Без шанс за разпознаване

— Хванах го с две ръце, а той се загърчи като… Не знам… като риба ли… Бореше се неуморно. Горкото дете. И, разбира се, тя не можа да докаже, че е нейно дете — защото той не е нейно дете, а това й трябваше на Сюзан, за да го отведе със себе си. И сега всичко ни се върна като с бумеранг. Знаем точно кой е, как се казва, обаче той самият не иска да ни каже нито дума. Така че… нали разбираш…

Като че за момент гласът й се загуби.

— Не се самообвинявай — каза й Болд.

Беше седнал пред кухненския кът в стаята, стараейки се да се държи на дистанция от нея.

— Виж, само ако можеше да си там — въздъхна Дафи. — Той плачеше за нея. Тя също. И как ни се молеше. Беше ужасно.

— Сега направо се самоизтезаваш — опита се да я възпре той.

— Върна ни се като с бумеранг — повтори тя. Лека-полека маниерът й на говорене заприличваше на пиянски, тя все повече сливаше думите. — Ако искаш да нямаш проблеми, не си вземай белята с деца.

Болд се наклони към нея.

— Сега да не ми четеш лекции — предупреди го тя, усещайки какво се готви да направи. — Аз съм вече голямо момиче и искам още една бира.

— Изпиваш я и те завеждам у вас.

— Обещания, обещания — промърмори тя. — Може пък да остана да спя тук. — После попита високо: — Какви са тези неща?

Намерението на Болд отново се осуети — тъкмо си беше отворил устата, за да я разубеди за третата бира. Тя потупа ръба на леглото, канейки го да седне по-близо, но той не я послуша.

— Дороти Инрайт е купила всичко това от един магазин за железарски и домакински принадлежности ден преди пожара. Джон ги осигури.

Вещите бяха опаковка сгъстен кислород „Дрейно“, руло сребриста лента, отводнителна тръба, гъба и чифт гумени ръкавици.

— Сюзан ще направи така, че той да остане при мен. Момчето — произнесе Дафи.

— Железарски магазин — каза на свой ред Болд, нарочно отклонил поглед от нея. — Може да излезе нещо от това.

— Нещо като временен пристан, докато се уреди положението му — защо трябва да му причинявам всичко това? Имат такава практика, нещо като програма „По-голямата сестра“. Сюзан малко ще трябва да наруши правилата, обаче утре следобед той вече ще е мой. И няма да избяга, защото му казахме, че ако го направи, Емили ще се сбогува с гадателството и може да отиде и в затвора. Такова зло той няма да й причини. Виждаш ли ме колко съм добра, каква професионалистка съм? Надявах се, че ще се гордееш с мен. Стигнах дотам да заплашвам дванайсетгодишно дете!

— Нашата работа не е лесна — избъбри й той. — Особено когато става дума за деца. Помниш ли Джъстин Левит?

— Изглеждат така невинни. Ето, това е. Толкова е трудно да направиш каквото и да било, когато те гледат с невинните си очи. — За миг замълча. — Децата ти липсват, нали?

— Естествено.

— Тя те спечели завинаги. Ето това е. В деня, в който се роди Майлс, разбрах, че съм те загубила завинаги.

Беше точно тази тема, която изобщо не му се искаше да обсъжда.

— Какво ще каже Оуен за момчето?

— С момчето ще се настаним в плаващата къща — отвърна Дафи. — Оуен и аз… — не довърши тя, вместо това предпочете да надигне бирата. — Наистина сме добре — довърши.

— Не си ме загубила — каза Болд.

— Разбира се, че съм. — Не смееше да го погледне. — Ние имахме своя шанс — напомни му тя. — Не съм като лисицата от приказката за киселото грозде. — След което изрече замислено: — Може би между нас нямаше да се получи. Кой знае?

И двамата знаеха, че щеше да се получи, помисли си той. Между тях винаги се беше получавало. Това си мислеше, но каза друго:

— Аз тогава се бях разделил с жена си. Без да сме се развеждали…

— Не ми напомняй. Много добре си спомням онази нощ. Чудно как някои неща се врязват в паметта, а други — не. Аз съм тази, която би трябвало да може да обясни как става така, нали? Затова ми беше обучението, специализацията, стажът. А къде остана животът ми? Забрави! Обективен и субективен подход — ето това е. В непроходимата мъгла. На Боб Дилън ли беше, или на Джони Мичъл? Може и двамата да имат такава песен. Хей — подвикна му тя закачливо, — ти от дете ли харесваш джаза, или имаше преходен период? Фолк рок? Рок? Или ей така, просто влюби се в джаза и край.

— Може да дойде ден, когато нашите партньори умрат, искам да кажа, това ще бъде нашият ден.

Не беше сигурен защо й казва това.

— Като в „Любов по време на холера“ 4 ли?

— Не съм чел тази книга.

— Много си загубил. — След което добави сънливо: — Била е писана за нас, така смятам. Може би си прав. — И допълни: — Доста некрофилско обаче.

— Работата е там — смени той темата, — че момчето може да промени хода на разследването.

4

Произведение на Габриел Гарсия Маркес. — Б.пр.

Позата, в която се беше излегнала Дафи на леглото — подпряна на един хълбок, с кръстосани крака, с ръка, свита в лакътя и подкрепяща главата й — цялата тази гледка му идваше малко в повече. Тази нейна буйна коса, леко премрежените от изпитото количество бира очи и сънливият й вид…

Тя каза:

— Чудя се защо така съм се прехласнала по теб…

— Не си.

— Съм, съм. И двамата го знаем.

— Ще поставим Ричланд под наблюдение — каза Болд. — Също и Гарман, смятам, че трябва.

Тя продължи:

— Разбирам го от начина, по който ме гледаш понякога. Не ти ли идва наум, че и аз мога да изпитвам същите чувства? До мозъка на… костите ми?

— Тя ще ни се обади ли, ако той се появи? — попита той.

Дафи отвърна на секундата:

— При положение, че при нас е момчето, ще се обади. На нейно място най-голямото ми притеснение ще е заради това, че щатът веднъж като го всмуче в системата си, и повече няма да го пусне.

— Дали от социални грижи изобщо ще му позволят някога да се върне при нея? — усъмни се той. — Нямат кръвна връзка помежду си, нали?

Разнесе се сигнал на мобифон. Болд стана и се протегна, за да го вземе, но се оказа, че се обажда нейният, в чантата й. Тя се отзова, известно време слуша, после пак проговори.

— Да, разбрах. — И натисна бутона за прекъсване на връзката. На Болд поясни: — Става въпрос за заподозрения в убийството в скривалището, решихме да проверим дали има дете със същата фамилия в училищата в квартала. Сюзан е проверила училищните списъци и ми съобщи какво е открила. Вече знаем името на момчето: Бенджамин Сантори. — Тя примигна. — Хубаво име, нали?