Затворник по рождение

Телефонът на бюрото иззвъня.

— Колата ви пристигна, господин Крейг.

— Кажете на шофьора, че слизам.

Пъхна чека в плик, адресира го до Джералд Пейн „Бейкър, Термлет и Смайт“, остави го на бюрото и слезе по стълбите. Щеше да пристигне няколко минути по-рано, но не искаше да кара лорд канцлера да чака. Не размени нито дума с човека зад волана по време на краткото пътуване до Парламент Скуеър. Колата спря пред входа на Камарата на лордовете. Пред бариерата провериха името му в списъка на очакваните посетители и му дадоха знак, че може да влезе. Шофьорът зави вляво и спря под арката пред кабинета на лорд канцлера.

Крейг остана в колата и изчака шофьора да му отвори вратата. Държеше да се наслади на всеки миг. Мина под арката и бе посрещнат от друг човек от охраната, който също имаше списък. Отново провериха името му и го поведоха нагоре по стълбище, покрито с червен килим.

Придружителят почука на тежка дъбова врата и отвътре се чу:

— Влез.

Служителят натисна бравата и отстъпи, за да може Крейг да мине напред. В дъното на стаята зад бюро седеше млада жена.

— Господин Крейг? — попита тя с усмивка.

— Да — отговори той.

— Малко сте подранили, но ще проверя дали лорд канцлерът е свободен да ви приеме.

Той се канеше да обясни, че с радост ще почака, но тя вече беше вдигнала слушалката.

— Господин Крейг е тук, милорд.

— Моля, поканете го да влезе — чу се от уредбата.

Младата жена прекоси стаята до друга тежка дъбова врата и въведе господин Крейг в кабинета на лорд канцлера.

Спенсър усети как ръцете му се изпотяват, когато стъпи във великолепния, облицован с дъбова дървесина кабинет с изглед към Темза. Портрети на предишни канцлери висяха по стените, облепени с червено-златни тапети. Цялата атмосфера говореше, че се намира в присъствието на най-старшия представител на закона в страната.

— Моля, седнете, господин Крейг — покани го мъжът зад бюрото и отвори някаква червена папка. Започна да прелиства документите, без да предлага никакво шери.

Крейг не сваляше очи от високото чело и гъстите вежди, радост за всеки карикатурист.

По едно време възрастният мъж вдигна глава и огледа замислено посетителя.

— При дадените обстоятелства предпочетох първо да поговорим, господин Крейг, преди да научите новината от пресата.

Нито дума за състоянието на английския крикет.

— При нас постъпи молба — продължаваше сухият глас — за кралска амнистия по делото Даниел Артър Картрайт. — Замълча, за да може Крейг да схване напълно за какво става дума. — Трима от лордовете съдии, начело с лорд Белоф, единодушно са дали препоръка доказателствата да бъдат преразгледани и да посъветвам Нейно Величество да разреши пълен съдебен преглед на делото. — Възрастният мъж отново замълча. Очевидно обмисляше внимателно думите си. — Тъй като сте се явили като свидетел на обвинението по време на процеса, смятах, че е мой дълг да ви предупредя, че вероятно ще ви призоват отново с… — зачете се в документите и след малко продължи: — господин Джералд Пейн и господин Лорънс Девънпорт, за да изслушат пак показанията ви.

Крейг веднага скочи на крака:

— Доколкото ми е известно, преди да отменят решение на Апелативния съд, Тяхна Светлост трябва да поискат нови доказателства?

— Представени са.

— Записът?

— Не се споменава за запис в доклада на лорд Белоф. Налице е обаче твърдение от бивш съкилийник на Картрайт, някой си… — той отново прелисти няколко страници — господин Алберт Кран, който заявява, че е присъствал на показанията на господин Тоби Мортимър, когото, доколкото разбирам, познавате. В тях се споменава, че е станал свидетел на убийството на Бърнард Уилсън.

— Това са изявления от устата на осъден престъпник. Няма да издържат в никой съд в тази страна.

— При обикновени обстоятелства бих се съгласил с тази преценка, господин Крейг, и бих отхвърлил молбата за амнистия, ако не беше представено ново доказателство.

— Какво доказателство? — възкликна Крейг и усети, че стомахът му се свива на топка.

— Картрайт излежавал присъдата си в една килия с Албърт Кран и с един друг затворник, който си водил дневник и всеки ден записвал подробно разговорите, в които и той е взимал участие.

— Значи единствените обвинения се съдържат в дневника на някакъв престъпник.

— Никой не ви обвинява в нищо, господин Крейг — заяви тихо лорд канцлерът. — Моята идея е да поканя свидетелите да се явят пред Тяхна Светлост. Естествено, ще имате възможност да изложите вашата версия.

— Кой е този човек?

Лорд канцлерът отвори поредна страница пред себе си и два пъти провери името, за да е напълно точен.

— Сър Никълъс Монкрийф.

66.

Дани седеше в обичайното си сепаре в „Дорчестър“ и четеше „Таймс“. Спортният кореспондент съобщаваше за изненадващия избор на министъра на спорта за терен на бъдещия колодрум. Дописката бе съвсем кратка и беше сбутана между информация за състезания по кану-каяк и баскетбол.

По-рано през деня той беше прелистил спортните страници на повечето национални всекидневници и тези, които си бяха направили труда да отбележат съобщението й, изразяваха съгласие с това, че не е имала друг избор. Но никъде, дори в „Индипендънт“, не се споменаваше за японския бръшлян.

Дани погледна часовника си. Гари Хол закъсняваше вече с няколко минути и той се опитваше да си представи в какво ли обвиняват горкия човек сега във фирмата. Обърна на първа страница и се зачете в проблемите на наскоро появилата се заплаха, че Корея разполага с ядрено оръжие.

В този момент пристигна Гари Хол, останал без дъх.

— Много съжалявам за закъснението — промълви той, — но старшият съдружник ме повика в кабинета си точно когато излизах. Бесен е от съобщението на министърката. Всеки обвинява всеки. — Той седна на стола срещу Дани и се опита да се успокои.

— Отпуснете се и ме оставете да ви поръчам кафе — рече Дани; бе забелязал, че Марио идва към тяхната маса.

— И още един горещ шоколад за вас, сър Никълъс, нали?

Дани кимна, усмихна се на Хол и остави вестника.

— Поне никой не може да обвини вас в каквото и да било.

— Не, никой дори не споменава, че съм замесен по някакъв начин. Даже получих повишение.

— Така ли? Поздравления.

— Благодаря. Но нямаше да се случи, ако не бяха изгонили Джералд Пейн.

Дани успя да потисне усмивката си.