Братята
Шрифт:
— Колко наши хора следят Лейк?
— Току-що ги увеличихме от трийсет на петдесет.
— Трябва да го наблюдаваме. Да го следим неотклонно. Явно не е човекът, за когото го мислехме, и ако го изпуснем от поглед за един час, той може да изпрати писмо или да си купи друго списание.
— Знам. Правим всичко възможно.
— Това е основният ни вътрешнополитически приоритет.
— Знам.
— Какво ще кажете да вкараме наш човек в затвора? — попита Теди. Идеята беше нова, Йорк я бе предложил преди по-малко от час.
Девил потърка очи и загриза нокти за момент, а после каза:
— Ще видя какво мога да направя.
— Колко затворници има във федералните затвори? — попита Йорк.
— Около сто трийсет и пет хиляди — отвърна Девил.
— Не можем ли да вкараме още един?
— Ще проверя.
— Имаме ли връзки в Бюрото по затворите?
— Това е нова територия, но работим по въпроса. Използваме един стар приятел в Министерството на правосъдието. Мисля, че ще стане.
Девил ги остави за малко. Щяха да го извикат отново след около час. Йорк и Теди щяха да му подготвят нов списък с въпроси и задачи.
— Не ми харесва идеята да претърсваме кабинета му в зданието на Конгреса — каза Йорк. — Твърде рисковано е. Освен това ще отнеме цяла седмица. Там има планини от документация.
— И на мен не ми харесва — каза тихо Теди.
— Защо не накараме нашите хора от отдел „Документи“ да напишат писмо от Рики за Лейк? Ще скрием предавател в плика, ще го проследим и може би той ще ни заведе до другите писма.
— Прекрасна идея. Кажи на Девил.
Йорк я записа на тефтерче с много други бележки, повечето от които задраскани. След малко зададе въпроса, който отдавна го вълнуваше:
— Ще му кажеш ли, че сме го разкрили?
— Още не.
— А кога?
— Може би никога. Нека съберем повече. Трябва да научим всичко, което можем. Той, изглежда, ревниво крие другия си живот — вероятно е започнал след смъртта на съпругата си. Кой знае? Може би ще успее да го запази в тайна.
— Но той трябва да знае, че си разбрал. Иначе може пак да се опита. Ако знае, че винаги го наблюдаваме, няма да прави глупости. Поне така предполагам.
— А междувременно светът загива. Ядрени оръжия се купуват, продават и прекарват през граница. В момента се водят седем малки войни, а още три всеки момент могат да започнат. Само през миналия месец се появиха десетина нови терористични групировки. Разни идиоти в Близкия изток събират армии и трупат петрол. А ние тук стоим с часове и се чудим как да се справим с трима съдии в затвора, които в този момент най-вероятно играят покер.
— Те не са глупави — каза Йорк.
— Да, но са несръчни. Мрежите им са оплели погрешния човек.
— Мислех, че ние сме сгрешили.
— Не ние, те.
19
Заповедта на регионалния директор в Бюрото по затворите във Вашингтон пристигна по факса. Тя беше изпратена до Емит Брун, началникът на затвора в Тръмбъл. В сбит, но стандартен стил директорът пишеше, че е прегледал списъка на посетителите в Тръмбъл и не одобрява броя на посещенията на някой си Тревър Карсън, адвокат на трима от затворниците. Адвокат Карсън идвал в затвора почти всеки ден.
Макар всеки затворник да имал конституционно право да се среща с адвоката си, затворът от своя страна имал пълномощия да регулира честотата на тези посещения. Затова оттук нататък срещите между адвокат и клиент се ограничавали до вторник, четвъртък и събота от три до шест следобед. Изключения
можели да се правят свободно, но по уважителни причини.Новите правила щели да бъдат в сила деветдесет дни, след което щели да бъдат преразгледани.
Началникът на Тръмбъл нямаше нищо против. И на него му се струваха подозрителни почти ежедневните посещения на Тревър. Беше поразпитал служителите на входа и надзирателите, като безрезултатно се опитваше да разбере в какво толкова се състоят всички тези юридически консултации. Линк, пазачът, който обикновено придружаваше Тревър до залата за съвещания и освен това прибираше една-две двайсетачки при всяко посещение, каза на началника, че адвокатът и мистър Спайсър си говорят за дела, обжалвания и други такива.
— Разни адвокатски глупости — бе казал Линк.
— Винаги ли претърсваш куфарчето му? — попита началникът.
— Винаги.
От учтивост началникът на Тръмбъл набра номера на мистър Тревър Карсън в Нептун Бийч. Отговори му някаква жена, чийто глас прозвуча доста грубо.
— Адвокатска кантора.
— Мога ли да говоря с мистър Тревър Карсън?
— Кой го търси?
— Казвам се Емит Брун.
— Добре, мистър Брун, но той в момента спи.
— Разбирам. Бихте ли го събудили, ако обичате? Аз съм началникът на федералния затвор в Тръмбъл и трябва да говоря с него.
— Един момент.
Брун чака дълго, а когато се върна, секретарката каза:
— Съжалявам. Не можах да го събудя. Да му кажа ли да ви се обади?
— Не, благодаря. Ще му изпратя факс.
Идеята за насрещен удар хрумна на Йорк, докато играеше голф в неделя! Докато играта напредваше, понякога в реката, но обикновено из пясъка и дърветата, планът се разрастваше и ставаше все по-хитър. След четиринайсет дупки той остави приятелите си и се обади на Теди.
Решиха да разучат тактиката на противниците си и да отвлекат вниманието им от Ал Кониърс. Не можеха да загубят нищо.
Писмото беше съставено от Йорк и предадено на един от най-добрите фалшификатори в отдел „Документи“. Подателят бе кръстен Брант Уайт, а първото писмо бе написано на ръка на обикновена, бяла, но скъпа картичка за кореспонденция.
Скъпи Рики,
Видях твоята обява и тя ми хареса. Аз съм на петдесет и пет, в страхотно форма, и търся нещо повече от кореспонденция. С жена ми току-що купихме къща в Палм Вали, недалеч от Нептун Бийч. Ще пристигнем там след три седмици и смятаме да останем девет месеца.
Ако искаш, прати ми снимка. В случай, че я харесам, ще ти съобщя повече подробности.
Обратният адрес беше Брант, ПК 88 645, Ъпър Дарби, Пенсилвания 19 082.
За да спестят два-три дни, в отдел „Документи“ сложиха на плика пощенски печат от Филаделфия. После писмото отлетя за Джаксънвил, където агент Клокнър лично го остави в кутията на „Аладин Норт“ в пощата на Нептун Бийч. Беше понеделник.
Във вторник, след като подремна, Тревър прибра пощата и потегли на запад, по познатия път към Тръмбъл. На входа го посрещнаха същите пазачи, Маки и Винс, и той се разписа в същата тетрадка, която Руфъс бутна пред него. Последва Линк в крилото за посещения. Спайсър го чакаше в стаята, където обикновено затворниците се срещаха с адвокатите си.