Без шанс за разпознаване

Когато позвънили на петата в списъка — „Локал Калър“ от градчето Кьор Дален, Айдахо, оттам веднага разбрали за каква поръчка става дума според цветовата комбинация: хавлиени кърпи, поръчка от верига от автомивки „Лукс уош“, Сиатъл, Вашингтон, с щампи от сребриста и зелена боя на синя повърхност — цветовете на „Сийхоукс“. Върху кърпите бяха отпечатали логото на автомивки „Лукс уош“ и адресите на три автомивки от веригата. От другата страна бяха отпечатали „НАПРЕД, СИЙХОУКС!“. Поръчката била за хиляда и петстотин кърпи.

Когато тримата се върнаха в заседателната зала на петия етаж, тя вреше и кипеше. Болд се отпусна тежко на един стол с мисълта, че всеки момент ще оглушее от шумните разговори. Обърна се към детектив Боби Гейнис и каза:

— Значи би могъл да е всеки от хиляда и петстотинте клиенти на „Лукс уош“!

— Хилядата — поправи го Гейнис. — Петстотинте още не са им изпратени. Не мисля, че става дума за клиенти. Не, този тип автомивки са за хора с пари. Услугата струва единадесет долара, ако щеш вярвай. Клиентът излиза от колата, влиза в кафенето, пие по едно еспресо, а колата му я пускат на конвейера — пълно почистване с прахосмукачка, пълно измиване и лъскане по желание, а също и измиване на прозорците отвътре и отвън. Екипът за подсушаване чака в края на конвейера — и ето какво: кърпите, които използват тези екипи, са същите тези хавлиени кърпи, които търсим. Това обяснява и нишките вътре в колите.

— Три автомивки — размисли на глас Болд.

— Две в града и една в Белингам — съобщи му Ла Моя, четейки кратичката паметна записка за последните разкрития.

В залата цареше такава възбуда и оживление, че Болд се видя принуден да поиска почивка. Но предпочете да остави решението да бъде взето от Шосвиц, тъй като прочете същото желание, изписано на лицето му. Всички от екипа бяха вършили упорито и здраво черна и неблагодарна работа, поглъщаща цялото им свободно време, поотделно и колективно. Да се опиташ да укротиш ентусиазма им, означаваше да ги лишиш от енергията им — а в момента те просто имаха нужда да се освободят от напрежението. Болд си даде сметка за това и усмири нетърпението си, като вместо това реши да получи колкото се може повече информация за това, което беше свършено.

— Проверяваме данъчните декларации на работниците — осведоми Гейнис.

— Той може да не се води на ведомост — предположи Дафи. — Най-вероятно се хваща на работа само от време на време и за пари на ръка.

Намеси се и лейтенант Шосвиц:

— Проверяваме всичко, което намерим. Точно сега не е време да правим заключения. Виждаме и тогава преценяваме. Няма нужда предварително да решаваме нещо.

Един от униформените полицаи взе страната на Дафни:

— Щом като подсушава прозорците, значи работи за пари на ръка и за бакшиши. Това е най-ниското ниво в една автомивка. Тези момчета не се задържат дълго там.

И Ла Моя присъедини гласа си към тяхното мнение:

— Нашият човек, Джонатан, е бил там за кратко.

Дафни каза:

— Може да е работил почасово в няколко автомивки. И това да е мястото, където набелязва жертвите си.

Преценявайки важността на това сведение, Болд попита:

— Имаме ли списък на автомивките, които предлагат цялата гама услуги?

— Имаме — провикна се униформена полицайка.

И тя размаха лист хартия. След като премина от ръка на ръка, листът се озова в ръцете на Болд.

Полицайката продължи:

— Седем в Сиатъл, две от тях са на „Лукс уош“.

— Той се мести? — попита Шосвиц.

Отговори му Дафни:

— Не по своя воля. — Двамата с Болд се спогледаха. — Носи лицето си като кръст. Чувства се неловко, когато трябва да се среща с нови хора, да се излага на любопитните им погледи. Като дете често му се е налагало да се мести, но като възрастен това не му е присъщо. — И тя допълни: — Ако беше така, досега да се беше преместил от Сиатъл. Той е самотник, човек, който прави това, което му се харесва. Живял е така от доста време. Това едновременно работи за и против нас. Той се е чувствал уверен, докато не арестувахме Хол. Това го е разстроило. От друга страна, признанията на баща му сигурно са го ядосали. Ще му е трудно да накаже баща си, след като го отклонихме от утъпкания път.

