели. Толкова близки, колкото могат да бъдат хората, без да са любовници. Не сме направили нищо, от което да се срамуваме. Това е истината.

Вярваше ли му? Връзката на чичо Гриф с истината беше по-скоро като с далечна братовчедка, отколкото с родна сестра. Въпреки това се извини за отправените обвинения и той изшътка, като каза, че разбирал, знаел под какъв стрес се намирала.

Майка й и чичо Гриф. Още един проблем, който трябваше да отложи за след процеса за убийство. После щеше да използва всичките си умения, за да разрови тези „специални отношения“. Щеше да научи точно какво се беше случило и защо баща й се беше самоубил. Ако първоначалните й подозрения излезеха верни, щеше хирургически да премахне и двамата — чичо Гриф и Кралицата — от живота си.

Стив също се отлагаше. Спасен временно от мозъчно сътресение втора степен. Но когато делото приключеше, щеше да помисли какво да прави и с него. Повторно, разглеждане, както се казва в съда. Нов преглед от страница първа до края. Ако трябваше да използва скалпела и за тази връзка, добре, щеше да бъде болезнено, но си имаше и хубава страна. Щеше да загуби една връзка, но щеше да спечели независимост.

Но насред дело за убийство е по-добре да не се вземат окончателни решения.

От леглото се чу сумтене.

— Каза ли нещо? — сънено попита Стив.

— Делия Бустаманте. Способна ли е на насилие?

— Само над свинските пържоли.

— Сериозно, Стив. Най-сетне разполагаме с евентуална защита. Има ли шанс тя да стои зад нападението над теб и убийството на Бен Стъбс?

Стив опипа челото си, за да определи големината на цицината.

— Делия е сладурана. Искам да кажа — емоционална е, но в добрия смисъл. Сърдечна е, забавна, готви страхотно и…

— Добре, разбрах.

Стив се отпусна назад и затвори очи. Преди да успее да заспи отново, Виктория го попита:

— Коя, по дяволите, е гъвкавата гимнастичка от Обърн?

Законите на Соломон

7.

Ако се срещаш с бивше гадже, което ти си зарязал, винаги подозирай, че е въоръжено.

Бони гарантира за Клайд

26

Докторът беше към трийсет и пет годишен, прекалено млад и прекалено загорял на слънцето, за да се поправи на Стив. Татуировката от вътрешната страна на ръката му — уиндсърфист, който се мята на вълната — също не вдъхваше особено доверие.

— Скенерът не показа нищо. Рефлексите ви са наред. Кажете колко прави две плюс две.

Докторът явно бърза, помисли си Стив. Може би се надигаше вятър. Сети се за един стар виц. Един свещеник, един лекар и един адвокат трябвало да отговорят на въпроса колко прави две плюс две. Като сниши гласа си, Стив подхвърли репликата на адвоката:

— Колко искате да прави?

Докторът се усмихна насила и надраска набързо нещо върху подложката с листове. Пускаше Стив с уговорката да се обади, ако го заболи главата или му се вие свят. Заедно с болкоуспокояващите докторчето му даде и ценна информация: цяла хайка репортери и фотографи душеха из фоайето на болницата като лешояди след пътна катастрофа. Чакаха изявление, снимки, някаква връзка между нападението на моста и делото за убийство срещу Грифин. Стив се замисли. Какво можеше да каже?

Някои сили се опитват да спрат Хал Грифин на всяка цена, включително и като убият адвоката му.

Но беше ли истина? Представа нямаше. За пръв път в професионалния си живот Стив реши да подмине възможността за безплатна публичност — майчино мляко за всеки съдебен адвокат — и се изниза през служебния вход на болницата.

Виктория го взе от паркинга на болницата, провря миникупъра си между два телевизионни камиона и се насочи на юг към Кий Уест. Щяха да направят неочаквано посещение на Делия Бустаманте.