Зелено дайкири
Шрифт:
Освен ако някой мишелов не му препречеше гледката.
Което и стана.
Стив отмести поглед от червеноглавия мишелов с извит клюн към плешивия адвокат с очила половинки.
Мишеловът си седеше върху парапета на прозореца, покрит целия с курешки, адвокатът — на ъгъла на бюро от тиково дърво, покрито с папки.
— Чарли Барксдейл беше истински романтик — каза Сам Грийнбърг, адвокатът.
— Кряс! — изпищя мишеловът.
— В какъв смисъл романтик? — попита Стив.
— Горкият кучи син наистина вярваше в любовта.
Грийнбърг беше шеф на отдел „Семейно право“ във фирмата
— Значи Чарли е обичал Катрина? — попита Стив.
— Луд беше по нея — отвърна Грийнбърг.
Мишеловът си държеше човката затворена.
— А и обичаше да има до себе си жена, която да показва — продължи Грийнбърг. — Даваше му самочувствие.
— Нетният му доход не вършеше ли работа?
— Някои мъже обичат да се кичат. Аз съм женен за една и съща жена от двайсет и две години. По-дебела е от мен и е ужасно заядлива, но не бих я сменил за нищо на света. Не бих могъл да си го позволя.
Стив се загледа в снимката на лавицата. Отпусната усмихната жена и три деца, едно на възраст за колеж и две по-малки с блестящи шини на зъбите.
Грийнбърг надникна над очилата си и сниши глас:
— Страхотен секс също.
— Поздравления.
— Не говоря за мен, а за Чарли. След като срещна Катрина, се превърна в ходеща кожена пръчка. „Никой не ми го е надървял така“ и всякакви простотии от този род. Трябваше да го натисна здраво, за да подпише предбрачното споразумение. Каза, че било в разрез с принципите му, разваляло романтиката.
— Кога ви каза, че иска развод?
— Няколко дни преди да умре. Седеше на стола, на който седите сега вие. Беше бесен и само пъшкаше: „Кучката се чука с капитана на яхтата ми. Ще се разведа с нея.“ И така нататък. Но наистина страдаше. Точно диктувах молбата и на него му прилоша, отиде до тоалетната и повърна. Казах му да дойде на другия ден, документите щяха да бъдат готови, само да ги подпише.
— Но той така и не дойде.
— Не.
Грийнбърг се отдръпна от бюрото си и се облегна на кафявия си кожен стол с висока облегалка. На перваза на прозореца мишеловът пристъпи от крак на крак, разпери криле и пак ги прибра. Умни птици, зимата на лешоядите в Маями, хранят се с остатъци от бургери, кубински сандвичи и от време на време с по някой наркопласьор, натъпкан в контейнера за боклук. Рееха се до безкрай над съдебната палата и спяха по первазите на канторите в небостъргачите, като даваха повод за безкрайни вицове за адвокати.
— Обадих се на Чарли, когато не дойде на срещата — каза Грийнбърг. — Каза, че му било поразминало, щял да дойде след няколко дни. Когато не дойде, изпратих молбата по куриер до офиса му. Вместо да я подпише, той надраскал някаква глупост на допълнителната клауза и ми я върна обратно.
— Каква глупост?
— Поема или хайку, нещо от сорта.
— Мога ли да я видя? — Върху фотокопието на молбата, което Пинчър им показа, нямаше ръкописни бележки.
Грийнбърг отиде до един шкаф от тиково дърво.
—
Чарли се мислеше за творец, а не за човек, който строи небостъргачи на незастроени парцели. Когато ми плащаше, обикновено пишеше някакво стихотворение на чека.Навън вятърът заблъска с всичка сила по стъклата на прозорците и мишеловът скочи от перваза и се понесе към Флейгър Стрийт. В полет, с разперени крила а ла Яо Минг*, черната птица изглеждаше голяма като самолет.
[* Американски баскетболист. — Б. пр.]
Грийнбърг издърпа тънка папка от чекмеджето и го подаде на Стив, който бързо намери оригиналната молба за развод. Обърна на последната страница и видя обичайната юридическа формулировка: „Във връзка с това ищецът моли съдът да се произнесе по това бракоразводно дело.“
Върху него беше надраскано на ръка:
И дожънеше се гавра таена…
Его-жаден и вършее сатана,
а жена в огън и ада тресеше.
— Какво означава това? — попита Стив, напълно объркан.
— Идея нямам. Но както казах, Чарли…
— … е бил истински романтик, разбрах.
Стив отново погледна поемата. Какво, по дяволите, значеше тя? И защо беше написана на молбата за развод? Искаше му се и Виктория да е тук. Може би тя щеше да разбере.
— Попитахте ли Барксдейл какво означава това?
— Обадих се по телефона на другия ден — отвърна Грийнбърг. — Но Чарли нямаше как да вдигне. Беше мъртъв.
Виктория седеше във всекидневната на Барксдейл и наблюдаваше Катрина, която прелистваше лъскавите снимки на мача по борба между нея и Чет Манко.
— Ако знаех, че ще ме снимат, щях да си направя кола маска на триъгълника — каза Катрина и се намръщи.
Виктория пъхна касетата в преносимия касетофон.
— Честно казано, тревожим се повече от аудиозаписа.
Шаде запя, но Катрина продължаваше да разглежда снимките.
— Боже, изглеждам толкова изхабена! Слънцето по крайбрежието не прощава.
Виктория се въздържа да не й каже, че ще изглежда още по-зле след няколко години в затвора.
— Кат, искам да чуеш това.
Катрина присви рамене и преметна косата зад гърба си. Носеше къса рокля на черно-бели кръстчета, която Виктория беше виждала в „Сакс“. „Баленчиага“ — хиляда шестстотин и петдесет долара. Черни сандали с каишки през глезена и месингови висулки. „Джузепе Дзаноти“, шестстотин кинта поне. След като Шаде престане да пее за мъжа с ангелски очи, но с леденостудено сърце и след като Манко спря да пледира за убийство, Катрина отново присви рамене.
— Какво толкова има? Нали ме чу. Казах на Чет да забрави за това.
— Пинчър ще каже, че записът показва, че си обмисляла предложението на Манко и че след това си убила съпруга си без помощта на Чет.
— Това е абсурдно!
— Говорили ли сте с Манко и друг път да убиете Чарли?
— Естествено. Чет не се отказваше. Беше измислил план. Следващия път, когато прекосявахме Гълфстрийм, щеше да хвърли Чарли през борда и да каже, че е било нещастен случай. — Тя потръпна. — Уплаших се от мисълта, че Чарли може да бъде изяден от акулите, и казах на Чет да млъкне и повече да не ми говори за това.