Зелено дайкири
Шрифт:
„Мамка му, боли! И то яко!“
Със замъглен поглед, без да може да си поеме дъх, докато кръвта се стичаше в очите му, той успя да се изтегли, но пикапът зави рязко надясно и го притисна към лявата мантинела. После направи рязък ляв завой и го хвърли към дясната мантинела. Докато се мяташе, хвърли един поглед през матираното задно стъкло на колата. Мъж караше, на седалката до него имаше жена. Между тях, впил поглед право в него, облян в сълзи с разширени от страх очи, седеше Боби.
Замаян, с пулсираща глава, Стив сграбчи дръжката и успя да се задържи. Усети, че нещо се движи зад него, и се извъртя. Отзад се търкаляха
И едно куче.
Кучето се опитваше да запази равновесие, беше завряло опашка между задните си крака. Огромен жълтеникавокафяв помияр със сплъстена козина, смесица между ротвайлер и немска овчарка, реши той. Кучето му се зъбеше, сякаш му беше отмъкнал пържолите.
— Хей, приятел! — извика Стив, като протегна ръка, за да покаже колко дружелюбно е настроен.
Кучето приклекна на задните си крака, готово да скочи. Козината на врата му настръхна.
Като не го изпускаше от око, Стив отвори капака на багажника. Чукове. Отвертки. Бормашина. Кутия с гаечни ключове, дълга половин метър. Би предпочел бейзболна бухалка, но и гаечен ключ щеше да свърши работа. Зад него кучето лаеше още по-настървено и заплашително.
Вече имаше насрещно движение и пикапът престана да криволичи. Като обърна гръб на кучето, Стив се наведе към вратата от страната на шофьора и се протегна максимално напред, стиснал здраво гаечния ключ в лявата си ръка. Точно когато замахваше назад, чу нокти да драскат по ламарината. Секунда по-късно, докато стоварваше ключа със всичка сила, усети зъбите на кучето да се впиват в задника му.
— Мамка му! — извика Стив, когато прозорецът се разби.
— Мамка му! — извика и шофьорът в кабината.
Пикапът кривна вдясно, качи се на бордюра, смачка една пощенска кутия и се заби в едно дърво. Стив полетя към страничната мантинела. Приземи се с главата напред в един храсталак. За миг всичко притъмня. В следващия момент усети няколко неща едновременно.
Очите му отказваха да фокусират, задникът го болеше и от носа му течеше кръв.
— Не разбирам. Защо ще разбиваш къщата ми? Какво търсеше?
— Питай тъпата си сестра. Ако още можеш да говориш, когато приключа с теб.
— Не го наранявай, Руф — извика Джанис.
— Мамицата му! Той ми разбрица мозъка.
— Ти си разбрицан по рождение — отвърна Стив.
Тигпен пристъпи към него. Стив знаеше, че има само един шанс и толкова. Погледът му започваше да се фокусира, но пулсиращата болка в главата се засили. Тонове пясък се блъскаха в черепа му всяка секунда.
Тигпен направи още една крачка и замахна с крика.
„Още малко. Още една крачка.“
Боби се хвърли напред и сграбчи Тигпен за краката.
— Не! — извика Стив.
Тигпен цапардоса Боби по лицето и го хвърли на земята.
— Пипнеш ли го още веднъж, ще ти откъсна главата — рече Стив.
— Опитай — изхили се Тигпен.
Боби клечеше в пепелта и притискаше едното си око.
— Всичко ще бъде наред, хлапе — обеща му Стив. — Тръгваме си след минутка.
— Друг път!
Тигпен направи още една крачка и замахна с крика, мина му точно покрай ухото. Понечи да го сграбчи. Стив се наведе на една страна и хвърли пепел в очите му.
— Шибана гадина!
Тигпен захлупи с ръце очите си и Стив го ритна право в слабините. Той се приви на две, Стив сплете пръсти,
замахна с две ръце и го цапардоса по носа, чу се как хрущялът изпраска и от носа на Тигпен бликна кръв. Той се свлече на земята, стенейки, с едната ръка се държеше за носа, а с другата за чатала.Стив закуцука към пикапа и се облегна на него.
— Джан, какво, по дяволите, правиш?
— Исках само да видя Боби за малко. Нямаше да го нараня.
Кафеникавият пес тичаше с лай надолу по улицата.
Мъж със забити в челото парчета стъкло слизаше от пикапа, по лицето му шуртеше кръв.
Боби се затича разплакан към Стив.
Една дебела жена с бабешки очила се втурна след него, викайки го по име. Имаше тъмна мазна коса, хваната отзад на конска опашка. Докато тичаше, гърдите й се люлееха под тениската с надпис „Блажени са мъртвите“. Гласът й му докара смътни неприятни спомени.
— Джан?
— Аз съм, Стив — отвърна Джанис Соломон.
— Тогава значи съм умрял и съм отишъл в ада.
— Още не — каза мъжът. Беше на три метра, с крик в ръката. Руфъс Тигпен. Бръсната глава с белег на черепа и със злобно като на невестулка лице.
— Мислех, че си в затвора, Тигпен.
— Пуснаха ме, говно такова. Дадоха ми триста долара и мотелска стая.
— Показаха ли ти как се използва тоалетната? — Стив с мъка се изправи на крака, стиснал шепа пепел от земята. Не мислеше, че Тигпен го беше видял, очите му бяха целите в кръв. Стив беше уплашен, но не за себе си. Щеше да оцелее, ако го пребият, но Боби едва ли щеше да оцелее, ако го отвлекат.
Тигпен размаха дръжката на крика.
— Имам да ти връщам, шибаняко.
— Да, да. Вече за втори път ми го казваш. — Какво му беше казал в кабинета на Амебата? „Имам да ти връщам, шибаняко“. Имаше нещо в този израз… и в гласа… И в начина, по който стискаше дръжката на крика… И тогава му просветна. От някакво дълбоко и тъмно място, като леден канал.
— Ти си бил, Тигпен! Същото ми го каза и на кея: „Имам да ти връщам, шибаняко.“ Ти си мъжът с крика и бедния речник.
— Трябваше да те удавя тогава, когато ми беше паднало — отвърна Тигпен.
Боби се спусна към Стив и го прегърна с две ръце.
— Може ли да си вървим у дома, чичо Стив? — Не искаше да погледне към майка си.
— Разбира се, хлапе.
Тигпен се изправи на едно коляно, като мърмореше нещо за божия меч и отново се свлече в пепелта. В далечината се чу вой на полицейска сирена.
— Щях да върна Боби, честно — заекна Джанис. — Нямаше как. Руф не иска да го вземем с нас.
— Къде отивате?
Джанис оправи опашката си.
— Където и да е. След като делото за Боби приключи. Този адвокат, Цинкавич, ни измъкна от затвора, за да му помогнем.
— Ти ли ще свидетелстваш срещу мен? Какво ще кажеш, че като дете съм загубил колекцията ти от Барбита на покер?
— Че си агресивен, нестабилен и използваш дрога. Че си ме пребил, когато си отвлякъл Боби. Че ще е по-добре държавата да се грижи за него.
— Цинкавич вярва ли на тези глупости?
— Казах му, че познавам дилъра ти. И че мога да направя така, че да те арестува за притежание на наркотици в съдебната зала по драматичен начин.
— И как щеше да го направиш? — Но още докато думите излизаха от устата му, той разбра. — Тигпен не проникна в къщата ми, за да краде, нали? Подхвърлил е нещо.