Блондинка от Маями

Лично аз не разпознавам хашиш от марихуана, кокаин от хероин или ЛСД от екстази. Вярно, пушил съм малко трева на младини, но днес не поемам нищо по-силно от кофеин. Пристъпих към двете е момиченца и изревах:

— Този боклук ще ви убие!

Те се изплезиха едновременно и аз реших да си гледам работата. Тръгнах покрай дансинга. На преградения вход към една от стаите за високопоставени гости издокараният пазач ме позна. Има си хас — веднъж го отървах от обвинение за подправка на чекове. Той ми махна да мина и щом влязох, зърнах неколцина местни политици, една латиноамериканка от сапунените опери и други познати физиономии. Тук свиреше по-тиха музика. Прожекторът осветяваше малка сцена, на която гола негърка, намазана със сметана, се кълчеше изкусително към гола бяла жена, покрита с шоколад. Нямам кой знае какъв опит в купоните по Саут Бийч, но все пак предположих, че не съм на готварски курсове.

Жените се прегърнаха, после взеха да трият бедро в бедро, обменяйки сметана и шоколад. После легнаха върху сцената с глави в различни посоки и преплетени бедра. Изникнаха двама мускулести млади мъже. Голи, мургави островитяни. Сложиха коктейлни черешки върху гърдите на жените, после легнаха от двете страни, леко пречупени в кръста като затворени скоби. Четиримата се раздвижиха в такт с музиката, след това едната жена слезе между тълпата. Посрещнаха я с аплодисменти.

— Това е художничката — обади се развълнувано някой до мен.

— Нарекох творбата си „Бананов шейк“ — съобщи гордо тя и тълпата изръкопляска възторжено.

Вече ме мъчеше главоболие и исках да се прибирам. Надявах се Криси да е приключила с ангажиментите и да е гушнала чека. Името й щеше да цъфне във вестникарската колонка „Кралица на нощта“ и да зарадва опашатия плешивец.

Напуснах залата за избраници и открих тоалетна с три автомата за презервативи. Тъкмо се плисках със студена вода на мивката, когато чух познат дрезгав глас:

— Ласитър, правиш голяма грешка.

Надигнах глава и зърнах в огледалото Гай Бърнхард. Все още приличаше на прасе.

— Не биваше да обвиняваш така Лари Шийн. Бива си го за пресата, но е само театър. Заседателите няма да клъвнат.

— Още не съм свършил с него. Преди да приключа, ще пропее твоето име.

— По дяволите, Ласитър. Сега вече наистина сбърка.

Тогава видях двамата юначаги зад него. Спомних си ги от разходката из манговите горички. Ниски, набити латиноамериканци, сляпо предани на господаря си. Бърнхард се дръпна назад, а те прекрачиха напред. Завъртях се, подгънах леко колене и отпуснах ръце. Адреналинът прогони дрямката. Посрещнах първия с ляв прав, от който главата му отхвръкна назад. Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как вторият размахва лъскав нож под носа ми. Отстъпих, докато опрях задник в мивката.

Ножът се приближаваше. Беше сгъваем, с дръжка от черен емайл. Острието се надигна под брадичката ми и леко прободе кожата. Усетих как се отрони капка кръв. Отметнах глава до болка в шията. Нямаше накъде да мърдам. Можех само да слушам Гай Бърнхард.

— Ръсти каза, че си твърдоглав…

— Много му разбира тиквата.

— Каза, че не мога нито да те убедя, нито да те подкупя. Очевидно е прав. Но дори и тъпото муле може да се научи на нещо. А днешният урок е, че ако някой наперен адвокат насочи пръст срещу мен, има опасност да си остане без него. Мислиш се за много печен, но знаеш ли какво? Кръвта ти е като на всички други.

Той кимна и пазачът плъзна ножа под брадата ми. Очерта се кървава линия, после протекоха капки. Онзи отстъпи крачка назад и избърса ножа в сакото ми. Приятелят му се приближи и докато притисках раната, той ми заби един десен в корема. Свлякох се долу задъхан и окървавен.

Когато Еиб Соколов ми пожела добро утро, имах две лепенки под брадата.

— Какво те е сполетяло?

— Малка злополука при бръсненето.

— Нерви, а? — рече той и тръгна към масата на обвинението.

Бях разказал на Криси какво е станало и обявих обсадно положение до края на делото. Сега стояхме в съдебната зала на негова чест Майрън Стангър и аз се мъчех да мисля единствено за свидетелката.

Секретарката обяви нейното име и доктор Милагрос Сантяго пристъпи към свидетелското място, кимна на заседателите и седна. Беше с тъмносин костюм, а очилата стърчаха над челото й. Спадаше към онези жени, които умеят да носят с достойнство десетина излишни кила и пет пари не дават за чуждото мнение. Мили съобщи необходимото за биографията и квалификацията си, после преминахме към деловата част.

— Старият възглед за автобиографичната памет идва още от Фройд — започна доктор Сантято. — Той описва потискането на спомени като защитен механизъм, целящ да намали психическата болка от тревоги, вина или срам. Дълго време смятахме, че всяко събитие от човешкия живот се съхранява някъде в мозъка и само чака да бъде извлечено чрез лекарства, хипноза или медитация. Но сега знаем, че не е толкова просто. Спомените ни се преобразуват непрекъснат и когато потрябват, вадим ги от мътни води. Това са истински спомени с неверни подробности или неверни спомени с истински подробности.

Тя обясни на заседателите, че историческата истина за реални събития се различава от разказвателната истина, тоест нашите спомени.

— Ние не съхраняваме спомените като байтове информации върху компютърен диск, готови да изникнат съвършено точно при всяко натискане на бутона каза тя, гледайки право към ложата. — Спомените са податливи и с времето проявяват склонност да се променят или изместват. Когато ги потърсим, те се оказват смес от факт и измислица.

Накарах доктор Сантяго да опише своята дейност и работата на други изследователи. Тя цитира трудовете на доктор Елизабет Лофтъс и нейната аналогия за паметта като огромна черна дъска с безкраен запас от тебешири и гъби. Паметта е динамична, вечно променлива, податлива на внушение, тъй че никой не знае докъде свършва истината и откъде започна въображението. Тя разказа за личните митове, които всички ние си създаваме за миналото, за мечтите и сънищата, които приемаме като реалност. Разказа за псевдоспомените от предишни прераждания и за въображаеми преживелици с извънземни посетители и сатанински сили.

— Хората с подобни спомени не лъжат — каза тя. — Те минават през детектора на лъжата и е много трудно да бъдат опровергани. Но ние знаем, че този вид спомени имат сериозни дефекти. Объркваме сънищата с истински събития от миналото. Колкото до случаите с насилие, паметта е най-слаба в двата края на спектъра — скуката и стреса. Както баналните, така й жестоките събития намаляват точността на паметта. И, разбира се, спомените могат да бъдат фалшифицирани, съзнателно или не, от странични хора.

Докато тя говореше, аз гледах заседателите. Следяха с неприкрит интерес, някои кимаха, разпознавайки свои инстинктивни открития. Най-добрият експерт е онзи, който говори разбираемо за простосмъртните. Думите му съвпадат с това, което знаем. ДНК анализът, като комбинация от генетика и статистика, представлява тежко изпитание за средния гражданин на нашата област, който едва владее английския език, камо ли тънкостите на химията. Ако имам избор между учените брътвежи на някой професор и простичката кристална пантофка на Пепеляшка, винаги предпочитам второто.