Зелено дайкири

Виктория се опитваше да прецени клиентката си. Дали Катрина казваше истината? Къде беше човешкият детектор на лъжата, когато толкова се нуждаеше от него?

Мобилният й телефон иззвъня. Беше Стив, каза й, че няма да има време да вземе ребърца, но щял да мине през италианския деликатесен магазин на път за вкъщи. Отговори му да забрави за храната, как минало с бракоразводния адвокат?

— „А жена в огън и ада тресеше“ — отвърна той.

— Моля?

Той й прочете поемата и тя си я записа. Не, и тя нямала представа какво означава.

— Чарлс Барксдейл иска да ни каже нещо — отвърна Стив. — И е по-добре да разберем какво е то преди Пинчър.

— Какво значи „гавра“? — попита Катрина, след като Виктория й прочете стиховете.

— Унижение. Накърнено достойнство.

— За изневярата ли става дума?

— Нямаш ли представа какво е искал да каже Чарлс? „Гавра таена“, „его-жаден“, „жена в огън“?

— Дано да не е имал предвид мен.

— Помисли, Кат. Казвал ли е Чарлс някога подобно нещо?

Пак присвиване на раменете, пак отмятане на косата.

— Чарли все цитираше от книгите и се перчеше. Пишеше разни неща и ги наричаше поезия. Никога не казваше директно какво мисли.

— Именно затова е поезията.

— Именно затова никога не съм я харесвала. Аз просто казвам каквото мисля и толкова.

34.

Прошуто и пъпеш, сладко и солено

— Много тънко режеш прошутото — каза Виктория.

— Откога някой на име Лорд е толкова сведущ на тема прошуто? — попита Стив.

— А твоето име, Соломонте?

Стояха един до друг край плота в кухнята му. Той внимателно приготвяше _брускети ал прошуто_, а тя го надзираваше.

— Евреите и италианците разбират от храна — каза той. — Това е първокачествено прошуто от Парма. Трябва да е тънко като хартийка, за да се топи върху езика.

Виктория наблюдаваше как Стив реже розовото месо с прецизността на хирург. Навън слънцето беше залязло и вятърът удряше листата на палмите в прозорците.

— Когато бях дете, майка ми сервираше прошуто върху пъпеш като ордьовър на официалните си вечери — каза тя.

— Страхотна комбинация. Сладко и солено.

Като нас двамата, помисли си тя. После пропъди тази мисъл.

— От колко време готвиш?

Той я погледна укорително:

— Знам какво правиш.

— Какво?

— Този внезапен интерес към храната. Опитваш се да ме откъснеш от делата.

„Хвана ме. Наистина ли ме познава толкова добре?“

— Трябва да подготвим Боби за даването на свидетелски показания — каза той.

— Сигурен ли си, че искаш Боби да свидетелства!

— Трябва да каже на съдията, че иска да остане при мен.

— Но това е рисковано. Когато Боби се притесни, кой знае какво може да каже.

Стив обели една скилидка чесън с пръсти.

— Тук ще трябва да се наложа като по-старши. Боби ще свидетелства.

— Аз мога да съм по-обективна от теб.

— Но аз съм заложил повече, така че аз решавам. Пък и интуицията ми подсказва, че ще се справи много добре.

— Пак ли?

— Непрекъснато ти повтарям, вслушвай се във вътрешния си глас.

— Моят вътрешен глас ми подсказва, че съм гладна. — Тя посочи тънките бели ивички, които минаваха по месото. — Това сланина ли е?

Той отново я изгледа изпитателно.

— Не сменям темата — възпротиви се тя. — Питам, защото гледам какво ям.

— Само колкото за вкус.

Изкушена, тя грабна едно тънко парченце месо, лапна го и затвори блажено очи.

— Ммм, вкусно! — Взе по-голямо парче, постави го на езика си и замърка: — Много вкусно…

— Ако го направиш още веднъж, ще те съдя за сексуален тормоз.

Тя лапна пръста си, облиза го, за да се наслади за последно на аромата и каза:

— Вкусно. Съди ме, Соломон — взе една скилидка чесън, разгърна я върху парче чиабата. — Ще топлиш ли хляба?

— Няма да го топля, ще го изпека. Грилът го прави хрупкав. Добрата храна е комбинация от вкусове и консистенция. Като прошутото с пъпеш на майка ти.

— Противоположностите понякога много добре си пасват — каза тя.

Той я погледна, но не пое топката и не хукна с нея.

— Доколкото разбирам, двамата с Брус не готвите много.

— Не ме бива в кухнята, а Брус си пада най-вече по кисело мляко и зеленчуци.

— За мен яденето е чувствена наслада. Запълва липсата на останалите.

— Без тези номера, Соломон. Как е съдебната стенографка с руднициците?

— София? Не се виждаме вече.

— Защо?

Той повдигна рамене.

— Нямаше за какво да си говорим.

— Говорите? Възможно ли е да порастваш пред очите ми?

— Не, това е само временна фаза.

— Обади ли се на Джаки?

Той сипа зехтин върху намазаната с чесън чиабата и я сложи върху грила.

— Ще й се обадя, когато ми остане време.

Толкова добре умееше да увърта в съдебната зала и толкова прозрачен лъжец се оказа в кухнята!

Минутка по-късно той махна чиабатата от грила, добави прошутото и още няколко капчици зехтин. Тя отхапа и остави букетът от вкусове да обвие езика й.

— О, чудно е!

В същия миг Виктория се почувства виновна. Трябваше да е у Брус още преди час. Какво щеше да каже той, ако знаеше, че нагъва парче месо?

„Животинска плът! Яла си животинска плът!“

Добре де, Брус може да е малко догматичен, помисли си тя. Малко властен, ако трябва да сме точни.

— Не се наяждай с ордьовъра — каза Стив. — Канена си на вечеря.

— Съжалявам, но не мога.

— Паста с миди и скариди в сос путанеска.

— О! С аншоа ли?

— И каперси, и маслини.

— Звучи страхотно, но обещах на Брус…

— Е, няма проблем.

Но тя видя разочарованието в очите му.

— Брус ужасно се притеснява от този студен фронт. Утре се очакват слани — почувства се още по-неловко. Като че ли дължеше на Соломон обяснение защо отиваше в къщата на годеника си.