Без шанс за разпознаване

Болд започна да размишлява на глас:

— Той работи във военновъздушни сили. Не са били наркотици. Било е ракетно гориво.

Възцарилата се тишина беше рязко прекъсната от гласовете, долетели чрез радиостанцията от къщата.

Н. Хол: Помислих си, че би трябвало да видиш какво ще има да става. Защо не ме предупреди?

Емили: Ти ме попита за определена среща. И толкова.

Н. Хол: Е, сега те питам за усложненията. За изненадите.

Емили: Предупреждавам те, че колкото повече залязващата луна…

Н. Хол: Майната й на тази луна! Кажи ми за усложненията!

Дафи каза:

— Не ми харесва тази негова враждебност. Става все по-бесен. Нещо е отключило този бяс. — В уоки-токито каза: — Предразположи го! Говори спокойно! И по-неопределено. Не така категорично. Не ми харесва как му говориш.

На Болд — уоки-токито вече беше в скута й — довърши:

— Ще може ли да спасим положението, ако се наложи?

Болд усети как по челото му избива пот. Изобщо не му се искаше да се стига до това.

Н. Хол: Какво ще стане, ако пробвам да свърша работата в някой от близките дни? Ами ако не успея да го уредя?

Емили: Ще успееш. Звездите подпомагат успеха (мълчание). Но луната известно време ще пречи.

Н. Хол: Колко?

Емили: Колко?

Дафи натисна бутона за връзка на уоки-токито:

— Кажи му по-дълъг период. Накарай го да разбере.

Емили: Луната ще бъде във възход чак след месец.

Н. Хол: Какво?!

Емили: Луната ще пречи на бизнеса ти. Любовта ти обаче ще бъде във възход.

Гейнис каза:

— Тази жена е страхотна!

Емили: Няма да има повече усложнения, ако действаш бързо. Това момче, каквото и да е, няма повече да ти попречи. Ти си го изплашил.

Н. Хол: То ми открадна парите (мълчание). Слушай… Можеш ли да ми помогнеш — да го намерим? (мълчание). Ще ти дам повече (мълчание). Не мога да го намеря — като че се изпари.

Болд каза въодушевен:

— Можем да се възползваме от това.

— Не! — изсъска Дафи.

Болд задържа погледа си върху нейния, в неговия се четеше твърда решимост.

— Това ще спаси Бен от обвинение в кражба, а може и да ни даде търсения повод за обиск.

Дафи, без да откъсва очи от Болд, изрече в уоки-токито:

— Ако знаеш къде са парите, скъпа, крайно време е да ти се яви видение. Кажи му! Нали всички искаме да спасим Бен?

Тримата като по команда затаиха дъх и зачакаха решението на Емили.

Емили: Виждам кафява къща. Малка.

Усещайки, че го залива вълна от облекчение, Болд нададе радостен възглас:

— Успяхме!

Н. Хол: Това е къщата на момчето!

Емили: Парите са там (мълчание). Има и втори етаж, нали?

Н. Хол: (звучейки развълнуван) Да!

Емили: Стаята на момчето. Има една кутия. От пластмаса. Секунда… (мълчание) Квадратна.

Н. Хол: Кутия за цигари?

Емили: Не.

Н. Хол: Кутия за играчки. Касичка. Нещо подобно.

Емили: Чантичка за сандвичи? (мълчание) Аха! Сега виждам по-ясно. Видеокасета е. Кутия за видеокасета.

Н. Хол: (развълнуван, шум от провлачване на стол) Колко?

Емили: Какво колко?

Н. Хол: Колко ти дължа?

Емили: (дълго мълчание)

Дафи й подсказа:

— Приключвай! Нека да си тръгне.

Емили: Десет за хороскопа.

Н. Хол: Давам ти двайсет (мълчание). Ще пробвам да уредя нещо утре или вдругиден.

Емили: Да, по-добре отколкото следващата седмица.

Н. Хол: Пак ще дойда да ми кажеш добре ли е, или не.

Боби Гейнис попита:

— Ще го последваме ли?

Болд отвърна:

— Не, ние ще водим. Знаем много добре къде ще отиде. Рано или късно все ще отиде да си прибере парите.

Дафи каза:

— Той?! Веднага ще отиде да си ги прибере. Хващам се на бас!

38.

Болд смяташе да арестува Хол в къщата на Бен.

Беше получил потвърждение, че над дома на Хол — описан като фургон в Паркланд — вече беше установено наблюдение. Поддържащият екип беше приведен в готовност.

Хол излезе от къщата на Емили — наблюдавана от десетки очи — влезе в микробуса и потегли, а полицаите от отдел „Убийства“, от спасителния отряд и сапьорите останаха неми свидетели. Много от тях изпитаха разочарование, бушуващият в организмите им адреналин заради трескавото очакване и възбудата не беше намерил излаз, а готовността им за действие — приложение.

Синият микробус се движеше все още по Двадесет и първа улица, после изви по „Йеслър“.

Зад волана на кафявата каравана застана Гейнис, тя направи обратен завой и потегли в северна посока по Двадесет и първа, след това изви надясно по „Спрюс“, после пак надясно по Двадесет и първа. По радиостанцията им съобщиха, че микробусът на Хол чака на светофара на „Йеслър“ и Двадесет и трета улица.

Полицейската каравана изви в една от пресечките и пое в южна посока. Болд видя микробуса в дясното платно — деляха ги четири коли, чакащи на светофара.

— Ето го — посочи сержантът на другите.

Подминаха го. Болд не откъсна очи от него, докато не го изгуби от поглед. После бръкна в жабката за карта на града.

Както се очакваше, само след няколко минути се оказа, че микробусът е извил в южна посока по Двадесет и трета улица.

Болд предупреди Гейнис:

— В южна посока се намира и Паркланд.

— Не отива там — обади се Дафи.

— Ще го следваме на юг, докато разберем какво ще прави — реши Болд, подразнен от самоувереността на Дафи.