Затворник по рождение

Адвокат Редмейн я бе уверил, че ще продължи да представлява Дани и тя не бива да се притеснява за хонорара му. Дани беше прав — адвокат Редмейн бе същинско съкровище. Бет вече бе похарчила всичките си спестявания и беше използвала годишната си отпуска, за да може да присъства в съда по време на процеса. А и какъв смисъл имаше да излиза в отпуска, ако не можеше да я прекара с Дани? Шефът й прояви невероятно разбиране и й каза да не се връща в офиса, преди всичко да е приключило. Ако Дани бъде оправдан, беше я уверил господин Томас, тя можеше да си вземе допълнително две седмици, за да отидат на меден месец. В понеделник сутринта обаче Бет щеше да е на бюрото си, а меденият месец се отлагаше поне с година. Макар да бе изхарчила всичките си спестявания, за да платят на адвоката на Дани, тя все пак възнамеряваше всеки месец да му изпраща малко пари, понеже дванайсет паунда на седмица в затвора са си едно нищо.

— Искаш ли чаша чай, мила? — извика майка й от кухнята.

— Вечеря! — извика нечий глас и вратата се отвори за втори път днес.

Дани взе пластмасовите чиния и чаша и последва тълпата затворници, които слизаха по стълбите, за да се наредят пред тезгяха.

Най-отпред на опашката стоеше един от надзирателите, като допускаше само по шестима затворници наведнъж.

— Най-много сбивания стават за храна — обясни Ник на Дани, докато чакаха.

— Другите стават в салона — добави Големия Ал.

Най-сетне надзирателят повика Дани и Ник към групата на други четирима. Зад тезгяха стояха петима затворници, облечени в бели престилки, с бели шапки на главите и бели латексови ръкавици.

— Какво предлагате днес? — попита Ник и подаде чинията си.

— Мо’еш да вземеш наденица с боб, говеждо с боб или кълцан бут с боб — отговори един от затворниците, които сервираха храната.

— Предпочитам кълцан бут без боб. Благодаря.

— И аз искам същото, но с боб — обади се Дани.

— А ти кой си? — попита го затворникът. — Да не си шибаният му брат?

Ник и Дани се засмяха едновременно. Макар да бяха еднакви на ръст, горе-долу на една възраст и облечени в същата униформа, не бяха забелязали, че си приличат. Освен това Ник винаги беше гладко обръснат и косата му беше прилежно сресана, докато Дани се бръснеше веднъж седмично, а косата му, по думите на Големия Ал, наподобяваше „четка за клозет“.

— Как можеш да получиш работа в кухнята? — попита Дани, докато бавно се придвижваха по витото стълбище към първия етаж. Дани бързо схвана, че когато си извън килията, в затвора трябва да се движиш бавно.

— Трябва да получиш повишение — обясни Ник.

— И как става това?

— Просто не трябва да те докладват — отговори Ник.

— А това как се постига? — продължи Дани.

— Не ругаеш надзирателите, винаги си навреме за работа и никога не се включваш в побоите. Ако успееш да спазваш тези три правила, след около година ще те повишат, но пак няма да ти дадат работа в кухнята.

— Защо?

— Щот’ има към хиляда шибаняци в тоя затвор — обясни Големия Ал, който ги следваше. — И деветстотин от тях се натискат за кухнята — повечето време си извън килията и докопваш най-яката манджа. Така че забрави за кухнята, Дани.

Обратно в килията, Дани вечеря в пълно мълчание, докато обмисляше как може да бъде повишен по-скоро. Веднага щом изгълта и последната наденица, Големия Ал се изправи, прекоси килията, свали си джинсите и се настани на тоалетната чиния. Дани престана да яде, а Ник отмести поглед. След като приключи и пусна водата, Големият Ал се закопча, отпусна се обратно в леглото си и започна да свива следващата си цигара.

Дани си погледна часовника — шест без десет. Обикновено към шест отиваше в дома на Бет. Огледа останките в чинията си и се замисли за майката на Бет, която правеше най-вкусните наденички с картофено пюре.

— Каква друга работа мога да започна? — попита той.

— Още ли ще дрънкаш? — сопна се Големия Ал и запали цигарата си.

— Може да те разпределят в складовете или пък да чистиш нашето крило, или да станеш градинар — обясни Ник. — Но най-вероятно ще те разпределят на конвейера.

— Конвейерът? — повтори Дани. — Какво е това?

— Много скоро ще разбереш — отвърна Ник.

— А в гимнастическия салон? — продължи да разпитва Дани.

— И за т’ва трябва да те повишат — отговори Големия Ал и дръпна от цигарата.

— А ти къде работиш? — попита го Дани.

— Задаваш твърде много въпроси — отвърна Ал и издиша, като изпълни килията с цигарен дим.

— Големия Ал е санитар в болницата — обясни Ник.

— Това звучи като добра работа — каза Дани.

— Чистя пода, изхвърлям боклука, подготвям сутрешната смяна и правя чая — обясни Големия Ал. — Като през цялото време се движа. Значи съм повишен, нали така?

— Работата му е много отговорна — с усмивка добави Ник. — Трябва да си с безупречно досие, що се отнася до наркотици, а Големия Ал не понася наркоманите.

— Дяволски си прав. Ще пречукам всеки, който се опита да отмъкне лекарство от болницата.

— А има ли друга работа, която да си струва? — отчаяно попита Дани.

— Образование — отговори Ник. — Можеш да се присъединиш към класа ми и така ще подобриш писането и четенето си, а пък ти и плащат за това.

— Така е, ама само осем кинта на седмица — подигравателно се обади Големия Ал. — За всяка друга работа взимаш по дванайсет.

Дани отпусна глава на твърдата като камък възглавница и се загледа през малкия прозорец без завеси. От съседната килия гърмеше рап музика и той се почуди дали изобщо ще успее да заспи през първата нощ на двайсет и две годишната си присъда.

19.

В бравата прещрака ключ и тежката метална врата се отвори.

— Картрайт, отивай на конвейера. Веднага се яви при дежурния.

— Но… — започна Дани.

— Няма смисъл да спориш — спря го Ник, а надзирателят вече си бе тръгнал. — Следвай ме, ще ти покаже за къде си.

Двамата с Ник се сляха с тълпата затворници.

Всички вървяха в една и съща посока. Когато стигнаха края на коридора, Ник му обясни:

— Тук се разписваш в осем всяка сутрин и отиваш на работа.

— Какво, по дяволите, е това? — изруга Дани, докато разглеждаше шестоъгълната кабина в средата на помещението.

— Това е балонът — обясни Ник. — Надзирателите ни наблюдават отвътре, но ние не можем да ги видим.

— Вътре има надзиратели? — учуди се Дани.

— Със сигурност. Чувал съм, че са около четирийсет. Наблюдават постоянно и четирите блока, така че, ако започне бунт или някакви размирици, могат да реагират за минути.

— Участвал ли си някога в бунт? — попита Дани.