За Болд това описание на подпалвача, макар Дафи да изглеждаше напълно убедена в думите си, прозвуча объркващо. Все едно вече беше провела разпит на Джонатан Гарман.

Сержантът обяви на всеослушание:

— Маската, която нашият малък свидетел е видял, всъщност е кожата на нашия човек. Не сме виждали снимки, но резултатът от хирургическата намеса и реконструкцията на лицето е бил доста отблъскващ — Джонатан поначало е бил силно обезобразен.

— Незабавно трябва да установим наблюдение над трите автомивки „Лукс уош“ — обяви Шосвиц с такъв тон, сякаш това беше страхотно и оригинално хрумване.

Няколко детективи видимо сподавиха усмивки.

Болд отново се обърна към всички:

— От „Специални операции“ ще монтират скрити камери и ще установят наблюдение в двете автомивки „Лукс уош“ за целите и в рамките на воденото от нас разследване. — Погледна към най-младия полицай. — Ето адресите — каза той и пусна листа с адресите да се предаде от ръка на ръка до момчето. — Слез долу в „Специални операции“ и им обясни за какво става дума. Ще имаме нужда най-малко от два техни екипа. Искам аудио и видео, денонощно наблюдение и запис на лента. Щом като нашият човек има обичай да изчезва от време на време, не искам да пропусна появата му. Кажи им да ми се обадят, когато се появи.

Момчето се втурна да изпълнява задачата. Болд познаваше този тип ентусиазъм, макар самият той отдавна да не го беше изпитвал. След това се обърна към Ла Моя:

— Свържи се с полицията в Белингам и ги попитай дали можем да установим наблюдение в автомивката там, ако не, нека те го направят. Но да е колкото се може по-бързо и абсолютно прецизно. Още днес, не утре или вдругиден.

— Разбрано — кимна Ла Моя.

Той се завъртя на стола си, след това стана и се запъти към най-близкия телефон. Нямаше да излезе от тази зала, за да не пропусне нещо важно — Болд знаеше, че от него щеше да излезе великолепен сержант, ръководител на група. Изпита чувство на облекчение и това едновременно го изненада и го накара да разбере нещо важно за самия него.

Телефоните в залата звъняха почти непрекъснато и при всеки звън Болд се надяваше, че се обажда Елизабет. След известно време му дойде наум, че не беше поръчал да му прехвърлят разговорите в заседателната зала. Поръча на един от полицаите да изпълни това вместо него — младият мъж се зарадва, че му беше възложена някаква задача.

— Междувременно — провикна се Болд, за да привлече вниманието на насядалите около масата и останалите присъстващи в залата, — само за да сме сигурни, че сме проверили навсякъде, трябва да се снабдим и с кадровите списъци на останалите пет автомивки.

— Той е в една от автомивките „Лукс уош“ — противопостави му се Дафи.

Болд не се вслуша в думите й.

— И на петте. С имената на собствениците, на всеки служител и работник през последните шест месеца. И без оправдания — добави той, показвайки, че няма да приеме ничие извинение за несвършена работа.

Заместник прокурорката се обади за пръв път. Саманта Ричард беше малко над петдесетте, с бледа кожа и рядка пепеляворуса коса, с привлекателно лице и не по-малко привлекателно тяло, нещо в израза й обаче я превръщаше в човек, неотличим в тълпата. Беше облечена с черни панталони и сиво сако. Ричард имаше сиво излъчване, както и да я погледнеше човек. Беше престанала да се бори с пораженията на възрастта преди повече от десетина години. Беше работила в течение на петнадесет години като обществен защитник, преди седем години беше решила да премине към другия отбор, когато съквартирантът, с когото делеше една и съща къща, я беше пребил жестоко, след като опитът му да я изнасили беше пропаднал. Очите й също бяха сиви, на безименния си пръст носеше златна халка — беше се появила там преди няколко месеца, макар че не беше омъжена, доколкото беше информиран Болд; даже не се и срещаше с някого.