Затворник по рождение
Шрифт:
— Няма да е проблем, сър Никълъс.
Дани се облегна удобно и се замисли за предстоящата среща. Консултантите му от отдела за недвижими имоти на банка „Дьо Кубертен“ се бяха обадили три пъти през изминалата седмица: никакви имена, никакви празни приказки, само факти и деликатно поднесени съвети. Те не само предложиха реалистични цени за заложната къща и склада за килими, но му обърнаха внимание и на едно голо парче земя, което се намираше зад трите имота и бе собственост на местната община.
Дани познаваше до болка това място, защото бе играл там като дете. Информираха го също, че благоустройствената
— Добър ден, господин Хол — поздрави той младия мъж, който зае мястото срещу него.
Хол вече вадеше дебела папка с надпис „Монкрийф“ от куфарчето си. Подаде му един лист от нея.
— Ето тук са описани стъпките, свързани с автосервиза на Уилсън — обясни той. — Тази сутрин разменихме договори с госпожица Уилсън. — Сърцето на Дани ускори ударите си. — Много симпатична млада жена, която изпита видимо облекчение при решаването на проблема.
Дани се усмихна. Бет щеше да вложи 200 000 паунда в местния клон на „Ейч Ес Би Си“ с годишна лихва 4.5%. Само той знаеше кой всъщност ще спечели от щастливото разрешение на нейния проблем.
— А двете сгради отстрани? — попита Дани. — Имате ли напредък там?
— За моя изненада много скоро ще успеем да сключим сделка. — Дани очакваше подобна реакция. — Господин Айзъкс е съгласен да продаде магазина си за двеста и петдесет хиляди, докато господин Камал говори за триста и шейсет хиляди за склада за килими. Обединени, трите имота ще удвоят вложените суми и според нашите инвеститори общата цена ще бъде двойно по-голяма.
— Платете на господин Айзъкс исканата цена. Предложете на Камал триста хиляди, най-много триста и двайсет.
— Мисля, че можем да постигнем и по-ниска цена — отбеляза Хол.
— Не си го и помисляйте. Държа обаче двете сделки да бъдат сключени в един и същи ден, защото ако господин Камал разбере накъде вървят нещата, ще реши, че е изкупителна жертва.
— Разбрано — рече Хол и записа старателно инструкциите на Дани. — Парцелът ще се окаже чудесно място за малка офис сграда или супермаркет.
— Няма такова нещо, господин Хол — отряза го Дани. — Предприемете ли нещо в тази посока, значи губите и времето, и парите ми.
Хол видимо се смути.
— Съвсем наблизо има клон на „Сейнсбъри“, а ако разгледате плановете на общината за този район, ще видите, че той е предвиден за фондови жилища. От опит знам, че успеете ли да убедите една общинска управа, че това, което им предлагате, е тяхна идея, имате много по-големи шансове да сключите сделка. Не ставайте алчен, господин Хол. Това беше грешката на предишната фирма, с която работех.
— Ще го запомня — рече Хол.
Консултантите на Дани си бяха свършили работата така добре, че той можеше да прави стратегически кръгове около Хол.
— Междувременно днес ще преведа депозит от петстотин и седемдесет хиляди паунда в сметката ви за клиенти, за да можете да сключите двете сделки колкото се може по-бързо. Не забравяйте, че това трябва да стане в един и същи ден и никоя от заинтересованите страни не бива да разбере за сделката
на другата. И, естествено, за моето участие.— Няма да ви подведа — обеща Хол.
— Надявам се. Защото ако завършите успешно тази неголяма сделка, имам далеч по-интересни планове. Съществуват, естествено, малки рискове, така че ще е необходима подкрепата на някой от съдружниците във фирмата, за предпочитане е да е някой млад, на когото му стиска, а и да е човек с въображение.
— Мисля, че познавам такъв.
Дани не спомена, че се досеща за кого става дума.
— Как си, Бет? — попита Алекс Редмейн и се изправи да посрещне младата жена. Заобиколи бюрото си и я заведе до удобното кресло до камината.
— Добре съм, благодаря, господин Редмейн.
— Така и не успях да убедя Дани да ме нарича Алекс — усмихна се той и се настани до нея. — Въпреки това се надявам, че към края станахме нещо като приятели. Дано да имам по-голям успех с теб.
— Истината, господин Редмейн, е, че Дани беше по-стеснителен дори от мен. Стеснителен и упорит. Не бива да мислите, че щом не се обръщаше към вас на малко име, не ви считаше за свой приятел.
— Ще ми се да беше тук и да ми го каже лично. Много приятно ми стана, че се обади да се видим.
— От доста време исках да ви потърся за съвет, но съвсем отскоро съм състояние да го направя наистина.
Алекс се наведе напред и улови ръката й. Усмихна се, когато забеляза годежния й пръстен, който при последната им среща липсваше.
— С какво мога да помогна?
— Мислех си, че трябва да споделя с вас нещо странно, което ми се случи, когато бях в „Белмарш“, за да прибера нещата на Дани.
— Трябва да е било мъчително преживяване.
— В някои отношения беше по-лошо от самото погребение — отвърна Бет. — Когато си тръгвах, се натъкнах на господин Паско.
— Натъкна ли се — попита Алекс, — или той се въртеше наоколо и просто те чакаше.
— Няма как да съм сигурна. Има ли значение?
— Голямо. Рей Паско е свестен мъж и винаги е бил убеден, че Дани е невинен. Спомена ми веднъж, че в практиката си е срещал хиляди убийци, но Дани не е от тях. Та какво ти каза?
— Това е най-странното. Според него Дани „ще се радва“ името му да бъде изчистено, а не че „би се радвал“. Как ви се вижда това?
— Неволна грешка, може би — рече Алекс. — Поиска ли от него да бъде по-конкретен?
— Не — отговори Бет. — Тогава си мислех само за това, че Дани го няма вече.
Алекс се замисли дали може да открие някакъв подтекст в думите на надзирателя.
— Ако държиш името на Дани да бъде изчистено, единственият начин е чрез молба до кралицата за амнистия.
— Амнистия ли?
— Ако лордовете съдии 3 бъдат убедени, че е извършена несправедливост, лорд канцлерът може да препоръча на кралицата решението на Апелативния съд да бъде отменено. В дните на смъртното наказание това е била честа практика, но сега е доста необичайна.
3
Юристи, членове на камарата на лордовете. — Б.пр.