Без шанс за разпознаване

— Не си обявявал, че микробусът ти е откраднат — вметна Болд.

Ла Моя добави:

— Не си поискал да ти се изплати застраховката. Как е възможно да ти откраднат микробус за седем хиляди долара и да не поискаш да ти платят застраховката?

— Любопитно — отбеляза Дафи.

Под очите на Гарман изби пот. Той притисна няколко пъти показалеца върху кокалчето на палеца си и то всеки път изпукваше.

— Искам адвоката си — изхърка той.

— Обадихме му се. Уведомихме го. Ще дойде — информира го Болд.

Каза му истината. Това, което Гарман не знаеше, беше, че адвокатът му в момента присъстваше на дело. И щяха да минат часове, преди да се появи в килията.

— Разкажи ни за пожара — предложи Болд, без да конкретизира какво има предвид.

— Кой пожар? — попита Гарман, намирайки сили и за усмивка. — Виждал съм доста пожари.

— Колко от тях си палил ти? — заинтересува се Ла Моя.

— Ник Хол ми продаде хиперголиците — започна Гарман, повтаряйки признанието, направено по радиото. — Знаех за унищожителната им сила още от службата си в „Гранд Форкс“.

— Военновъздушна база в Северна Дакота — уточни Дафи. — В служебното ти досие е записано, че си участвал в потушаването на пожари, някои от тях особено разрушителни.

— Точно така. Работата беше доста опасна.

На Болд положението все повече започваше да му се нрави. Лека-полека Гарман се отпускаше и казваше повече, отколкото със сигурност беше първоначалното му намерение. Стената, с която се беше обградил, ставаше все по-тънка. Малко по малко те стягаха обръча около въпроса, чийто отговор бяха дошли да чуят. Дафи беше измислила реда, по който да му бъдат задавани въпросите.

— Разкажи ни за пожара — опита пак сержантът.

Очите на Гарман зашариха между тримата.

— За караваната — помогна му Ла Моя. — Твоята каравана. Изгоряла е до основи, нищо не е останало от нея, според докладите. Пожарът е обявен като нещастен случай. Но Фидлър — знаеш кой е Сидни Фидлър — напомни му той — разговарял с някои местни хора, които си спомнят много добре този пожар. Необичайното в него било, че водните струи от маркучите, вместо да потушават пожара, като че го разгаряли още повече. И той ставал все по-силен и по-силен. Използвано е било хиперголично гориво, Гарман — също като при пожарите от нашето разследване. Затова сме така любопитни.

Чу се отново характерен шум, този път не от пукащите кокалчета на Гармановите пръсти, а от приближаващи стъпки. Беше пазачът, който направи знак на Болд и му подаде лист хартия през решетката. Още един трик на Дафни. Бейън беше им съобщил името на сина на Гарман малко преди разпита. Беше го научил от справката за медицинската застраховка, която беше разкрила грозна картина. Дафи реши, че внасянето на известен театрален елемент в разпита няма да им навреди. На листа не беше написано нищо, но това не попречи на Болд да го прочете с огромен интерес. Когато вдигна глава, очите му се бяха разширили от изненада.

Гарман леко наклони тяло напред в очакване да разбере за какво става дума.

Въпрос зададе Дафи, не Болд:

— Даяна изневеряваше ли ти? Това ли беше причината?

Долната челюст на арестанта провисна, а бузите му се лишиха от цвят. За момент като че беше спрял да диша, нито пък можеше да се движи. После избухна:

— Вие нищо не разбирате…

Дафи извърна глава към Болд и съвсем леко му кимна да продължава според плана, макар коментарът на Гарман да я беше разстроил.

Болд започна меко:

— Джонатан Карлайл Гарман. Бил е приет в болницата в „Гранд Форкс“ на четиринайсети юни осемдесет и трета с трета степен обгаряния на лицето и тялото от кръста нагоре. След което е преминал седеммесечен курс по възстановителна и пластична хирургия.

— Кога за последен път си го виждал? — попита го Ла Моя.

— Кажи ми, че си искал да навредиш само на Даяна. Кажи ми, че не си искал момчето да пострада — подтикна го към признание Дафни.

— Дево Марийо — изрече арестантът, захлупи лице в шепи и тялото му се разтресе от ридания.

Дафни използва момента, за да погледне Болд — и отново му кимна. Скръбта на Гарман порази и тях.

Посред риданията, все още заровил лице в шепи, той каза:

— Тя го отведе със себе си. Отвлече го. И не от любов, а заради това, което знаеше… Заради това, което му беше сторила… Как се нарича такъв човек?

Той вдигна лице и погледна Дафи право в очите.

— Ние не те съдим — каза му тя почти шепнешком. — Само искаме да разберем истината. Да помогнем на Джонатан. Момчето се нуждае от нашата помощ.

Гарман не спираше да плаче — минутите, през които го чакаха да продължи да говори, като че бяха най-дългите минути в живота на Болд. Щеше ли да им сътрудничи, или пак да спомене за адвоката си. Минутите летяха, вечерта неумолимо наближаваше, а с това и опасността от нов пожар. И нова жертва.

В телефонния указател не фигурираше Джонатан Гарман. Нямаше издадена шофьорска книжка, нито регистрирано превозно средство на негово име. Бяха проверени всички възможни регистри, които биха могли да съдържат данни за него, но в крайна сметка се оказа, че подпалвачът беше съумял да уреди живота си така, че да остане извън обичайните списъци, или пък се представяше под измислено име.

— Не си представях, че може да стане така — въздъхна тежко Гарман. — Тя се продаваше. И караше и момчето да прави същото.

Болд шумно въздъхна и отново приседна на нара. Понякога мразеше да научава истината.

Отново се чу шум от приближаващи стъпки, този път нямащи нищо общо с предварителния план. Затова и тримата полицаи застанаха нащрек, очаквайки да разберат какво ли можеха да означават. Пазачът подаде на Болд втора бележка.

Болд я прочете, вдигна глава и обяви:

— Търсим автомивка.

Щастливият миг, който тласна напред разследването на Болд, беше осигурен пак от Бърни Лофгрийн. В същия този следобед помощниците на Лофгрийн бяха установили, че сребристосините нишки, намерени в колите на две от жертвите на подпалвача, не само са идентични едни с други, но и с нишките, открити върху прозорците на Болд и край отпечатъците от стълбата при „Пожара Инрайт“. Това беше едно от онези доказателства, които се наричаха ключ към случая, и Лофгрийн веднага беше уведомил групата на Болд. В същото време детективите от неговата група бяха успели да установят, че същият тип сребриста боя е била продадена само на пет печатници в северозападната част на страната.