Без шанс за разпознаване
Шрифт:
— Колко са? — попита Болд, притеснение замени обхваналия го преди малко ентусиазъм.
Тя избягна прекия отговор.
— Добре е, че „Жълтите страници“ са качени на диск — каза тя и посочи с ръка към персоналния си компютър.
Много малко полицаи биха си позволили да отделят пари от заплатата си, за да си купят свой собствен компютър.
— Колко са? — повтори Болд.
Усещаше нежеланието й да му каже и това разпали още повече любопитството му.
— Това е най-лошата новина! Шестстотин деветдесет и седем бояджийски цеха и печатници само в Сиатъл и околността.
На Болд тази цифра подейства като шамар.
Гейнис говореше бързо и развълнувано. Не беше човек, който се поддава на мрачни настроения.
— От тях можем да изключим доста. Защото не всички изработват надписи върху плат, така че списъкът намалява наполовина.
Това означаваше, че трябва да проведат около триста разговора. Невъзможно, помисли си Болд.
— Както се казва, нямаме физическа възможност да го направим.
Болд беше като смазан. Почувства, че се задушава, сякаш яката го стягаше. Беше безполезно да се надяват, че ще успеят нещо да направят.
— Свършени сме — въздъхна той.
— Имай малко повече вяра, сержант. Преди пет години биха ни потрябвали неколкостотин доброволци, които да ни помогнат с обажданията. Използвали сме и студенти… — Тя не му позволи да я прекъсне. — Но това беше с благословията на Шосвиц. Сега трябва да се справим без него. А с това може да се справи само гений на техниката — каза тя и усмивка озари бледото й лице. — И то не човек, а машина. — И тя продължи, без да си поеме дъх: — Веднъж сме го правили, спомняш ли си? Ла Моя има приятелка…
Кой друг, ако не Ла Моя, каза си Болд, без да я прекъсва.
— … управител на служба „Телемаркетинг“. Нали ги знаеш, онези отвратителни съобщения на запис, с които бомбардират хората на домашните им телефони. Той отиде да се срещне с нея и чакам всеки момент да се върне. Смята, че би могъл да я уговори да отдели няколко часа и да ни свърши тази услуга. Съобщението ще бъде нещо от рода на: „Тук е полицейското управление — Сиатъл, отдел «Убийства». Вашата компания може да разполага с информация във връзка с разрешаването на серия убийства в района на Сиатъл. Вашето сътрудничество може да се окаже много решаващо…“. И така нататък, привлечи им вниманието, като ги помолиш за помощ. Ла Моя каза, че тези машини, при положение че съобщението е кратко, могат да провеждат около двеста обаждания на час и не престават да звънят, докато от отсрещната страна не се отзове човешки глас. Вярвам му, и аз съм получавала няколко такива съобщения.
— И аз — кимна Болд.
— Ето, виждаш ли? Така може да се свържем с всички. Може някой от тях да се вслуша в съобщението и наистина да ни помогне. Добрата новина е, че ако приятелката на Ла Моя ни позволи да наемем нейния номер осемстотин 7 , ще можем да пратим съобщения и до Спокейн, Боаз и Портланд. — Тя понижи гласа си до шепот. — Ще спестим от парите на дребните информатори и ще ги дадем на този едър информатор и да се надяваме, че ще имаме късмет.
7
Телефоните, започващи с 800 в САЩ, обикновено са на фирми, предлагащи услуги, обява, абонамент
и очакващи да им се обадят клиенти. Тази услуга подсказва, че обаждане от която и да е точка на страната ще се таксува като градски разговор. — Б.пр.Тя наистина беше обмислила всичко.
— Това е разумно — съгласи се Болд, макар тонът му да не беше толкова оптимистичен. — Може би така ще постигнем резултат. Нека за момент обаче да изиграем една игра на асоциации върху информацията, с която разполагаме досега.
Усети разочарованието й, докато приготвяше лист и молив, за да записва. Щяха да се редуват, първа започваше Гейнис.
— Памучни нишки — каза тя.
— Сребриста боя, син плат.
— Цветовете на „Сийхоукс“.
— Бояджийска щампа.
— Смес. Шейсет към четиридесет процента.
— Текстилните фабрики снабдяват продавачите на едро, а те — бояджийските цехове.
— Работа по договор.
— Какво? — попита Болд.
— Работа по договор — повтори тя.
Той бавно кимна. Работа по договор. Защо това изведнъж беше нарушило мисловната му нагласа?
— Да продължим — каза той, но си записа нейната асоциация, подчертавайки я с две линии.
— Работа по договор — каза той.
— Намерени са едни и същи нишки на твоите прозорци и в калта, до отпечатъците от стълбата при „Пожара Инрайт“.
— Миене на прозорци — каза той.
— Парче плат, може би похабена хавлия.
— Прозорци — повтори Болд.
Това се загнезди в мислите му. Защо?
В това време пристигна Ла Моя и по всичко личеше, че беше изпълнил задачата си.
— Играем на асоциации — осведоми Болд детектива си, като с жест го предупреди да не ги прекъсва.
Детективът кимна. Маниерът му беше напълно сериозен и съсредоточен.
— И аз се включвам.
Сержантът каза:
— Първо аз, после Гейнис, след това ти.
Ла Моя кимна. Болд го въведе в хода на играта със следното обяснение:
— Говорим за нишките, намерени на прозорците и до стълбата.
Гейнис продължи:
— Миене на прозорци. Парче плат, парцал може би.
— Памучни нишки — каза Ла Моя, връщайки нещата назад.
Болд се надяваше, че той няма да ги забави.
— Кофа с парцали. Парцали, затъкнати в колан.
— Кофа със сапунка.
— Миене на прозорци — каза Ла Моя, гласът му звучеше много по-плътно и някак по-зловещо, отколкото обикновено.
Болд усети детектива си да извръща глава към негов опит да срещне погледа му, но той искаше връзката помежду им да бъде единствено мисловно-комуникативна. Затова още повече сведе глава и каза:
— Стъкло.
— Гумена чистачка.
— Гъба. Парцал.
— Стълба — каза Болд.
— Покрив.
— Стъкло — повтори Ла Моя.
— Прозорци — беше предложението на Гейнис.
— Коли! — извика Ла Моя. — Гуми!
Без да иска, Болд вдигна глава.
— Коли — повтори Ла Моя. — Нали ме натовари да прегледам колите? В рапорта от лабораторията се споменаваше за намерени памучни нишки вътре в колите — изрече той с победоносен тон, очите му бяха широко отворени заради обзелата го възбуда.
На Болд му се искаше да продължи играта на асоциации, но реши, че е по-добре да обсъди тази информация.
— Това е обичайно срещан вид нишка, Джон. Откриваме го на почти всяко местопрестъпление.